Експерт: Само у нас се увеличава приемът на антибиотици в извънболничната помощ
Едва седем на 100 от болните от COVID-19 имат потребност от антибиотик, само че 75 на 100 от инфектираните са имали в лечението си най-малко един антибиотик. Това сподели Иван Иванов, началник на Националната референтна лаборатория " Контрол и мониториране на антибиотичната устойчивост " към Националния център по заразни и паразитни заболявания.
По думите му обаче в последните две години от 27 европейски страни единствено в България се регистрира с до 30 на 100 нараснал банкет на антибиотици в извънболничната помощ. В приема на азитромицин са следи над 100 % растеж, уточни Иванов. В другите европейски страни понижава приемът на антибиотици поради нарасналото равнище и ограничения за хигиена, спазването на физическа отдалеченост и други, уточни Иванов.
Ще се опитаме да мотивираме държавното управление да одобри Национална стратегия за антимикробна устойчивост, сподели доцент Михаил Околийски, представител на Световната здравна организация за България. Последствията от несъразмерната приложимост на антибиотици към този момент са съдбовни, добави той.
По думите му, устойчивостта ще докара до бъдеща неспособност за отнасяне даже на леки инфекции, а повече българи ще умират от предотвратими болести.
За лекуване на пациенти с лека или среднотежка форма на COVID-19 в извънболничната помощ нормално няма потребност от антибиотик, сподели още Иванов. Ако вирусната зараза премине в бактериална, то тогава пациентът ще има потребност от антибиотик и евентуално от болнично лекуване, добави още Иванов.
С тест за С-реактивния протеин /CRP/ може да се откри дали инфекцията е вирусна или бактериална, уточни още той. По думите му, в случай че резултатът демонстрира стойност над 100-130, инфекцията е бактериална.
Антибиотиците не могат да се употребяват за профилактика против вируси, в това число и против вируса на COVID-19, добави Иванов.
От през днешния ден стартира Световната седмица, отдадена на осведомеността за антимикробната устойчивост.
По думите му обаче в последните две години от 27 европейски страни единствено в България се регистрира с до 30 на 100 нараснал банкет на антибиотици в извънболничната помощ. В приема на азитромицин са следи над 100 % растеж, уточни Иванов. В другите европейски страни понижава приемът на антибиотици поради нарасналото равнище и ограничения за хигиена, спазването на физическа отдалеченост и други, уточни Иванов.
Ще се опитаме да мотивираме държавното управление да одобри Национална стратегия за антимикробна устойчивост, сподели доцент Михаил Околийски, представител на Световната здравна организация за България. Последствията от несъразмерната приложимост на антибиотици към този момент са съдбовни, добави той.
По думите му, устойчивостта ще докара до бъдеща неспособност за отнасяне даже на леки инфекции, а повече българи ще умират от предотвратими болести.
За лекуване на пациенти с лека или среднотежка форма на COVID-19 в извънболничната помощ нормално няма потребност от антибиотик, сподели още Иванов. Ако вирусната зараза премине в бактериална, то тогава пациентът ще има потребност от антибиотик и евентуално от болнично лекуване, добави още Иванов.
С тест за С-реактивния протеин /CRP/ може да се откри дали инфекцията е вирусна или бактериална, уточни още той. По думите му, в случай че резултатът демонстрира стойност над 100-130, инфекцията е бактериална.
Антибиотиците не могат да се употребяват за профилактика против вируси, в това число и против вируса на COVID-19, добави Иванов.
От през днешния ден стартира Световната седмица, отдадена на осведомеността за антимикробната устойчивост.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ