Какво се случва днес и какво ни чака утре
Едвин Сугарев
Този път взех решение да изпреваря деня за размисъл и да погледна към така наречената ни „ предизборна обстановка “ няколко дни по-рано. Изводите не бяха по никакъв начин розови, което ме провокира да се опитам да ги споделя, пък който е кадърен да ги чуе, дано слуша. Ето ги, синтезирани напълно в резюме:
1.Тези избори са с доста незнайни. Резултатът няма по какъв начин да се планува заради огромния размер на купения или, в случай че щете, феодално разпоредения избор. Този, който е продал своя глас, няма да си го признае непринудено – той ще прати и анкетьора, и цялата му социология за зелен хайвер. Може да се допусна да вземем за пример, че Движение за права и свободи на Пеевски ще получи много по-висок резултат, в сравнение с допускат социологическите организации – с всички политически последици от това.
2.Разпадането на Движение за права и свободи се утвърди като съществена конспирация на тези избори, само че това е по-скоро разследване, в сравнение с причина за изборните ни батаци. Нямаме никакво съображение да оценяваме ценностно Доган и Пеевски – в тази драма позитивни герои просто няма. Пеевски е артикул на Доган и на неговата политическа философия, обвързвана с порциони и обръчи от компании. Всъщност, в случай че би трябвало да бъдем точни – Пеевски има двама политически татковци – първо Симеон Сакскобургготски, а след това Доган – като и двамата имат голяма заслуга за деформирането на българския преход. Има, несъмнено, и прочут
фройдистки детайл:
синът желае да убие бащата, с цел да заеме неговото място и да поеме в свои ръце инсигниите на властта. Но всичко това е разследване – от един по-основен исторически феномен: в България задкулисието към този момент не желае да бъде скрито. То безусловно се появи онлайн – право на политическата сцена – и то с претенциите да поеме действителната, публично приета власт. А когато в една завладяна страна се стигне до този миг, диктатурата към този момент е на една ръка разстояние. В този смисъл съм податлив да се съглася с мнението на Евгений Дайнов – обстановката в никакъв случай не е била толкоз рискова, колкото е в този момент.
3.Кампанията е не просто вяла – на практика няма акция в цивилизования смисъл на думата, при който надпреварата е не сред водачи и партии, а сред правила и политики, насочени към общото ни съществуване и гарантиращи по-високо качество на живот. Тук вместо акция имаме кавги и просташки разправии, а изборът се показва като избор кой заслужава да ръководи и кой би трябвало да бъде пъхнат в ъгъла. И – естествено, за никакви действителни политики въобще не става дума, нито пък за предизборни стратегии. В рамките на седем избора за три години и половина
партиите се умориха да приказват, а гласоподавателите – да слушат
И всички са отвратени – гласоподавателите – от политиците, а политическата класа – от самата себе си. Същевременно и бизнеса, и елементарните хора стигнаха до илюзорното умозаключение, че целият този цирк не въздейства кой знае какъв брой върху методът им на живот, и че може прелестно да се живее и без да мислиш за политика. Грешат – не може. Милиардите, които губи България по проекта за възобновяване и развиване вследствие на свадите на неколцина политически хулигани, са доказателство за това – още по-печален резултат има обаче окончателно погубеното доверие към нас, българите: никой не влага в такава страна, в която не почитат законите, в която подмолни герои овладяват основни държавни институции, и в която тайфа лигльовци са способни да се качат на главата на нормалността. Относно вътрешните резултати: резултатът е, че България се трансформира в бестиариум, а на самите избори се гледа с чисто сеирджийска настройка.
4.Другият резултат е – рекордна, позорно ниска изборна интензивност. До урните ще отидат някъде към 30% от тези, които имат право на избор – да не приказваме, че част от тях ще гласоподават с „ не поддържам никого “ – без да си дадат сметка, че освен това гласоподаване би трябвало да се откажат от всевъзможни искания и недоволства по отношение на бъдещата власт. Фактът, че 70% от българите при най-важния общностен избор
реагират не като жители, а като жители,
би трябвало да ни стресне съществено – и да се запитаме на какво се дължи той. Нещо по-лошо: в случай че прегледаме профила на гласуващите, ще забележим, че в него демократично мислещите са малцинство, а защото съгласно съществени социологически изследвания болшинството българи се застъпват за демократичните полезности, можем да предположим, че това болшинство се укрива измежду негласуващите. Причините са доста, само че една е съществена – съгласно доста българи няма заслужен политически индивид, на който да поверят своя глас. Поради което избират да не гласоподават – без да се замислят, че с това решение просто оставят България в ръцете на тези, които ще гласоподават – които и да са те.
5.Те прочее са фашизоидни парии, асистемни играчи и закоравели клиентелисти, които биха работили с всеки в името на властта. Редно е да се вгледаме деликатно и да се запитаме какво е тяхното болшинство. Това болшинство формирано ненапълно от проруски – и затова профашистки и антибългарски партии: споделям това, тъй като за днешна Русия България е вражеска страна, и тъй като няма по какъв начин по различен метод да бъдат определяни хора, които бленуват за Народен съд и обновяване на комунистическите концлагери. Друга част от това болшинство се застъпва за тържеството на българската нецензурност и следва популистки – или по-точно клиентистки структури с клептомански нрав. Това са тези, които към този момент повече от десетилетие наред избират Бойко Борисов, чийто нрав се съдържа в едно паметно негово изречение: „ Аз съм елементарен и вие сте елементарни – по тази причина се разбираме “, или – още по-лошо, гласоподават за папата на чалга-философията у нас – Слави Трифонов.
6.Съгласно правилото, че структурите на злото по-лесно се координират и спогаждат между тях, можем да предположим какво ни чака: раздор с досегашните геополитически позиции на страната ни и
завой от Европа към Евразия
При това в най-горещата и наситена с рискове точка на актуалната история. Могат да се плануват два разновидността за край на актуалната трагикомична, бай Ганювска обстановка в България. Първият вид допуска нов безплоден парламент, при което търпението на всички стига до крайната си точка – като в следствие или ще бъде препоръчана смяна на Конституцията и заменянето на парламентарната с президентска република, или пък при идващите избори ще се появи нов политически състезател – може би в лицето на днешния президент, който да обере публичното неодобрение, а по-късно и да образува държавно болшинство – дружно с „ Възраждане “ и Има Такъв Народ. Вторият вид допуска още след тази избори да се образува държавно болшинство, включващо ГЕРБ, „ Ново начало “ на Пеевски и Има Такъв Народ, като – поради дълбоките зависимости, в които е изпаднал Бойко Борисов, за министър председател бъде препоръчан или самия Пеевски, или някой сламен състезател, който да танцува под неговата свирка – а тези, които се опитат да стачкуват или да питат, както през 2013 година, „ Кой предложи Пеевски? “, да се окажат под ударите на полицейските палки, по арестите и пандизите.
7.Както се споделя – това е ситуацията. Може ли да му се противодейства? Да – постоянно е допустимо. Тъй като „ ситуацията “ не ни е обещано свише, ние сами сме го основали, със личните си ръце. Политическата класа, основана най-вече от уроди и идиоти, не ни е спусната от дядо Господ – ние сме дали своят вот въпросните да бъдат определени. Изборите, които предстоят, не са просто нереална и групова отговорност – те са и персонална такава – и за това, дали да се гласоподава и по какъв начин да се гласоподава, всеки дава отговор съгласно личната си съвест – и всеки поема отговорността от личния си избор. Затова – в случай че на следващия ден страната ни се окаже втора Беларус, не се питайте по чия виновност е това – по ваша е. Вие сте избрали да бъде такава – в това число когато сте си останали вкъщи на идните избори, или сте дали своят вот за някой неприкрит непрокопсаник – с цел да „ накажете “ действителните си избраници – или просто с цел да става джумбуш. Мислете си, преди да го извършите, тъй като по-късно към този момент ще е късно.
Този път взех решение да изпреваря деня за размисъл и да погледна към така наречената ни „ предизборна обстановка “ няколко дни по-рано. Изводите не бяха по никакъв начин розови, което ме провокира да се опитам да ги споделя, пък който е кадърен да ги чуе, дано слуша. Ето ги, синтезирани напълно в резюме:
1.Тези избори са с доста незнайни. Резултатът няма по какъв начин да се планува заради огромния размер на купения или, в случай че щете, феодално разпоредения избор. Този, който е продал своя глас, няма да си го признае непринудено – той ще прати и анкетьора, и цялата му социология за зелен хайвер. Може да се допусна да вземем за пример, че Движение за права и свободи на Пеевски ще получи много по-висок резултат, в сравнение с допускат социологическите организации – с всички политически последици от това.
2.Разпадането на Движение за права и свободи се утвърди като съществена конспирация на тези избори, само че това е по-скоро разследване, в сравнение с причина за изборните ни батаци. Нямаме никакво съображение да оценяваме ценностно Доган и Пеевски – в тази драма позитивни герои просто няма. Пеевски е артикул на Доган и на неговата политическа философия, обвързвана с порциони и обръчи от компании. Всъщност, в случай че би трябвало да бъдем точни – Пеевски има двама политически татковци – първо Симеон Сакскобургготски, а след това Доган – като и двамата имат голяма заслуга за деформирането на българския преход. Има, несъмнено, и прочут
фройдистки детайл:
синът желае да убие бащата, с цел да заеме неговото място и да поеме в свои ръце инсигниите на властта. Но всичко това е разследване – от един по-основен исторически феномен: в България задкулисието към този момент не желае да бъде скрито. То безусловно се появи онлайн – право на политическата сцена – и то с претенциите да поеме действителната, публично приета власт. А когато в една завладяна страна се стигне до този миг, диктатурата към този момент е на една ръка разстояние. В този смисъл съм податлив да се съглася с мнението на Евгений Дайнов – обстановката в никакъв случай не е била толкоз рискова, колкото е в този момент.
3.Кампанията е не просто вяла – на практика няма акция в цивилизования смисъл на думата, при който надпреварата е не сред водачи и партии, а сред правила и политики, насочени към общото ни съществуване и гарантиращи по-високо качество на живот. Тук вместо акция имаме кавги и просташки разправии, а изборът се показва като избор кой заслужава да ръководи и кой би трябвало да бъде пъхнат в ъгъла. И – естествено, за никакви действителни политики въобще не става дума, нито пък за предизборни стратегии. В рамките на седем избора за три години и половина
партиите се умориха да приказват, а гласоподавателите – да слушат
И всички са отвратени – гласоподавателите – от политиците, а политическата класа – от самата себе си. Същевременно и бизнеса, и елементарните хора стигнаха до илюзорното умозаключение, че целият този цирк не въздейства кой знае какъв брой върху методът им на живот, и че може прелестно да се живее и без да мислиш за политика. Грешат – не може. Милиардите, които губи България по проекта за възобновяване и развиване вследствие на свадите на неколцина политически хулигани, са доказателство за това – още по-печален резултат има обаче окончателно погубеното доверие към нас, българите: никой не влага в такава страна, в която не почитат законите, в която подмолни герои овладяват основни държавни институции, и в която тайфа лигльовци са способни да се качат на главата на нормалността. Относно вътрешните резултати: резултатът е, че България се трансформира в бестиариум, а на самите избори се гледа с чисто сеирджийска настройка.
4.Другият резултат е – рекордна, позорно ниска изборна интензивност. До урните ще отидат някъде към 30% от тези, които имат право на избор – да не приказваме, че част от тях ще гласоподават с „ не поддържам никого “ – без да си дадат сметка, че освен това гласоподаване би трябвало да се откажат от всевъзможни искания и недоволства по отношение на бъдещата власт. Фактът, че 70% от българите при най-важния общностен избор
реагират не като жители, а като жители,
би трябвало да ни стресне съществено – и да се запитаме на какво се дължи той. Нещо по-лошо: в случай че прегледаме профила на гласуващите, ще забележим, че в него демократично мислещите са малцинство, а защото съгласно съществени социологически изследвания болшинството българи се застъпват за демократичните полезности, можем да предположим, че това болшинство се укрива измежду негласуващите. Причините са доста, само че една е съществена – съгласно доста българи няма заслужен политически индивид, на който да поверят своя глас. Поради което избират да не гласоподават – без да се замислят, че с това решение просто оставят България в ръцете на тези, които ще гласоподават – които и да са те.
5.Те прочее са фашизоидни парии, асистемни играчи и закоравели клиентелисти, които биха работили с всеки в името на властта. Редно е да се вгледаме деликатно и да се запитаме какво е тяхното болшинство. Това болшинство формирано ненапълно от проруски – и затова профашистки и антибългарски партии: споделям това, тъй като за днешна Русия България е вражеска страна, и тъй като няма по какъв начин по различен метод да бъдат определяни хора, които бленуват за Народен съд и обновяване на комунистическите концлагери. Друга част от това болшинство се застъпва за тържеството на българската нецензурност и следва популистки – или по-точно клиентистки структури с клептомански нрав. Това са тези, които към този момент повече от десетилетие наред избират Бойко Борисов, чийто нрав се съдържа в едно паметно негово изречение: „ Аз съм елементарен и вие сте елементарни – по тази причина се разбираме “, или – още по-лошо, гласоподават за папата на чалга-философията у нас – Слави Трифонов.
6.Съгласно правилото, че структурите на злото по-лесно се координират и спогаждат между тях, можем да предположим какво ни чака: раздор с досегашните геополитически позиции на страната ни и
завой от Европа към Евразия
При това в най-горещата и наситена с рискове точка на актуалната история. Могат да се плануват два разновидността за край на актуалната трагикомична, бай Ганювска обстановка в България. Първият вид допуска нов безплоден парламент, при което търпението на всички стига до крайната си точка – като в следствие или ще бъде препоръчана смяна на Конституцията и заменянето на парламентарната с президентска република, или пък при идващите избори ще се появи нов политически състезател – може би в лицето на днешния президент, който да обере публичното неодобрение, а по-късно и да образува държавно болшинство – дружно с „ Възраждане “ и Има Такъв Народ. Вторият вид допуска още след тази избори да се образува държавно болшинство, включващо ГЕРБ, „ Ново начало “ на Пеевски и Има Такъв Народ, като – поради дълбоките зависимости, в които е изпаднал Бойко Борисов, за министър председател бъде препоръчан или самия Пеевски, или някой сламен състезател, който да танцува под неговата свирка – а тези, които се опитат да стачкуват или да питат, както през 2013 година, „ Кой предложи Пеевски? “, да се окажат под ударите на полицейските палки, по арестите и пандизите.
7.Както се споделя – това е ситуацията. Може ли да му се противодейства? Да – постоянно е допустимо. Тъй като „ ситуацията “ не ни е обещано свише, ние сами сме го основали, със личните си ръце. Политическата класа, основана най-вече от уроди и идиоти, не ни е спусната от дядо Господ – ние сме дали своят вот въпросните да бъдат определени. Изборите, които предстоят, не са просто нереална и групова отговорност – те са и персонална такава – и за това, дали да се гласоподава и по какъв начин да се гласоподава, всеки дава отговор съгласно личната си съвест – и всеки поема отговорността от личния си избор. Затова – в случай че на следващия ден страната ни се окаже втора Беларус, не се питайте по чия виновност е това – по ваша е. Вие сте избрали да бъде такава – в това число когато сте си останали вкъщи на идните избори, или сте дали своят вот за някой неприкрит непрокопсаник – с цел да „ накажете “ действителните си избраници – или просто с цел да става джумбуш. Мислете си, преди да го извършите, тъй като по-късно към този момент ще е късно.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ