Михаил Кръстев: Икономическите прогнози се смесиха с метеорологичните
Ефектът от автоматизираното повишение на минималната работна заплата, който не е съгласуван с продуктивността на труда и с повишението на икономическия напредък, постоянно е отрицателен.
Навсякъде се покачват главните лихвени проценти. Това ще последва и в България освен от страна на Българска народна банка, само че и от комерсиалните банки. Това е методът, по който би трябвало да се забави и охлади стопанската система. Трябва да се понижи кредитирането и надлежно парите да станат по-скъпи.
Икономическите и метеорологичните прогнози се смесиха, топлото време пази Европа от криза
Това сподели в изявление за БГНЕС анализаторът, стопански откривател и член на Съвета по стопански и обществени политики Михаил Кръстев.
С него разясняваме решението, взето в последните дни от съществуването на 48 Народно заседание, съгласно което минималната работна заплата 50% от междинната брутна от средата на идната година; дали в действителност сме изпуснали всички шансове за присъединението ни към еврозоната през 2024 година и по какъв начин ще се отрази повишението на лихвите върху инфлацията и жителите.
По отношение на новите промени в механизма за увеличение на минималната работна заплата, Кръстев изясни, че като предлог се употребява Директива на Европейски Съюз, само че се пропуща да се каже, че в нея не е въведено никакво условие за това какъв брой би трябвало да бъде цената на минималната работна заплата. Той акцентира, че са дадени рекомендации и Директивата се отнася за съответна стойност на минималната работна заплата. „ Нещо, което в стопанската система и във финансите не съществува като разбиране, няма такова разбиране като – съответно, заслужено, почтено. Това са едни термини, които не са от стопанската система и финансите. В тази инструкция рекомендациите са да се вкара или 50% от минималната работа заплата да бъде 50% от междинната брутна заплата в страната или да бъде 60% от междинната медианната заплата. Тези стойност в България се разграничават ужасно доста “, уточни Кръстев.
Според него медианната работна заплата е по-точният измерител за това какво е развиването на българската стопанска система, тъй като там се вземат цената от най-ниската допустима заплата, дружно с най-високата заплата и даде образец: „ Ако имаме 2 млн. души, които са в частния бранш в страната, този който се подрежда на милионното място е медианната работна заплата. Ако се направи по този метод, оказва се че даже актуалното равнище на минималната работна заплата е по-високо от 60% от медианната работна заплата. Имаме едно деформиране на икономическата логичност, когато се дефинира какво би трябвало да бъде минималното работно възнаграждение “, безапелационен е анализаторът.
Той напомни, че минималната работна заплата е обвързана с над 40 обществени заплащания. „ Когато политиците решат да покачат минималната работна заплата, оттова нататък те покачват тези 40 обществени заплащания, от което резултатът върху бюджета е много по-сериозен, в сравнение с се твърди “, съобщи специалистът от СИПП. Финансистът предизвести, че това има и тежест в по-малките обитаеми места, в обитаемоте места, в които няма задоволително конкуренция на труда, няма задоволително благоприятни условия за развиване. „ Когато там се стигне до едни равнища на минималната работна заплата, които не подхождат с продуктивността на труда, просто ще има освобождение на работни места. Дори да приказваме за хиляди, десетки хиляди хора, които ще изгубят работата си, това е нещо, което би трябвало да бъде предотвратено от политиците, а не провокирано “, акцентира Кръстев.
А когато минималната работна заплата стигне до равнище, което е прекомерно високо и не подхожда на продуктивността на труда, на развиването на стопанската система и на икономическия напредък, промишлеността и бизнесът стартират да търсят други възможности.
„ Алтернативите могат да бъдат с автоматизация на процесите – това значи още хора, които остават без работа, другите възможности могат да бъдат с изместване на производства в други страни. В България по този начин или другояче имаме прекомерно малко тласъци за предприемачество, прекомерно малко тласъци за основаване на промишлеността с добавена стойност, не би трябвало страната да се намесва в този развой, още повече и административно да пречи на две страни - шеф и работещ, да реализират единодушие между тях за възнаграждението, което би трябвало да се получава. Когато страната се намеси в този развой и каже възнаграждението би трябвало да е над тази стойност, значи че се лишава правото на работещия да каже, че е склонен да работи на такова заплащане. Може да се стигне до миг, в който значително хора стартират да работят на четири часа вместо на осем часа, значително хора стартират да работят в сивия бранш, с цел да могат да отстраняват това административно нарастване на минималната работна заплата. Става въпрос за един развой, който не е добре премислен, може би по отношение на идните избори “, сигнализира той.
Анализаторът уточни, че Европейската централна банка към този момент неколкократно покачва главните лихвени проценти. По думите му Федералният запас на Съединени американски щати е даже по-агресивен в тази политика и надлежно покачва още повече лихвените си проценти.
„ България би трябвало да се причисли към този развой. Навсякъде се покачват главните лихвени проценти. Това ще последва и в България освен от страна на Българска народна банка, само че и от комерсиалните банки. Това е методът, по който би трябвало да се забави и охлади стопанската система. Трябва да се понижи кредитирането, надлежно парите да станат по-скъпи “, изясни той. Михаил Кръстев означи, че сега парите са прекомерно евтини и това е с помощта на пандемията и невижданите тласъци, които централните банки и държавните управления са излели в стопанската система. „ Парите просто станаха евтини. Това е повода да имаме инфлация от двуцифрени проценти, които в България се забавят с по-малки темпове, в сравнение с в Европейски Съюз. Не се знае на фона на огромните разноски, които имахме през януари дали няма да продължим с темпа на инфлация оттук насетне. Това е процесът, който ще се продължи по този начин или другояче – с повишение на лихвените проценти, в това число от комерсиалните банки, в това число от централните банки и прекосяването през някаква форма на криза, тъй като към този момент прекомерната интервенция на държавните управления – в Европа и България, те малко изкривиха понятията за криза “, означи финансистът. Той изясни, че е трябвало да бъдем в криза още през март 2020 година, когато коронавирусът е блъснал с цялостна мощ и пазарите са се сринали. „ Икономическата логичност беше да влезем в криза. Правителствата взеха решение, че просто няма да позволен да влезем в криза, напечатаха едни пари, вляха ги в стопанската система под формата на тласъци и поддръжка за всевъзможни бизнеси и компании и надлежно се стигна досега, в който рецесията беше отсрочена на цената на инфлацията “, посочи Кръстев.
„ Икономическите прогнози се смесиха притеснително с доста с метеорологичните прогнози. Единствената причина Европа да не е в още по-видима криза към този миг е топлото време, което имаше през есента в зимата. Инфлацията в еврозоната се забавя с помощта на това, че спадат цените на енергийните запаси “, изясни той. По думите му, в случай че цените на енергийните запаси бяха такива, каквито бяха планувани при една естествена зима и едни естествени стойности на температурата, еврозоната щеше да е в криза. „ Въпреки това най-големите стопански системи в еврозоната демонстрират такива индикации, Германия също се готви за криза и влиза в нея. Този развой няма да спре, топлото време няма да спре заканите, които има както за енергийния бранш, по този начин и за стопанската система “, предизвести той.
Икономистът означи, че няма интервал в историята на международната стопанска система, най-малко в последните 150 години, в който сме били толкоз малко години в криза и толкоз доста в позитивен напредък. „ Ние сега изкривяваме икономическата логичност и икономическия цикъл – все по-малко се намираме в криза и това е с помощта на намесата на държавните управления в стопанската система под формата на тласъци и под формата на закъснение на тези процеси. Тези процеси обаче в последна се случват, дали ще сме в криза или дали ще имаме двуцифрена инфлация, която да източи спестяванията или капитала, с който разполага междинната класа, мисля че е еднообразно неприятно за хората “,, акцентира той.
Кръстев предложи да не се концентрираме толкоз върху понятието криза и върху измерителите на това, че би трябвало да минат две тримесечия, в който би трябвало да има негативен стопански напредък. „ Дори и да няма подобен негативен стопански напредък, а имаме нулев стопански напредък, при инфлация 10-15% това ни вкарва непосредствено във вид на стагфлация, което не е по-благоприятно за хората и стопанската система от една криза “, специалистът от СИПП.
Михаил Кръстев изрази подозрения и по-скоро песимизъм за влизане на България в еврозоната през 2024 година
„ Държава, която няма бюджет към февруари, страна, която ще има бюджет в късната пролет или лятото, не би могла да е страна, която да се готви за по-мащабна смяна и превалутиране в края на тази година. Има доста механически условия, които би трябвало да се случат. Преминаването от една валута в друга не е смешка. Политиците могат да си мислят, че става въпрос за изразителност, която просто би трябвало да се употребява за предизборни цели, само че в последна сметка това е един комплициран развой “, безапелационен е той. Финансистът акцентира, че Българска народна банка би трябвало да се приготви доста добре. Той обаче сигнализира, че към момента има неща, които не са измислени, като да вземем за пример каква част от средствата ще можем да обменяме от левове в евро на банкови клонове и други „ Това са въпроси, които не са изчистени. Ние сме към момента на стадий, в който приказваме дали би трябвало да влезем в еврозоната или не. Едва когато стартираме да виждаме техническата подготовка и техническото поръчителство на процеса, тогава можем да мислим, че следва прекосяване към различен тип валута. В момента ми се коства нереалистично. ", безапелационен е Кръстев. /БГНЕС
Навсякъде се покачват главните лихвени проценти. Това ще последва и в България освен от страна на Българска народна банка, само че и от комерсиалните банки. Това е методът, по който би трябвало да се забави и охлади стопанската система. Трябва да се понижи кредитирането и надлежно парите да станат по-скъпи.
Икономическите и метеорологичните прогнози се смесиха, топлото време пази Европа от криза
Това сподели в изявление за БГНЕС анализаторът, стопански откривател и член на Съвета по стопански и обществени политики Михаил Кръстев.
С него разясняваме решението, взето в последните дни от съществуването на 48 Народно заседание, съгласно което минималната работна заплата 50% от междинната брутна от средата на идната година; дали в действителност сме изпуснали всички шансове за присъединението ни към еврозоната през 2024 година и по какъв начин ще се отрази повишението на лихвите върху инфлацията и жителите.
По отношение на новите промени в механизма за увеличение на минималната работна заплата, Кръстев изясни, че като предлог се употребява Директива на Европейски Съюз, само че се пропуща да се каже, че в нея не е въведено никакво условие за това какъв брой би трябвало да бъде цената на минималната работна заплата. Той акцентира, че са дадени рекомендации и Директивата се отнася за съответна стойност на минималната работна заплата. „ Нещо, което в стопанската система и във финансите не съществува като разбиране, няма такова разбиране като – съответно, заслужено, почтено. Това са едни термини, които не са от стопанската система и финансите. В тази инструкция рекомендациите са да се вкара или 50% от минималната работа заплата да бъде 50% от междинната брутна заплата в страната или да бъде 60% от междинната медианната заплата. Тези стойност в България се разграничават ужасно доста “, уточни Кръстев.
Според него медианната работна заплата е по-точният измерител за това какво е развиването на българската стопанска система, тъй като там се вземат цената от най-ниската допустима заплата, дружно с най-високата заплата и даде образец: „ Ако имаме 2 млн. души, които са в частния бранш в страната, този който се подрежда на милионното място е медианната работна заплата. Ако се направи по този метод, оказва се че даже актуалното равнище на минималната работна заплата е по-високо от 60% от медианната работна заплата. Имаме едно деформиране на икономическата логичност, когато се дефинира какво би трябвало да бъде минималното работно възнаграждение “, безапелационен е анализаторът.
Той напомни, че минималната работна заплата е обвързана с над 40 обществени заплащания. „ Когато политиците решат да покачат минималната работна заплата, оттова нататък те покачват тези 40 обществени заплащания, от което резултатът върху бюджета е много по-сериозен, в сравнение с се твърди “, съобщи специалистът от СИПП. Финансистът предизвести, че това има и тежест в по-малките обитаеми места, в обитаемоте места, в които няма задоволително конкуренция на труда, няма задоволително благоприятни условия за развиване. „ Когато там се стигне до едни равнища на минималната работна заплата, които не подхождат с продуктивността на труда, просто ще има освобождение на работни места. Дори да приказваме за хиляди, десетки хиляди хора, които ще изгубят работата си, това е нещо, което би трябвало да бъде предотвратено от политиците, а не провокирано “, акцентира Кръстев.
А когато минималната работна заплата стигне до равнище, което е прекомерно високо и не подхожда на продуктивността на труда, на развиването на стопанската система и на икономическия напредък, промишлеността и бизнесът стартират да търсят други възможности.
„ Алтернативите могат да бъдат с автоматизация на процесите – това значи още хора, които остават без работа, другите възможности могат да бъдат с изместване на производства в други страни. В България по този начин или другояче имаме прекомерно малко тласъци за предприемачество, прекомерно малко тласъци за основаване на промишлеността с добавена стойност, не би трябвало страната да се намесва в този развой, още повече и административно да пречи на две страни - шеф и работещ, да реализират единодушие между тях за възнаграждението, което би трябвало да се получава. Когато страната се намеси в този развой и каже възнаграждението би трябвало да е над тази стойност, значи че се лишава правото на работещия да каже, че е склонен да работи на такова заплащане. Може да се стигне до миг, в който значително хора стартират да работят на четири часа вместо на осем часа, значително хора стартират да работят в сивия бранш, с цел да могат да отстраняват това административно нарастване на минималната работна заплата. Става въпрос за един развой, който не е добре премислен, може би по отношение на идните избори “, сигнализира той.
Анализаторът уточни, че Европейската централна банка към този момент неколкократно покачва главните лихвени проценти. По думите му Федералният запас на Съединени американски щати е даже по-агресивен в тази политика и надлежно покачва още повече лихвените си проценти.
„ България би трябвало да се причисли към този развой. Навсякъде се покачват главните лихвени проценти. Това ще последва и в България освен от страна на Българска народна банка, само че и от комерсиалните банки. Това е методът, по който би трябвало да се забави и охлади стопанската система. Трябва да се понижи кредитирането, надлежно парите да станат по-скъпи “, изясни той. Михаил Кръстев означи, че сега парите са прекомерно евтини и това е с помощта на пандемията и невижданите тласъци, които централните банки и държавните управления са излели в стопанската система. „ Парите просто станаха евтини. Това е повода да имаме инфлация от двуцифрени проценти, които в България се забавят с по-малки темпове, в сравнение с в Европейски Съюз. Не се знае на фона на огромните разноски, които имахме през януари дали няма да продължим с темпа на инфлация оттук насетне. Това е процесът, който ще се продължи по този начин или другояче – с повишение на лихвените проценти, в това число от комерсиалните банки, в това число от централните банки и прекосяването през някаква форма на криза, тъй като към този момент прекомерната интервенция на държавните управления – в Европа и България, те малко изкривиха понятията за криза “, означи финансистът. Той изясни, че е трябвало да бъдем в криза още през март 2020 година, когато коронавирусът е блъснал с цялостна мощ и пазарите са се сринали. „ Икономическата логичност беше да влезем в криза. Правителствата взеха решение, че просто няма да позволен да влезем в криза, напечатаха едни пари, вляха ги в стопанската система под формата на тласъци и поддръжка за всевъзможни бизнеси и компании и надлежно се стигна досега, в който рецесията беше отсрочена на цената на инфлацията “, посочи Кръстев.
„ Икономическите прогнози се смесиха притеснително с доста с метеорологичните прогнози. Единствената причина Европа да не е в още по-видима криза към този миг е топлото време, което имаше през есента в зимата. Инфлацията в еврозоната се забавя с помощта на това, че спадат цените на енергийните запаси “, изясни той. По думите му, в случай че цените на енергийните запаси бяха такива, каквито бяха планувани при една естествена зима и едни естествени стойности на температурата, еврозоната щеше да е в криза. „ Въпреки това най-големите стопански системи в еврозоната демонстрират такива индикации, Германия също се готви за криза и влиза в нея. Този развой няма да спре, топлото време няма да спре заканите, които има както за енергийния бранш, по този начин и за стопанската система “, предизвести той.
Икономистът означи, че няма интервал в историята на международната стопанска система, най-малко в последните 150 години, в който сме били толкоз малко години в криза и толкоз доста в позитивен напредък. „ Ние сега изкривяваме икономическата логичност и икономическия цикъл – все по-малко се намираме в криза и това е с помощта на намесата на държавните управления в стопанската система под формата на тласъци и под формата на закъснение на тези процеси. Тези процеси обаче в последна се случват, дали ще сме в криза или дали ще имаме двуцифрена инфлация, която да източи спестяванията или капитала, с който разполага междинната класа, мисля че е еднообразно неприятно за хората “,, акцентира той.
Кръстев предложи да не се концентрираме толкоз върху понятието криза и върху измерителите на това, че би трябвало да минат две тримесечия, в който би трябвало да има негативен стопански напредък. „ Дори и да няма подобен негативен стопански напредък, а имаме нулев стопански напредък, при инфлация 10-15% това ни вкарва непосредствено във вид на стагфлация, което не е по-благоприятно за хората и стопанската система от една криза “, специалистът от СИПП.
Михаил Кръстев изрази подозрения и по-скоро песимизъм за влизане на България в еврозоната през 2024 година
„ Държава, която няма бюджет към февруари, страна, която ще има бюджет в късната пролет или лятото, не би могла да е страна, която да се готви за по-мащабна смяна и превалутиране в края на тази година. Има доста механически условия, които би трябвало да се случат. Преминаването от една валута в друга не е смешка. Политиците могат да си мислят, че става въпрос за изразителност, която просто би трябвало да се употребява за предизборни цели, само че в последна сметка това е един комплициран развой “, безапелационен е той. Финансистът акцентира, че Българска народна банка би трябвало да се приготви доста добре. Той обаче сигнализира, че към момента има неща, които не са измислени, като да вземем за пример каква част от средствата ще можем да обменяме от левове в евро на банкови клонове и други „ Това са въпроси, които не са изчистени. Ние сме към момента на стадий, в който приказваме дали би трябвало да влезем в еврозоната или не. Едва когато стартираме да виждаме техническата подготовка и техническото поръчителство на процеса, тогава можем да мислим, че следва прекосяване към различен тип валута. В момента ми се коства нереалистично. ", безапелационен е Кръстев. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ