Ефросиния приела монашество и вярно служила на Бога до края

Ефросиния приела монашество и правилно служила на Бога до края на живота си

През петия век живял в Александрия добър християнин на име Пафнутий. Той бил прекомерно богат, почитан поради благородството си от всички. Жена му също по този начин била добра християнка. Но нямала деца дълго време. Пафнутий правел доста благодеяния на бедните и нуждаещите се.
Най-после му се родила щерка, която нарекли Ефросиния. Родителите й дали хубаво обучение. На 12 години, откакто се лишила от майка, дъщерята станала обект на най-нежни грижи от страна на бащата. Умна и красива, като поотраснала още, тя пленявала младежите. Любвеобилният татко заречен да я даде на един юноша, който се отличавал с образованието и с благородството на сърцето си. Но блажена Ефросиния копнеела да живее единствено за Господа. 
Един от братята в манастира, на който Пафнутий постоянно давал помощи, бил пратен от игумена Теодосий да предложения благодетеля да пристигна на храмовия празник в светата обител.
Той не заварил Пафнутий в дома му, само че се видял с щерка му. Ефросиния му разкрила, че доста желае да се посвети в работа на Бога. С горест му споделила, че татко й я заречен на един момък и нямало да се съгласи да я пусне в манастир. Тя прекарала нощта в молитва към Бог да се извърши над нея неговата света воля. 
На празника старецът йеромонах пристигнал при нея, остригал косата й и я облякъл в отшелнически облекла. Така Ефросиния се явила в Теодосиевия манастир и се показала като евнух Смарагд. Теодосий поверил младия духовник на опитния свещеник Агапит, който да го управлява в духовния живот.
Красотата на Смарагд станала предмет на разстройване за някои манастирски братя, които още не били победили своите немощи. Теодосий повикал Смарагд и му предложил да живее в самотна килия, където Ефросиния живяла в пост и молитва до края на земните си дни.
През това време бащата идвал доста пъти в манастира и желал от братята да се молят за разкриване на следите й. Веднъж Теодосий го посъветвал да побеседва с един благоверен брат, който в предишното бил чиновник в императорския двор. По заповед на игумена Агапит завел Пафнутий при Смарагд. Като видяла татко си, Ефросиния заплакала. Но Пафнутий не я познал. Лицето й било покрито с монашеско покривало. Дълго беседвала тя с татко си. Беседата оживила надълбоко натъжената душа на бащата. 
За света Ефросиния не било леко да живее измежду общество от мъже. Тя се борела с природата си, само че с пост, молитва и помощта на Божията берекет победила. Тъй прекарала 38 години в самотната си килия затвор покрай манастира.
Дните на земния й живот свършвали. Тя легнала тежко болна. В това време татко й отново пристигнал в манастира. С дълбока тъга говорел, че гибелта на Смарагд ще бъде за него втора скъпа загуба.
Пафнутий изпросил от игумена позволение за рандеву със пандизчията. Преподобна Ефросиния помолила татко си да остане при нея три дни. Обещала да му открие нещо ненадейно. След три дни бащата отново пристигнал при Смарагд. Тогава светата девственица му разкрила, че той се намира в килията на щерка си. Поискала от татко си самичък да измие тялото й. Накрая го помолила да подари на манастира имуществото си. След това блажено умряла в прегръдката на татко си. Това станало към 445 г.