Задочен диалог между Румен Радев и Каракачанов: Какъв е обективният критерий за състоянието на армията?
Едва встъпил в служба, военният министър Красимир Каракачанов побърза да предприеме две много противоречиви стъпки, които провокираха президента Румен Радев да вдигне предупредително и леко назидателно пръст. Дори леко го посмъмри. След едно служебно отиване до Пловдив Каракачанов съобщи, че българските летци ще летят на желания от тях изтребител. Броени дни по-късно той обществено оповести, че изтегля протокола на МО за оповестяване на класацията на офертите за нов изтребител. Мотивът е, че служебното държавно управление преждевременно сложило преди всичко шведския „ Грипен”, а това е резултат от безпристрастната военнотехническа експертиза.
Каракачанов е отракан политик и можеше да се стимулира, че желае да вникне в документите. Той обаче избра да се усъмни в правилността на дейностите на екипа на Огнян Герджиков, оставил окончателното решение на идващото държавно управление.
Ако новият министър искаше в действителност да разчопли нещо загадъчно, то е за какво предходната година не е поканен Израел с афишираната му оферта за F-16, които в този момент летят, а не се пекат на пустинното слънце в Аризона, и всички до един са осъвременени до еднообразно най-високо равнище.
Веднага по-късно Каракачанов изтегли признатия на 12 април от служебното държавно управление Доклад за положението на защитата и Въоръжените сили на Република България. На министъра не му харесал един откъс: „ Българските въоръжени сили към този момент единствено ЧАСТИЧНО са в положение да извършват дилемите си по задачите, произлизащи от конституционните отговорности по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната целокупност на страната...”
Точно това сакрално изречение обаче е инициирано от чиновник в Президентството, затова неговата проверка не можеше да остане без реакцията от Румен Радев. Тя пристигна с не инцидентното изявление по БНР на 21 май: „ Първо, изтеглянето на отчета за положението на обраната и Въоръжените сили – това за мен е неуместно. Не можем да чакаме болният да оздравее, в случай че се скъса диагнозата. Ние стигнахме до днешното положение на Българската войска тъкмо заради дълги години произвеждане на такива отчети – розови отчети, които замитат проблемите. Това не работи в интерес на армията, тези отчети дават единствено индулгенции на политиците, когато вземат решения във връзка с армията – да я подценяват, както се случваше дълги години досега. Проблемите на армията могат да бъдат решавани единствено когато приказваме истината и когато обсъждаме и решаваме действителните проблеми на армията.”
Каракачанов изясни по малкия екран, че не е скъсал диагнозата, а желал да пришие към нея рецептата за лекуване. Тя обаче е пределно ясна: окомплектоване на армията с персонален състав и с нужната съвременна техника.
Третият гаф на вицепремиера Каракачанов за това малко време пристигна от стенограма на Министерски съвет, че на срещата на върха в Брюксел на 25 май „ Президентът няма право на мнение по българската позиция на срещата в НАТО “.
На президента това наподобява му пристигна множко: като начало даде изявлението за БНР и насрочи Консултативен съвет за национална сигурност, „ на който да бъдат изложени и дискутирани тези опасности и закани, да оценим каква е нашата опция да отговаряме действително сега и в вероятност на тези предизвикателства”.
Министър Каракачанов направи основни тактически неточности. Изтегленият отчет за Въоръжените сили може да бъде „ напарфюмиран”, само че от това, както армията, по този начин и самият вицепремиер, могат единствено да изгубят най-малко в две посоки: Първо, в случай че министърът остави в отчета дразнещата дума „ частично”, то след възможен цялостен мандат (дай, Боже!) и осъществени стратегии (дай, Боже!) той ще може със законна горделивост да напише „ изцяло изпълняват”. Второ, в случай че и в този момент армията извършва задачата „ Отбрана” „ задоволително”, за какво би трябвало да купуваме за милиарди самолети, кораби и бойни бронирани машини?
Хипотетичният проблем е мотив за размисъл къде е тънката разлика сред двете положения на боеготовността на армията. Става дума за ясни справедливи критерии, изразени с съответни количествено-качествени индикатори. Сегашните оценки не почиват на регламентирани правила и заради това са прекомерно субективни, съвсем както в шоуто „ Гласът на България”.
Пред министър Каракачанов е опцията на Консултативния съвет на 30 май да сложи въпроса за образуване на канара за оценка на качествата на армията, в която да бъдат дефинирани нейни съответни задания, да вземем за пример: възпиращи функционалности с нейните качества да нанесе неприемливи загуби на евентуален противник; да обезврежда обособени враждебни дейности по сухопътната, морската и въздушната граница; да взе участие в местен спор избрана активност и произход; установяване на пределните качества на армията с наличното въоръжение и персонален състав.
На тази основа политиците би трябвало да оценят сходството в качества и надлежно да прибавят или лишават запаси.
Струва си да бъде припомнена еволюцията на числения състав на армията: Ген. Цветан Тотомиров наследи от ген. Любен Петров 108 000 души и не позволи промяна; Ген. Михо Михов с нормативни промени от държавното управление беше принуден да я понижи, само че през 1998 година той даде изявление под заглавие „ Няма да предвождам войска под 65 хиляди”. По-малка бройка не разрешава армията да бъде структурирана с всички нужни съставни елементи и функционални зависимости сред тях. Постепенно армията ни понижа до 30 хиляди – дребна и мобилна, само че не боеспособна.
Българските военни обаче съумяха да убедят премиера Бойко Борисов, че е безсмислено поддържането на тази дребна войска и е за предпочитане като Коста Рика въобще да се откажем от въоръжени сили. На 30 декември 2015 година с разпореждане на Министерски съвет е признат План за развиване на въоръжените сили на Република България до 2020 година, предусещащ минимална бройка на армията сред 37 и 40 хиляди.
Това малко припомняне на обстоятелства цели само да покаже, че окомплектоване на типовете въоръжени сили с 80% персонален състав и техника не значи 80% боеспособност, а много по-малко.
Никой не се съмнява в откровените планове на Красимир Каракачанов да укрепи армията. Него обаче го чака доста работа, с която мъчно ще се оправи без поддръжката на президента. Той обаче се държи по този начин, като че ли Румен Радев е като безличния Росен Плевнелиев. Затова следва да му се напомни, че въпреки да е директно зависещ на премиера Бойко Борисов, над него е Върховният главнокомандващ – за реализиране на триумф техните персонални и служебни връзки би трябвало да са отлични, дори в тези рамки да има доста разногласия и стимулирани възражения.
Ганчо КАМЕНАРСКИ, БЛИЦ
Каракачанов е отракан политик и можеше да се стимулира, че желае да вникне в документите. Той обаче избра да се усъмни в правилността на дейностите на екипа на Огнян Герджиков, оставил окончателното решение на идващото държавно управление.
Ако новият министър искаше в действителност да разчопли нещо загадъчно, то е за какво предходната година не е поканен Израел с афишираната му оферта за F-16, които в този момент летят, а не се пекат на пустинното слънце в Аризона, и всички до един са осъвременени до еднообразно най-високо равнище.
Веднага по-късно Каракачанов изтегли признатия на 12 април от служебното държавно управление Доклад за положението на защитата и Въоръжените сили на Република България. На министъра не му харесал един откъс: „ Българските въоръжени сили към този момент единствено ЧАСТИЧНО са в положение да извършват дилемите си по задачите, произлизащи от конституционните отговорности по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната целокупност на страната...”
Точно това сакрално изречение обаче е инициирано от чиновник в Президентството, затова неговата проверка не можеше да остане без реакцията от Румен Радев. Тя пристигна с не инцидентното изявление по БНР на 21 май: „ Първо, изтеглянето на отчета за положението на обраната и Въоръжените сили – това за мен е неуместно. Не можем да чакаме болният да оздравее, в случай че се скъса диагнозата. Ние стигнахме до днешното положение на Българската войска тъкмо заради дълги години произвеждане на такива отчети – розови отчети, които замитат проблемите. Това не работи в интерес на армията, тези отчети дават единствено индулгенции на политиците, когато вземат решения във връзка с армията – да я подценяват, както се случваше дълги години досега. Проблемите на армията могат да бъдат решавани единствено когато приказваме истината и когато обсъждаме и решаваме действителните проблеми на армията.”
Каракачанов изясни по малкия екран, че не е скъсал диагнозата, а желал да пришие към нея рецептата за лекуване. Тя обаче е пределно ясна: окомплектоване на армията с персонален състав и с нужната съвременна техника.
Третият гаф на вицепремиера Каракачанов за това малко време пристигна от стенограма на Министерски съвет, че на срещата на върха в Брюксел на 25 май „ Президентът няма право на мнение по българската позиция на срещата в НАТО “.
На президента това наподобява му пристигна множко: като начало даде изявлението за БНР и насрочи Консултативен съвет за национална сигурност, „ на който да бъдат изложени и дискутирани тези опасности и закани, да оценим каква е нашата опция да отговаряме действително сега и в вероятност на тези предизвикателства”.
Министър Каракачанов направи основни тактически неточности. Изтегленият отчет за Въоръжените сили може да бъде „ напарфюмиран”, само че от това, както армията, по този начин и самият вицепремиер, могат единствено да изгубят най-малко в две посоки: Първо, в случай че министърът остави в отчета дразнещата дума „ частично”, то след възможен цялостен мандат (дай, Боже!) и осъществени стратегии (дай, Боже!) той ще може със законна горделивост да напише „ изцяло изпълняват”. Второ, в случай че и в този момент армията извършва задачата „ Отбрана” „ задоволително”, за какво би трябвало да купуваме за милиарди самолети, кораби и бойни бронирани машини?
Хипотетичният проблем е мотив за размисъл къде е тънката разлика сред двете положения на боеготовността на армията. Става дума за ясни справедливи критерии, изразени с съответни количествено-качествени индикатори. Сегашните оценки не почиват на регламентирани правила и заради това са прекомерно субективни, съвсем както в шоуто „ Гласът на България”.
Пред министър Каракачанов е опцията на Консултативния съвет на 30 май да сложи въпроса за образуване на канара за оценка на качествата на армията, в която да бъдат дефинирани нейни съответни задания, да вземем за пример: възпиращи функционалности с нейните качества да нанесе неприемливи загуби на евентуален противник; да обезврежда обособени враждебни дейности по сухопътната, морската и въздушната граница; да взе участие в местен спор избрана активност и произход; установяване на пределните качества на армията с наличното въоръжение и персонален състав.
На тази основа политиците би трябвало да оценят сходството в качества и надлежно да прибавят или лишават запаси.
Струва си да бъде припомнена еволюцията на числения състав на армията: Ген. Цветан Тотомиров наследи от ген. Любен Петров 108 000 души и не позволи промяна; Ген. Михо Михов с нормативни промени от държавното управление беше принуден да я понижи, само че през 1998 година той даде изявление под заглавие „ Няма да предвождам войска под 65 хиляди”. По-малка бройка не разрешава армията да бъде структурирана с всички нужни съставни елементи и функционални зависимости сред тях. Постепенно армията ни понижа до 30 хиляди – дребна и мобилна, само че не боеспособна.
Българските военни обаче съумяха да убедят премиера Бойко Борисов, че е безсмислено поддържането на тази дребна войска и е за предпочитане като Коста Рика въобще да се откажем от въоръжени сили. На 30 декември 2015 година с разпореждане на Министерски съвет е признат План за развиване на въоръжените сили на Република България до 2020 година, предусещащ минимална бройка на армията сред 37 и 40 хиляди.
Това малко припомняне на обстоятелства цели само да покаже, че окомплектоване на типовете въоръжени сили с 80% персонален състав и техника не значи 80% боеспособност, а много по-малко.
Никой не се съмнява в откровените планове на Красимир Каракачанов да укрепи армията. Него обаче го чака доста работа, с която мъчно ще се оправи без поддръжката на президента. Той обаче се държи по този начин, като че ли Румен Радев е като безличния Росен Плевнелиев. Затова следва да му се напомни, че въпреки да е директно зависещ на премиера Бойко Борисов, над него е Върховният главнокомандващ – за реализиране на триумф техните персонални и служебни връзки би трябвало да са отлични, дори в тези рамки да има доста разногласия и стимулирани възражения.
Ганчо КАМЕНАРСКИ, БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ