Бай Ганю спечели и тези избори
Едвин Сугарев
Ако някой ме попита кой е спечелил изборите за български и европейски парламент, бих дал най-краткия вероятен отговор: не, не ги завоюваха политиците. Спечели ги един воин от по-миналия век, освен това книжовен: бай Ганю. Образно казано, несъмнено. Иначе ги завоюваха
незнанието и простотията българска,
впрегнати в интерес на цинични търговци с политическото, които в никакъв случай (и запомнете това в никакъв случай!) нямат поради общата изгода, а единствено своята лична. С други думи – чадата Ганюви, неизтребимите.
И стига най-накрая с тези басни, че някой бил излъгал или подвел гласоподавателите. Те избират – а не някой свише – и те носят цялостната отговорност за своя избор. Това, че са задоволително тъпи, с цел да не могат да следват личния си интерес, не е опрощение. Това, че нямат мнение и желаят някой различен да го формулира – също. Нито пък това, че по остарял инстикт от тоталитарните времена
желаят някой различен да взема решение вместо тях,
тъй като по този начин, без да носиш отговорност, по-спокойно и по-уютно се живее – с наведена главица, дето сабя не я сече, и под опеката на „ мощната ръка “.
Всички тези народопсихологически батаци на българският народ бяха ловко употребявани на одеве отминалите избори. Бяха „ операционализирани “ – в случай че използваме тази съвременна дума. Бяха положени във фундамента на българската държавност – по този начин, както в миналото комунистите са полагали динамит под купола на „ Света Неделя “. В изгода на едни дембели без морални угризения – дето могат хем да строят газопроводи в изгода само на Путин, хем да се пишат „ евроатлантици “ – когато в това има облага.
Мога да предвидя негодуванието, което ще провокират моите думи. Въобще не ми пука от това – само че казусът е, че простащината в българската политика отиде надалеч оттатък санитарната граница, която обрисува въпреки всичко някаква – въпреки и мизерна – допустимост. И казусът е, че тази нецензурност, чиито корени са в пошлото кикотене на Тодор Живков, работи срещу България, унижава нейното настояще и унищожава нейното бъдеще.
Доказателство: преди малко отминалата предизборна акция, доколкото калните битки могат да се нарекат по този начин. Пълен успех на лъжите и мерзкото мърморене: то не бяха мазни кафета в скутове, то не бяха пудели и пачки, сервирани обществено без доказателства за каквото и да било, то не бяха мъдри сентенции от рода на „ който пачки вади, от пачки умира “. Една натрапчива, бих споделил даже
болестна деградация на политическото говорене,
чиито корени се крият във времената надалеч преди този момент – в бисери като „ аз съм елементарен и вие сте елементарни – по тази причина се разбираме “, в всякакви парапети и левчета „ от дизела “ и прочие мизерни, долнопробно скроени хватки, чиято обща линия е цялостната липса на естетически усет – а той, както добре знаем от Збигнев Херберт, напълно не е непотребен и безопасен – таман той те кара да не спестиш подигравката, когато властника я заслужава, даже в случай че по тази причина ще би трябвало да падне, както показва Херберт, „ свещеният капитал на тялото/ – главата “.
И всичко това – на фона на обичайна българска податливост да се ненавиждаме взаимно. Да ненавиждаме тези, които наподобяват по-благородни и по-възпитани от нас, или които – кой знае за какво – са съумели повече. Струва ми се, че няма друга страна – освен в Европа, само че и въобще в цивилизования свят, в която да бъдеш интелигентен и хубав е отрицателна характерност, а да бъдеш елементарен и противен е преимущество. Също както и да бъдеш „ жълтопаветник “ – тоест да живееш в центъра на столицата, а не примерно в Коньовица или Банишора.
Важно е също по този начин да не бъдеш друг от другите. Масата постоянно има право – това е нещо като верую за българските политици, които под път и над път се кълнат в „ народа “, нищо, че мислят този народ по типично бай Ганювски обичай: като
стадо, което може да бъде водено, лъгано, стригано и доено
И в следването на това, което сега им е преференциално да показват като „ национална воля “, те са способни да зачеркнат всевъзможни нравствени правила, съгласявайки се взаимно, че моралът няма място в политиката.
Само че тук има нещо, което сме склонни да забравяме. Тези политици са такива, каквито им разрешават да бъдат нашите избори. Ако ни наподобяват на карикатури, то това е по този начин, тъй като ние сме им разрешили да бъдат такива. Ако поради тях живеем неприятно, то това се дължи на обстоятелството, че увлечени във всеобщото българско вайкане, нямаме сетива да разберем по кое време нещата се развиват в наша изгода и по кое време – в наша щета. Към хиляда пъти прочетох – освен това и от сякаш божем съзнателни политически анализатори, по какъв начин държавното управление на Денков било най-слабото, което сме имали до момента.
Странна визия за мощно и едва, която може би регистрира ползите на Путин, само че не и ползите на българските жители. Защото в границите на целия преход към народна власт няма друго държавно управление, което в границите на толкоз къси периоди да е повишило в такава степен приходите на българите – както на работещите, по този начин и на пенсионерите. Статистиката го потвърждава – просто няма друго – и толкоз. За три години без ГЕРБ България дръпна повече, в сравнение с за предходните 10 под ръководството на ГЕРБ. Както се споделя – това е ситуацията.
За бай Ганювците обаче истината няма значение. Има значение лъжата – колкото по-нагла и засукана е тя, толкоз по-добре. Как го беше споделил праотецът им? „ Тури си едно перде на очите (па и няма нужда), па псувай наляво и надясно. “ Те това и вършат. Само че ние сме криви, че го вършат с триумф. И ще не престават да го вършат – в случай че и до момента в който и ние продължаваме да се цупим, да следваме своите политически фантазми и да „ наказваме “ своите – без да ни пристигна мислено, че в действителност наказваме себе си.
Ако някой ме попита кой е спечелил изборите за български и европейски парламент, бих дал най-краткия вероятен отговор: не, не ги завоюваха политиците. Спечели ги един воин от по-миналия век, освен това книжовен: бай Ганю. Образно казано, несъмнено. Иначе ги завоюваха
незнанието и простотията българска,
впрегнати в интерес на цинични търговци с политическото, които в никакъв случай (и запомнете това в никакъв случай!) нямат поради общата изгода, а единствено своята лична. С други думи – чадата Ганюви, неизтребимите.
И стига най-накрая с тези басни, че някой бил излъгал или подвел гласоподавателите. Те избират – а не някой свише – и те носят цялостната отговорност за своя избор. Това, че са задоволително тъпи, с цел да не могат да следват личния си интерес, не е опрощение. Това, че нямат мнение и желаят някой различен да го формулира – също. Нито пък това, че по остарял инстикт от тоталитарните времена
желаят някой различен да взема решение вместо тях,
тъй като по този начин, без да носиш отговорност, по-спокойно и по-уютно се живее – с наведена главица, дето сабя не я сече, и под опеката на „ мощната ръка “.
Всички тези народопсихологически батаци на българският народ бяха ловко употребявани на одеве отминалите избори. Бяха „ операционализирани “ – в случай че използваме тази съвременна дума. Бяха положени във фундамента на българската държавност – по този начин, както в миналото комунистите са полагали динамит под купола на „ Света Неделя “. В изгода на едни дембели без морални угризения – дето могат хем да строят газопроводи в изгода само на Путин, хем да се пишат „ евроатлантици “ – когато в това има облага.
Мога да предвидя негодуванието, което ще провокират моите думи. Въобще не ми пука от това – само че казусът е, че простащината в българската политика отиде надалеч оттатък санитарната граница, която обрисува въпреки всичко някаква – въпреки и мизерна – допустимост. И казусът е, че тази нецензурност, чиито корени са в пошлото кикотене на Тодор Живков, работи срещу България, унижава нейното настояще и унищожава нейното бъдеще.
Доказателство: преди малко отминалата предизборна акция, доколкото калните битки могат да се нарекат по този начин. Пълен успех на лъжите и мерзкото мърморене: то не бяха мазни кафета в скутове, то не бяха пудели и пачки, сервирани обществено без доказателства за каквото и да било, то не бяха мъдри сентенции от рода на „ който пачки вади, от пачки умира “. Една натрапчива, бих споделил даже
болестна деградация на политическото говорене,
чиито корени се крият във времената надалеч преди този момент – в бисери като „ аз съм елементарен и вие сте елементарни – по тази причина се разбираме “, в всякакви парапети и левчета „ от дизела “ и прочие мизерни, долнопробно скроени хватки, чиято обща линия е цялостната липса на естетически усет – а той, както добре знаем от Збигнев Херберт, напълно не е непотребен и безопасен – таман той те кара да не спестиш подигравката, когато властника я заслужава, даже в случай че по тази причина ще би трябвало да падне, както показва Херберт, „ свещеният капитал на тялото/ – главата “.
И всичко това – на фона на обичайна българска податливост да се ненавиждаме взаимно. Да ненавиждаме тези, които наподобяват по-благородни и по-възпитани от нас, или които – кой знае за какво – са съумели повече. Струва ми се, че няма друга страна – освен в Европа, само че и въобще в цивилизования свят, в която да бъдеш интелигентен и хубав е отрицателна характерност, а да бъдеш елементарен и противен е преимущество. Също както и да бъдеш „ жълтопаветник “ – тоест да живееш в центъра на столицата, а не примерно в Коньовица или Банишора.
Важно е също по този начин да не бъдеш друг от другите. Масата постоянно има право – това е нещо като верую за българските политици, които под път и над път се кълнат в „ народа “, нищо, че мислят този народ по типично бай Ганювски обичай: като
стадо, което може да бъде водено, лъгано, стригано и доено
И в следването на това, което сега им е преференциално да показват като „ национална воля “, те са способни да зачеркнат всевъзможни нравствени правила, съгласявайки се взаимно, че моралът няма място в политиката.
Само че тук има нещо, което сме склонни да забравяме. Тези политици са такива, каквито им разрешават да бъдат нашите избори. Ако ни наподобяват на карикатури, то това е по този начин, тъй като ние сме им разрешили да бъдат такива. Ако поради тях живеем неприятно, то това се дължи на обстоятелството, че увлечени във всеобщото българско вайкане, нямаме сетива да разберем по кое време нещата се развиват в наша изгода и по кое време – в наша щета. Към хиляда пъти прочетох – освен това и от сякаш божем съзнателни политически анализатори, по какъв начин държавното управление на Денков било най-слабото, което сме имали до момента.
Странна визия за мощно и едва, която може би регистрира ползите на Путин, само че не и ползите на българските жители. Защото в границите на целия преход към народна власт няма друго държавно управление, което в границите на толкоз къси периоди да е повишило в такава степен приходите на българите – както на работещите, по този начин и на пенсионерите. Статистиката го потвърждава – просто няма друго – и толкоз. За три години без ГЕРБ България дръпна повече, в сравнение с за предходните 10 под ръководството на ГЕРБ. Както се споделя – това е ситуацията.
За бай Ганювците обаче истината няма значение. Има значение лъжата – колкото по-нагла и засукана е тя, толкоз по-добре. Как го беше споделил праотецът им? „ Тури си едно перде на очите (па и няма нужда), па псувай наляво и надясно. “ Те това и вършат. Само че ние сме криви, че го вършат с триумф. И ще не престават да го вършат – в случай че и до момента в който и ние продължаваме да се цупим, да следваме своите политически фантазми и да „ наказваме “ своите – без да ни пристигна мислено, че в действителност наказваме себе си.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ