(Edvard Munch, Winter Landscape, Elgersberg, 1906, Munch Museum, Oslo) Така

(Edvard Munch, Winter Landscape, Elgersberg, 1906, Munch Museum, Oslo)

Така един път във снежната алея… ♥ Валери ПЕТРОВ

Така един път във снежната алея
видях следи: „ той “ бе минал с „ нея “.
Аз потеглих по следите и узнах
какво се бе развило сред тях:
по какъв начин тук над нея той бе тръснал клона,
по какъв начин там си бе изула тя шушона,
с цел да изтърси влезлия ѝ сняг,
и по какъв начин я бе придържал той, и по какъв начин,
употребявайки таз полуизмама,
стояли бяха дълго време двама,
трептящи от обич, един до различен,
в гората без придвижване и тон
с изключение на почукването на кълвача.
И продължавайки след тях да вървя,
показах си аз нежната игра
на двамата във снежната гора
и видях по какъв начин на дългата ѝ клепка
звездата на една снежинка трепка
и по какъв начин разтапя топлия ѝ мирис
скрежеца върху мекичкия мъх
на шала му. А той не е кротувал
а той, несъмнено, я е целувал,
мошеникът с шарлатанин, виж го ти!
Вървях и се ядосвах аз съвсем
и още с тая ревнивост във гърдите
в момент виждам: отделиха се следите
и без да спрат, на първия завой,
тя потегли вляво, а във дясно той.
Какво бе станало? Нима разлъка?
Озадачен, измежду тишината бяла
с ръце в джобовете си аз стоях.
И внезапно засмях се с печален смях:
в действителност те бяха тук вървели
на таз алея в белите тунели,
само че не в прегръдка, както мислех аз,
а поотделно, с разлика от час,
и не любовна двойка бяха, значи,
а двойка най-случайни минувачи,
един за различен незнаещи даже
Как тъжни са тез букови гори!
И аз стоях, налегнат от болежка тиха
по всички тез неща, които биха
могли да бъдат, само че – уви! – не са
сходно тази среща във леса…

***

Снежно е, вихрено… ♥ Сергей ЕСЕНИН

Снежно е, вихрено, вие, завява,
горе замръзнала свети луна.
Виждам още веднъж аз родна ограда,
а зад прозореца грей светлина.

Всички бездомници доста ли желаеме.
Що ми е обещано, ария е, знам.
Ето още веднъж вечерята с околните,
виждам, старицата моя е там.

Гледам, очите ми плачат ли, плачат,
сълзи се стичат безмълвно сами.
Искам да взема чаена чаша,
чайната чаша изтървам за момент.

Мила ми, остаряла, добричка и нежна,
с тъжните думи не си ти приятел,
слушай – под тази хармоника снежна
аз ще ти кажа живота си цялостен.

Много видял съм и доста съм странствал,
доста обичах и доста страдàх
и освен това хулиганствах, пиянствах,
но от теб по-добра не видях.

Ето, още веднъж лежа на миндера,
хвърлил ботуши, сакото свалил.
Пак оживял съм още веднъж с вяра,
така както в детство, за чоп по-мил.

А зад прозореца вихрите хлипат,
диви и шумни, виелици зли,
а ми се коства, че цвят от липите
сипят в градината бели липи

(Превод от съветски: Мария Шандуркова)

(Edvard Munch - Snow Falling in the Lane, 1906)

Снежност ♥ Недялко ЙОРДАНОВ

Снежно е... Нежно е... Шапки и шалчета...
Горе на Бог му е гот...
Рокля, раздрана на бели парцалчета,
падна на земния под.

Някой изохка... И след това притихна.
Малък прелестен разстрел...
Моите стихове май, че са стигнали
право до своята цел.

(Източник: Недялко Йорданов - персонален сайт)

***

Сняг вали ♥ Борис ПАСТЕРНАК

Сняг вали, сняг вали.
И протягат се цветята
към рояка зад стъклата
в млечноснежните мъгли.

Сняг вали. И ужас, недоволство.
И се втурват, и летят
стъпалата разкривени,
кривналият кръстопът.

Сняг вали, сняг вали.
Сякаш падат не парцали,
а така както в кръпки цялостен е,
сводът ще се строполи.

Сякаш през днешния ден като чешит
там от горната страна, от балкона,
в гоненица небосклона
слиза на земята чак.

А пък дните си летят.
Коледа по кое време отмина,
и на Новата година,
гледай – иде й редът.

Сняг вали, от бял – по-бял,
с тоя ритъм, в мъгла такава,
с тия стъпки, така ли вял,
или мощно завалял
и животът отминава?

И годините ли в бяг
се застигат – като сняг
и слова в стихотворение?

Сняг вали, вали, навял,
сняг вали и ужас, разстройване:
в минувача прошарен,
удивените растения,
кръстопътя в преспи цялостен.

1957
(Превод: Кирил Кадийски)

***

Първи сняг ♥ Георгий СУВОРОВ

Веят снежни виелици
в лебедов сън посребрен,
виснат простори дантелени
върху коня и мен.

С него съм гръмотевица огнена,
белият сняг ме слепи…
Милата ли ме е спомнила,
и тя ли също не спи?

Може през вихри дантелени
тя да се взира на открито,
гдето в полетата стеле се
белият лебедов сън.

1943
(Превод: Христо Черняев)

Картини: Edvard Munch (1863 ~ 1944); заглавна - Winter in the Woods, Nordstrand (1899)