Колко невероятно е да бъдеш само едно дете
Егоисти, самотници, неспособни да се приспособяват – всички тези избрания дълги години са част от стигмата на детето, което е само в фамилията.
Ако сте родител на едно малко дете, сигурно познавате тази обстановка. Всякакви хора ви срещат, погалват хлапето покровителствено по главичката и изстрелват с доброжелателен упрек: “Хайде, по кое време ще ставаш батко/ кака? ”
Вероятно последван от разясненията, че “не е хубаво да оставяте детето единствено ”, “по-хубаво е да има с кого да си играе ”, “иначе израстват егоисти ”… Сякаш фамилията от трима е нещо недъгаво като трикрако куче, а на целия свят тази ваша незавършеност като обществена единица дава претекст и право да се намеси с настойчив съвет. Забравяйки, че фамилното обмисляне най-малкото е нещо интимно и не е демонстрация на добра просвета да захващаш ни в чеп, ни в ръкав диалог на такава тематика.
Писателката Лорън Сандлър има да каже и още нещо по тематиката. Тя счита, че да си единствено дете не е нито по-лошо, нито по-добро от фамилията с доста деца – просто е по-различно. Сандлър е създател на книгата One and Only: The Freedom of Having an Only Child and the Joy of Being One ( “Единствен и несравним: свободата да имаш едно дете и насладата да си само дете в фамилията ”).
“Това, за което написах книгата, е че има доста изследвания на тематика само дете в фамилията, само че до каква степен са годни те в действителния живот? Има доста спорни обстоятелства. Аз самата съм интервюирала голям брой хора и резултатите са доста объркани. Личността на всеки човек се оформя от толкоз доста разнообразни фактори и аз се пробвах да дам малко по-цялостна картина, вместо всички да слагаме децата в една кутия. ”
А за всички, които са едно дете или имат едно дете, научете кои са аргументите да се радвате за това (според Лорън Сандлър):
Единствените деца са самоуверени
“Едно дете в фамилията значи, че в него е ориентирано цялото внимание. Това може да бъде нож с две остриета и родителите би трябвало да демонстрират грижата си към детето по образован метод ”, споделя Сандлър. “Но съгласно извършените количествени и качествени изследвания, този мощен фокус върху детето, когато не е в задушаваща степен, може да бъде страховит тласък за създаване на едно здравословно самочувствие. ” Това може да се отрази мощно положително. Много единствени деца са потвърдили, че имат по-висока мотивация за достижения и развиват положителни вътрешни механизми за триумф.
Те си прекарват добре в личната си компания
“Единствените деца по принцип развиват по-силна базова връзка със самите себе си. Ние нормално не мислим въобще за това и концепцията ни за връзка са връзките с всички други хора, само че не и със личното ни аз. Но децата, които са сами в фамилията, нямат различен избор с изключение на да се потопят повече в своя вътрешен свят и това е нещо доста красиво. Така се развива доверие и очакване в самия себе си, а тъкмо те са най-силното оръжие против самотата. ”
Те са способни да построяват мощни връзки и да ги ценят
Единствените деца не одобряват другарствата за даденост. В фамилията си те са сами – нямат другарче, което да прекарва цялото време с тях по обвързване вкъщи. Това построява доста мощна мотивация за основаване на пълноценни, топли прочувствени взаимоотношения с другите. Единствените деца знаят, че за една връзка би трябвало да се поставят старания и това е доста скъпо качество. Освен това, у тях има блян да основават и отвън фамилията близки връзки, сходни на фамилните. Обичат доста и пазят фамилните обичаи, всеотдайни и гостоприемни са към положителните другари.
Умеят да се управляват
“Ние умеем да сме по-фокусирани и да владеем страстите си ”, споделя Сандлър. Това най-вероятно произтича от обстоятелството, че единствените деца порастват най-вече в компанията на възрастни. Така те добиват в ранна възраст една по-голяма прочувствена зрялост на реакциите.
32 забавни обстоятелството за човешката душeвност
Майчинството не е единственият източник на благополучие
“Обичам доста детето си и времето, което прекарваме дружно, само че усещам, че нуждая се да бъда персона. Аз съм повече от това просто да работя и да извършвам функционалностите на родител ” – споделя Сандлър, която има вяра, че когато имаш единствено едно дете, ти остават време и сила да бъдеш в действителност пълностоен човек. Простичък факт е, че ресурсите ни от време, сила и пари са лимитирани. “Ако желаете, наричайте това нарцисизъм, само че ми харесва да ми остават запаси за мъжа ми, за околните и приятелите и за самата мен. ”
Щастлива майка, щастливо дете
Този аспект е обвързван с предходния. Една майка, която има задоволително време да се погрижи за себе си, да отпочива по-пълноценно и да развива личността си, е превъзходен образец за детето си и подхранва позитивното у него. “Моята майка ме учеше, че с цел да бъдеш добра майка, ти би трябвало да си благополучен човек. И това е нещо, за което ние наподобява сме не запомнили. Днес ни учат, че надали не би трябвало да жертваме щастието си за положителното на децата – само че аз не мисля, че тъкмо това е най-хубавото за децата! ” Сандлър написа още: “Това да миеш двойно повече съдове, да прекарваш двойно повече безсънни нощи, двойно повече време в помощ с домашните и по този начин нататък е персонално решение на всеки. За себе си аз съм решила – направих го един път и съм удовлетворена, само че толкоз ми стига. Остава ми повече персонална независимост и се усещам добре от това. Преди да ни се роди дете, ние сме привикнали да взимаме самостоятелни решения за себе си. От нас някакси се чака да спрем да го вършим, когато се появи бебето, и да сме изцяло щастливи по този начин. Всяко последващо дете лимитира в допълнение тази самостоятелност. И в случай че по някаква причина вие не желаете да се жертвате напълно, окей. А в случай че хората назовават това нарцисизъм, аз си мисля, че малко майчински нарцисизъм е освен това от обикновено. ”
Как да отгледате щастливи деца
