Лудостта на войната
Едвин Сугарев
Тя е полуда сама по себе си. Идеята, че насилието може да контролира човешките връзки и че споровете сред страните могат да се вземат решение по боен път, е полуда. Някой несъмнено ще възрази: та това е пътят, по който са били решавани тези спорове през цялата човешка история. Да, по този начин е, само че нито едно от тези решения не е било трайно и е пораждало нови спорове, тъй че международната история в действителност е
история на войните
Пример – първата международна война завършва, сключваните в Париж мирни контракти заличават империи, прекрояват граници, основават нови многонационални страни и унижават победените. В резултат пораждат чувството за неправда и жаждата за реванш, която приготвя почвата за Втората международна война От едната кланица човечеството не е научило нищо и е стигнало до втората кланица, което приказва доста ясно за това, че във войната има нещо сбъркано, че изобщо в човешкия жанр има нещо сбъркано. Лъвовете не водят война между тях – хората са, които вършат това.
Все отново в един миг изглеждаше, че сме на път да променим най-малко частично варварските практики да се избиваме между тях – на съображение на това, че сме разнообразни и си представяме света, а с него и нашите права и свободи, по друг метод. Изглаждаше, че глобализацията, комерсиалната конкуренция и културния обмен ще поемат функционалностите, които до рухването на Берлинската стена бяха поети от войните. Изглеждаше, че меката власт надвива над твърдата мощ. Че след дългата нощ на студената война светът навлиза в нова ера, в която конфликтът сред положително и зло ще се мери с нравствени категории, а не с тътнеж на оръдия.
Изглеждаше, само че уви – тази вероятност не се сбъдна. От близо година насам е ясно, че
човечеството – или най-малко част от него, още не е излязло от пещерата
И от близо година насам се ускорява освен объркването и напрежението от новата война на територията на Европа, само че и усета за полуда – лудостта на войната, способна да порази освен воините, само че и цели нации. И в това е казусът – освен Путин е вманиачен. Пациент е и самата Русия – пациент, на който не можем да нахлузим усмирителна риза, нито пък можем да го поставим на психоаналитичната софа.
Параметрите на лудостта се коренят в аргументите за самата експанзия. Русия води война с Украйна, защото… няма такава страна. Тя е неразбирателство, небивалица, измислица на Ленин. Впрочем няма и Русия, има „ Руски свят “, който се простира на територията на Русия, Белорус, Украйна и… е, и на още няколко прилежащи страни – съгласно удобния случай. Става дума за империя, която се е разляла на 11 часови пояса – и след този си триумф е изгубила възприятие за граница – към този момент може да граничи с който си желае, както гласеше един космат анекдот (включително примерно с Канада – нали Аляска е „ нейна “).
Само че както Украйна не съществува, по този начин в нея са взели властта някакви нацисти, заради което тя би трябвало да бъде денацифицирана. Тези нацисти, между другото, се занимават най-вече с геноцид над жителите на Донбас, които заради това би трябвало да бъдат освободени. Тъй че тази война не е каква да е, а освободителна. Както беше освободителна и войната против Финландия. И е война против фашизма, с цел да припомня за Великата Отечествена – за което съветските медии ежечасно натякват.
Нищо от това не е правилно,
но лудостта има това преимущество, че не се занимава с истината и обвързваните с нея морални категории. Лудостта се задоволява с това, което съгласно нея би трябвало да е истината. Например: мирът е война. Спомняте си Оруел, нали?
Освен всичко – несъмнено, не Русия е почнала тази война. Започна я Украйна, като заплаши съветската национална сигурност. Но не, не Украйна, тъй като Украйна е единствено територията, на която се води война. А води война Русия, със своята особена задача на богоносна страна – против „ груповият Запад “. За да бъде ясно кого обгръща този групов Запад, се подготвя лист „ противников страни “, който обгръща съвсем цяла Европа. Е, без Белорус, несъмнено.
Но не, даже и груповият Запад не е задоволителен, с цел да бъдат разбрани мащабите на съветската индулгенция за войната. Поради което се възправя Дмитрий Медведев, с цел да разясни, че Русия води свещена борба със Сатаната. А щом става дума за борба със Сатаната, значи и всички средства са вероятни – и нуклеарна бомба да вземем за пример. Това е самобитен съветски Армагедон, в който успеха над сатанинското зло би трябвало да бъде реализирана на всяка и всякаква цена, тъй като другояче: „ За какво ни е този свят, откакто в него няма място за мощна Русия? “ Въпрос, подходящо заложен от Владимир Путин.
Оттам нататък към този момент всичко е допустимо. Например опрощаването на греховете на всички, които водят война в Украйна. Също и амнистирането на убийците и изнасилвачите от съветските затвори, които са съгласни да вземат калашниците и да отидат там. Например апела на един съветски духовник, който поучава бойците от своето паство да произнасят
молебствия към Дева Мария, до момента в който зареждат патрони
в пълнителите на автоматите си, с цел да убият повече украинци с тях. Например проявлението по какъв начин главорезите на Пригожин размазват главата на един беглец с каменарски чук – и по-късно изпращането на окървавения чук в калъф за цигулка на… Европейския съюз. Например възгласа на проф. Дугин, основен идеолог на Евразия: „ Убивайте! Убивайте! Убивайте! “ Например обществените препоръки на един прочут коментатор по какъв начин непослушните украински деца би трябвало да бъдат давени напряко в река Тисина или изгаряни в дървени хати. Например съществуването на детска стая сред стаите за изтезания в Херсон.
Могат да се дадат и още доста други образци, несъмнено. По-важно е другото: всички те имат
общи корени – в лудостта на войната
Тя не е единствено писък на сирени и тъжна статистика на убити и ранени. Тя е и спазъм на човешкото схващане, срив на нравствеността, без която човек озверява и тази негова зверинност неизбежно води в рамките на лудостта. Жалко, че нямаме създател с чувствителността и визионерската пристрастеност на Гоя, с цел да ни покаже същинското лице на лудостта в тази война, както и многоликите чудовища, подбудени от съня на разсъдъка.
Тя е полуда сама по себе си. Идеята, че насилието може да контролира човешките връзки и че споровете сред страните могат да се вземат решение по боен път, е полуда. Някой несъмнено ще възрази: та това е пътят, по който са били решавани тези спорове през цялата човешка история. Да, по този начин е, само че нито едно от тези решения не е било трайно и е пораждало нови спорове, тъй че международната история в действителност е
история на войните
Пример – първата международна война завършва, сключваните в Париж мирни контракти заличават империи, прекрояват граници, основават нови многонационални страни и унижават победените. В резултат пораждат чувството за неправда и жаждата за реванш, която приготвя почвата за Втората международна война От едната кланица човечеството не е научило нищо и е стигнало до втората кланица, което приказва доста ясно за това, че във войната има нещо сбъркано, че изобщо в човешкия жанр има нещо сбъркано. Лъвовете не водят война между тях – хората са, които вършат това.
Все отново в един миг изглеждаше, че сме на път да променим най-малко частично варварските практики да се избиваме между тях – на съображение на това, че сме разнообразни и си представяме света, а с него и нашите права и свободи, по друг метод. Изглаждаше, че глобализацията, комерсиалната конкуренция и културния обмен ще поемат функционалностите, които до рухването на Берлинската стена бяха поети от войните. Изглеждаше, че меката власт надвива над твърдата мощ. Че след дългата нощ на студената война светът навлиза в нова ера, в която конфликтът сред положително и зло ще се мери с нравствени категории, а не с тътнеж на оръдия.
Изглеждаше, само че уви – тази вероятност не се сбъдна. От близо година насам е ясно, че
човечеството – или най-малко част от него, още не е излязло от пещерата
И от близо година насам се ускорява освен объркването и напрежението от новата война на територията на Европа, само че и усета за полуда – лудостта на войната, способна да порази освен воините, само че и цели нации. И в това е казусът – освен Путин е вманиачен. Пациент е и самата Русия – пациент, на който не можем да нахлузим усмирителна риза, нито пък можем да го поставим на психоаналитичната софа.
Параметрите на лудостта се коренят в аргументите за самата експанзия. Русия води война с Украйна, защото… няма такава страна. Тя е неразбирателство, небивалица, измислица на Ленин. Впрочем няма и Русия, има „ Руски свят “, който се простира на територията на Русия, Белорус, Украйна и… е, и на още няколко прилежащи страни – съгласно удобния случай. Става дума за империя, която се е разляла на 11 часови пояса – и след този си триумф е изгубила възприятие за граница – към този момент може да граничи с който си желае, както гласеше един космат анекдот (включително примерно с Канада – нали Аляска е „ нейна “).
Само че както Украйна не съществува, по този начин в нея са взели властта някакви нацисти, заради което тя би трябвало да бъде денацифицирана. Тези нацисти, между другото, се занимават най-вече с геноцид над жителите на Донбас, които заради това би трябвало да бъдат освободени. Тъй че тази война не е каква да е, а освободителна. Както беше освободителна и войната против Финландия. И е война против фашизма, с цел да припомня за Великата Отечествена – за което съветските медии ежечасно натякват.
Нищо от това не е правилно,
но лудостта има това преимущество, че не се занимава с истината и обвързваните с нея морални категории. Лудостта се задоволява с това, което съгласно нея би трябвало да е истината. Например: мирът е война. Спомняте си Оруел, нали?
Освен всичко – несъмнено, не Русия е почнала тази война. Започна я Украйна, като заплаши съветската национална сигурност. Но не, не Украйна, тъй като Украйна е единствено територията, на която се води война. А води война Русия, със своята особена задача на богоносна страна – против „ груповият Запад “. За да бъде ясно кого обгръща този групов Запад, се подготвя лист „ противников страни “, който обгръща съвсем цяла Европа. Е, без Белорус, несъмнено.
Но не, даже и груповият Запад не е задоволителен, с цел да бъдат разбрани мащабите на съветската индулгенция за войната. Поради което се възправя Дмитрий Медведев, с цел да разясни, че Русия води свещена борба със Сатаната. А щом става дума за борба със Сатаната, значи и всички средства са вероятни – и нуклеарна бомба да вземем за пример. Това е самобитен съветски Армагедон, в който успеха над сатанинското зло би трябвало да бъде реализирана на всяка и всякаква цена, тъй като другояче: „ За какво ни е този свят, откакто в него няма място за мощна Русия? “ Въпрос, подходящо заложен от Владимир Путин.
Оттам нататък към този момент всичко е допустимо. Например опрощаването на греховете на всички, които водят война в Украйна. Също и амнистирането на убийците и изнасилвачите от съветските затвори, които са съгласни да вземат калашниците и да отидат там. Например апела на един съветски духовник, който поучава бойците от своето паство да произнасят
молебствия към Дева Мария, до момента в който зареждат патрони
в пълнителите на автоматите си, с цел да убият повече украинци с тях. Например проявлението по какъв начин главорезите на Пригожин размазват главата на един беглец с каменарски чук – и по-късно изпращането на окървавения чук в калъф за цигулка на… Европейския съюз. Например възгласа на проф. Дугин, основен идеолог на Евразия: „ Убивайте! Убивайте! Убивайте! “ Например обществените препоръки на един прочут коментатор по какъв начин непослушните украински деца би трябвало да бъдат давени напряко в река Тисина или изгаряни в дървени хати. Например съществуването на детска стая сред стаите за изтезания в Херсон.
Могат да се дадат и още доста други образци, несъмнено. По-важно е другото: всички те имат
общи корени – в лудостта на войната
Тя не е единствено писък на сирени и тъжна статистика на убити и ранени. Тя е и спазъм на човешкото схващане, срив на нравствеността, без която човек озверява и тази негова зверинност неизбежно води в рамките на лудостта. Жалко, че нямаме създател с чувствителността и визионерската пристрастеност на Гоя, с цел да ни покаже същинското лице на лудостта в тази война, както и многоликите чудовища, подбудени от съня на разсъдъка.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ