Едвин Сугарев е роден през 1953 г. в София. Завършва

Едвин Сугарев е роден през 1953 година в София. Завършва българска лингвистика в СУ „ Св. Климент Охридски “ през 1978 година През 1985 година пази докторат на тематика „ Българската литература след Първата международна война и немският експресионизъм “. През 1987 година преподава нова българска литература в СУ, води спецкурс върху проблемите на българския експресионизъм в ПУ „ Паисий Хилендарски “. Редактор е на самиздатския сборник „ Мост “. През 1990 година става член на публицистичната гилдия на сп. „ Литературна мисъл “, дълги години бе и основен редактор на „ Литературен вестник “. Носител на премията за разказ на годината на Фонд „ Развитие “ (2004) и на огромната премия за SMS-поезия (2005).

Дейността си на книжовник и стихотворец Сугарев съвместява с социална и политическа активност. През 1989 година е деятел в националното придвижване „ Екогласност “. Народен представител е в 7-ото Велико национално заседание и в 36-тото и 37-ото Обикновено национално заседание, където е заместник-председател на комисията срещу корупцията. В интервала 1997-2002 година е дипломат на България в Монголия и Индия. През 2014 година взе участие в предизборните акции на ГЕРБ. В края на идната година Сугарев получава предопределение като консул в Ниш. Интервюто на Едвин Сугарев по настоящи политически тематики е за Радио " Фокус ".

- Ще плачем ли за решимостта си в Народното събрание или ще се гордеем след години с нея, господин Сугарев?

- Мисля, че е редно да се гордеем с нея, тъй като това беше една в действителност доста значима стъпка от българска страна. Ветото, което наложи България, беше неясно за всичките ни западни сътрудници, първо, и второ, беше извънредно контрапродуктивно, тъй като точно България има интерес от евроинтеграцията на Западните Балкани. Така че това беше и в центъра на българските оферти, когато България беше ръководител на Съвета на Европейския съюз. И една година по-късно тя наложи несъгласие тъкмо върху присъединението на Северна Македония. Това доста мъчно можеше да бъде разбрано.

Разбира се, за това несъгласие имаше и съответните учредения, те не престават да бъдат годни, само че евроинтеграцията на Македония е нещо, което би могло да смекчи или да заличи антибългарските настроения на тази страна, до момента в който продължаването на ветото просто ги ожесточава. Много добре знаем, че всичките тези настроения са артикул на сръбската УДБА и нейния правоприемник под положителния контрол на Русия, и тя има само интерес да държи Балканите фрустрирани и нестабилни.

- Разговарях с другари от Северна Македония – те са комплицирани след гласуването в София и не знаят какво да мислят: предадени ли са или избавени. Още повече, че реакциите в Скопие не са позитивни след гласуването в българския парламент. Защо?

- Реакциите в Скопие не са позитивни заради неустойчивостта на самото държавно управление, което се притеснява, че може да бъде заменено, в случай че от своя страна припознае този така наречен „ френски вид “, който в действителност е вид на Европейския съюз. Добре знае се, че 3 от дребните съдружни сътрудници се канят да изоставен следователно, тъй че това е и повода, заради която се споделя на публично ниво, че този вид не е задоволителен за Северна Македония.

Основната причина за това е обвързвана с дейностите на Вътрешна македонска революционна организация, което е съгласно мен инструмент точно за това да бъде държана Македония в опълчване против България. Това не е това Вътрешна македонска революционна организация, което беше на времето с водач Любчо Георгиевски, това е в действителност един инструмент на сръбската политика в Македония, а и по този начин в по-общ проект и на съветските ползи в този район, защото знаете, че Русия има интерес той да бъде неустойчив, и тази неустойчивост да бъде задействана в някакъв миг през някакви спорове, примерно Република Сръбска, Босна и Херцеговина – това са от стратегическа позиция аргументите за всичко.

- Македонският външен министър Буяр Османи бе безапелационен, че въпросите за македонския език и историята не би трябвало да бъдат част от преговорната рамка, а последователността на стъпките за включването на българите в Конституцията и началото на договаряния са въпроси, от които ще зависи тяхното дефинитивно решение да одобряват или да отхвърлят предлагането на Франция, или както казахте вие – на Европейския съюз. Съществуват ли опасности да бъдем принудени още да отстъпваме?

- Щяха да съществуват, в случай че бяхме изпуснали периода да приемем това предложение, а защото до този миг целият външнополитически напън беше точно върху българската страна, тя беше несъгласната да преговоря. Сега топката е в полето на македонската страна, и тя ще бъде принудена да се съгласява, съгласно мен, в доста по-голяма степен в сравнение с до момента.

- Вие бяхте консул в Ниш, като свърши вашият мандат направихте книга – „ Елегия за Краището “, отдадена на Иван Николов, за отбраняване на българската еднаквост и корени на подложените на асимилационен напън наши сънародници, останали въпреки всичко по своите земи да отстояват българщината. Дали и в Македония за македонските българи ще изгрее слънцето? Дали и те ще почувстват равноправни – да не бъдат повече стигматизирани, да вървят по улиците с високо вдигната глава?

- Тази книга, за която споменахте, напълно скоро ще излезе в издателство РИВА и се надявам вашите слушатели да могат да я прочетат. А що се отнася за доизгравянето на слънцето, то не е изгряло за нашите сънародници в самите околности. Те са също подложени на асимилационен напън, който в тези остарели няколко към този момент години когато са не по своя воля останали отвън границите на България, е претърпял всички вероятни разновидности – от директното принуждение, от убийствата без съд и присъда на границата и прочие, и прочие, до мекия асимилационен напън, който е реализиран сега. Що се отнася до хората от Северна Македония, те също са претърпели надалеч по-свирепи насилия от сръбска страна.

- Да, там знаем за кървавия Божик.

- Това, което е било там, в действителност е сравнимо с нещо като геноцид. И аз съм уверен, че и в миг се усеща подобен асимилационен напън и не е елементарно да заявиш, че си българин. И това е може би повода, заради която при 120 000 с български паспорти единствено 3 000 и нещо се писаха като българи.

- Ще успеем ли един ден да го разбираем това на нашите европейски съдружници, евроатлантически съдружници? Ще успеем ли да го кажем по метод, по който те да ни схванат?

- Самото наличие на предложение и тази негова рамка, която беше дадена по време на Френското председателство, приказва за това, че към този момент стартират да схващат защо става дума, напълно до неотдавна въобще не разбираха. Надявам се, че с време ще почнат да им бъдат ясни особените народопсихологически проблеми на Балканите и изключително взривоопасната етническа примес, която може всеки миг да избухне – напрежението сред обособените нации, свързани с дългата и неособено миролюбива история сред тях и други сходни неща. Това не може да стане доста бързо, само че се надявам да стане.

- Г-н Сугарев, ще се отпуши ли процесът за европейския път на Западните Балкани и изключително след гласуването в българския парламент? И какво би трябвало да знае Европейският съюз, отваряйки вратите си за този район, най-изстрадалият може би район в Европа?

- Ако става дума за гласуването в българския парламент, би трябвало да не забравяме и нещо друго – тематиката с ветото на Северна Македония беше секвализирана. Беше казано, че който се осмели да вдигне това несъгласие, е народен изменник, и едно българско държавно управление преди малко падна с гласовете на същите тези, които поддържаха същия този документ. Това е един от огромните парадокси в българската политика.

Всъщност, ветото за Македония беше нещо като смокиново листо, с което политиците криеха срамотиите си, и това е позорно. Що се отнася до бъдещето на Западните Балкани, аз се надявам, че то е допустимо и то е даже неотложно, тъй като установяването на съветско въздействие в този район би било извънредно рисково, като се има поради неговата история. Те към този момент са стъпили задоволително мощно в Сърбия, тъй че имат съответната база, посредством която могат да популяризират своето въздействие. Трябва да бъдат спрени. Присъединяването на балканските нации към Европейския съюз е най-сигурният механизъм за прекъсването на Русия.

Какви срамотии криеха българските политици с ветото за Северна Македония?

Едвин Сугарев: Ами първо, те нямаха никакви учредения да желаят оставката на това държавно управление. Всъщност, както казусът „ Северна Македония “, по този начин и финансово-икономическата политика на кабинета не бяха на това състояние, че някой да може да желае да смъква това държавно управление. Напротив, този акт е с доста тежки последствия за България, тъкмо в този комплициран геополитически миг при вилнееща война, която може всеки миг да се трансформира в международна. Така просто не се прави. Интересите, които бяха наранени, това са в действителност ползите на българските олигарси, ползите на тези, които обслужват пропутинската политика в България, ползите на „ Газпром “, ползите на тези, които прекарваха артикули през „ Капитан Андреево “. Ето тези срамотии прикриваха и това прикриване няма да бъде забравено.

- Колкото и да е сходна актуалната политическа рецесия на метода, по който беше свалено от власт държавното управление на Филип Димитров през 1992 година, 30 години по-късно пред какво сме изправени, откакто държавното управление към този момент падна?

- Изправени сме пред същата обстановка, единствено че на един по-висок, по-опасен бих споделил стадий. Защото постоянно когато едно държавно управление се пробва да прокара в България демократични хрумвания, да я тласка към полезностите на цивилизования свят, се намират едни юнаци, които спретват преврати или провеждат по този начин нещата, че този развой да бъде преустановен. Така беше при Филип Димитров, по този начин беше и при Иван Костов, въпреки че обстановката там беше по-различна, по този начин е и в този момент, като даже всичките дейности на процедура копират свалянето на държавното управление на Филип Димитров.

Тогава и в този момент първо смъкнаха ръководителя на Народното събрание като генерална подготовка към бъдещия пуч, и тогава и в този момент цялата история беше скроена с бели конци. В нея Македония играеше централна роля. И тогава, и в този момент в действителност се получи някаква надълбоко неморална и неестествена коалиция, която изигра този ход. Никога никой не си е представял, най-малко от хората, които са дали своят вот за Слави Трифонов да вземем за пример, че той ще застане паралелно с ГЕРБ и Движение за права и свободи и ще гласоподава свалянето на това държавно управление, което искаше да промени модела на ръководство. Това няма да бъде забравено и мисля, че това е краят на „ ИТН “. Но проблемите, които застават пред България, са доста тежки, защото явно крайната цел е да се събере някакво марионетно и по-силно насочено към Русия държавно управление, в сравнение с към Европейския съюз.

- Какви са сюжетите?

- Сценариите мъчно могат да бъдат разгадани в този миг. Най-вероятно това ще мине през нови избори. И аз се притеснявам, че ще мине освен през избори, а и през нова изборна серпантина, защото бъдещият парламент ще повтори структурата на сегашния, само че още по-раздробен и с още по-нетърпими връзки сред партиите в него. Вероятно функционалността на чинно на Русия държавно управление ще изиграе служебният кабинет, бъдещият длъжностен кабинет на господин Радев, който доста ясно се нарежда като един от хората, които спомагаха за свалянето на този кабинет.

- Каква е тази българска карма, господин Сугарев, да се въртим в непрекъснато в елипси – от 1992 година 30 години по-късно стигаме в същата точка, само че от другия край?

- Причините са доста, аргументите са и от исторически темперамент, аргументите са и народопсихологически, аргументите са свързани с това, че в България не беше извършена примерно лустрация, не бяха отстранени факторите, които работят в интерес на Русия, нямаше задоволително решителни политици, които да създадат стъпката, която в миналото е правил примерно Стефан Стамболов. А аргументите са доста. Настоящето просто е пред нас и ние би трябвало по някакъв метод да се оправим с него. И това е задача на всеки един от нас. Това е моралното изкискване на времето, в което живеем.

- И по какъв начин можем да се оправим?

- Като протестираме, като гласуваме, като не гласуваме за идиоти и шоумени, и по доста други способи, като работим мощно за бъдещето на България, най-общо казано.

- Малко преди този момент изявление излезе доста любопитна информация от Сергей Лавров – едно предизвестие: Европейският съюз и НАТО стягат коалиция за война с Русия. Ще се разшили ли нещастието на Украйна? Тоест, ще излезе ли отвън границите на Украйна?

- Никой не стяга коалиция за война с Русия, само че наподобява Русия има упоритостите при положение, че успее с тази към този момент доста изтощителна и за нея война, да продължи нататък, като несъмнено потърси първо благоприятни условия в страна, която не е член на НАТО, като Молдова, и по-късно в някое едва звено от тези, които са членове на НАТО и Европейския съюз, примерно България. Това, което желае Русия, е да владее Черно море и да възвърне тогавашните си имперски граници – задача непостижима, явно допустима в болния мозък на господин Путин. Това е заплахата, пред която сме изправени. А в действителност, в случай че се види, че този опит е несполучлив, може да се стигне до формулата: „ защо ми е този свят, в случай че в него не доминира Русия “.