Едва… “Денят едва започна и ... вече е шест вечерта.Едва пристигна

Едва…

“Денят едвам стартира и... към този момент е шест вечерта.
Едва дойде понеделник и към този момент е петък.... и месецът към този момент свърши... и годината съвсем свърши.
... и към този момент минаха 40, 50 или 60 години от живота ни.
... и осъзнаваме, че сме изгубили родителите си, приятелите си.
... и осъзнаваме, че е прекомерно късно да се върнем...
Така,че... дано опитаме въпреки всичко, да се възползваме оптимално от времето, което ни остава...
Нека не стопираме да търсим занимания, които харесваме...
Нека прибавим малко цвят в нашата сивота...
Нека се усмихнем на дребните неща в живота, които слагат еликсир в сърцата ни.
И все пак би трябвало да продължим да се възползваме със спокойствието на това време, което ни остава. Нека се опитаме да премахнем " след "...
Правя го след... ще кажа след... ще мисля за това след...
Оставяме всичко за по-късно, като че ли " след " е наше.
Защото това, което не разбираме е, че:
по-късно кафето изстива...
по-късно целите се сменят...
по-късно магията се скапва...
по-късно здравето минава...
по-късно децата порастват...
по-късно родителите остаряват...
по-късно обещанията се не помнят...
по-късно денят става нощ...
по-късно животът свършва...
И по-късно постоянно е прекомерно късно... Така че дано не оставяме нищо за по-късно...
Защото в случай че постоянно чакаме до по-късно, можем да загубим най-хубавите моменти, най-хубавите прекарвания, най-хубавите другари, най-хубавото семейство...
Денят е през днешния ден... Моментът е в този момент...
Вече не сме във възрастта, в която можем да си позволим да отложим това, което би трябвало да се направи незабавно, за…..по-късно!!! ”

Жак Превер

създател: СЛАВА
...