Кукленският манастир - райско кътче на 15 километра от Пловдив
Едва на 15 километра югоизточно от Пловдив се намира същинско райско кътче . Със стоплянето на времето кукленският манастир „ Свети Свети Козма и Дамян “ се трансформира във все по-привлекателно място за туристи от цяла България.
Няма единно мнение по кое време е зародила светата обител. Има данни, че тя е съществувала още през XI век . Според някои данни Кукленският манастир остава незасегнат при първите нашествия на османските завоеватели в края на XIV век, само че по-късно, през годините на османско господство светата обител е разрушавана и съграждана на два пъти. Според редица данни, манастирът е останал незасегнат и през бурния XVII век, по време на помохамеданчването на родопските българи, когато 33 манастира и 218 църкви сред Костенец и Станимака (днешен Асеновград) са сринати до основи. За това загатва и националното поверие, съгласно което прогонените български монаси от Белочерковския манастир намерили леговище в Кукленския. Може би той е единственият, оживял след погромите в региона.
За запазването на Кукленския манастир от уста на уста се предава и една легенда . Според нея светата обител попада в ръцете на мюсюлманин. Той имал щерка, която била неизлечимо болна. Научил за лековитата мощ на приготвяните от монасите илачи и за водата от аязмото, той помолим християнските богослужители да опитат да излекуват момичето. Монасите съумели да изцерят щерка му, заради което той дал дума да пази манастира и даже изискал да бъде заровен тук. Така даже след гибелта си той пазил светата обител, защото никой не смеел да оскверни гроба на мохамеданина. Всичко това се базира на митове, само че е реалност, че манастирът е оживял в тежките години на иго, когато доста други християнски светини са били опожарени.
Целият манастирски комплекс е ситуиран на три равнища , ограден с обща манастирска ограда. Има две църкви – огромна и дребна, жилищни постройки, където се намират монашеските килии, гостоприемница, състояща се от стаи за пребиваване на поклонници и стопанските постройки. Извън манастирския комплекс е ситуирано аязмото.
В най – долната част от двора е огромната черква „ Свети Свети Козма и Дамян”. Тя се смята за една от старите църкви в България. Сведенията за нея датират от XV век. Дължината й е 22 м., ширината - 8 м. Представлява кръстовидна, безкуполна сграда с два притвора. Във външния и до през днешния ден се пази огромната верига, с която са връзвали болните, идващи в манастира за изцерение.
Манастирът е прочут с това, че тук са водели хора с психологични отклонения, които са намирали помощ от Козма и Дамян. Някои са били толкоз зле, че са ги връзвали с веригата, тъй като бесовете не са им давали покой. Когато останели тук ден-два до седмица, бесовете са ги напускали. Помага доста и лековитата вода, която блика от аязмото, намиращо се на към 200 метра от постройката на манастира.
Днес манастирът е женски, настоящ . Храмовият празник се празнува на 1 юли и на 1 ноември, когато се уважава паметта на Свети Свети Козма и Дамян. Дверите на обителта са постоянно отворени за поклонници и гости, пристигнали да се помолят на Бога и светите братя за здраве и благословение и да потърсят избавление за душите си. Известен е още с националното си име „ Свети Врачoве”. Според един ктиторски надпис върху аязмото, манастирът в миналото е носел и името „ Свети Безсребърници”.
Светите братя Козма и Дамян живеели през 3 век в покрайнините на Рим. Те били възпитани във религия и благочестие, привличало ги и лекарското изкуство. След като се изучили, поради тяхната обич към Бога и близък, Творецът на света ги дарил и с чудодейната мощ да лекуват всевъзможни заболявания и премеждия измежду хората. От огромна признателност към Бога, светите братя лекували без да вземат пари от болните, по тази причина били наречени безсребреници.
Заради християнската религия, която изповядвали, те били застрашени със гибел. Когато пратили бойци да ги заловят, по избор на излекуваните от тях хора, лечителите се скрили в една пещера. Така вместо тях били хванати почтени хора. Щом двамата братя разбрали за това, те не могли да понесат мисълта, че различен може да пострада поради тях, по тази причина отишли и се предали непринудено. Императорът бил податлив да ги освободи, в случай че те принесат жертва на езическите богове. Но щом изрекъл тези думи, той се свлякъл на земята. Така императорът бил реализиран от Божието наказване за дръзките си думи . Направил изпитание да стане, само че не съумял. Тогава той осъзнал, че християнският Бог е същинският Бог, повярвал и помолил Светите братя да го излекуват, а от признателност към тях ги освободил. След това Св. Козма и Св. Дамян траяли да лекуват и да оказват помощ на хората. Друг доктор обаче им завидял за славата, завел ги един път в гората и там по нечовечен метод ги умъртвил в 284 година Така Свети Свети Козма и Дамян приключили земния си живот и популяризирали Божието име със своята религия и чудотворна мощ.
Няма единно мнение по кое време е зародила светата обител. Има данни, че тя е съществувала още през XI век . Според някои данни Кукленският манастир остава незасегнат при първите нашествия на османските завоеватели в края на XIV век, само че по-късно, през годините на османско господство светата обител е разрушавана и съграждана на два пъти. Според редица данни, манастирът е останал незасегнат и през бурния XVII век, по време на помохамеданчването на родопските българи, когато 33 манастира и 218 църкви сред Костенец и Станимака (днешен Асеновград) са сринати до основи. За това загатва и националното поверие, съгласно което прогонените български монаси от Белочерковския манастир намерили леговище в Кукленския. Може би той е единственият, оживял след погромите в региона.
За запазването на Кукленския манастир от уста на уста се предава и една легенда . Според нея светата обител попада в ръцете на мюсюлманин. Той имал щерка, която била неизлечимо болна. Научил за лековитата мощ на приготвяните от монасите илачи и за водата от аязмото, той помолим християнските богослужители да опитат да излекуват момичето. Монасите съумели да изцерят щерка му, заради което той дал дума да пази манастира и даже изискал да бъде заровен тук. Така даже след гибелта си той пазил светата обител, защото никой не смеел да оскверни гроба на мохамеданина. Всичко това се базира на митове, само че е реалност, че манастирът е оживял в тежките години на иго, когато доста други християнски светини са били опожарени.
Целият манастирски комплекс е ситуиран на три равнища , ограден с обща манастирска ограда. Има две църкви – огромна и дребна, жилищни постройки, където се намират монашеските килии, гостоприемница, състояща се от стаи за пребиваване на поклонници и стопанските постройки. Извън манастирския комплекс е ситуирано аязмото.
В най – долната част от двора е огромната черква „ Свети Свети Козма и Дамян”. Тя се смята за една от старите църкви в България. Сведенията за нея датират от XV век. Дължината й е 22 м., ширината - 8 м. Представлява кръстовидна, безкуполна сграда с два притвора. Във външния и до през днешния ден се пази огромната верига, с която са връзвали болните, идващи в манастира за изцерение.
Манастирът е прочут с това, че тук са водели хора с психологични отклонения, които са намирали помощ от Козма и Дамян. Някои са били толкоз зле, че са ги връзвали с веригата, тъй като бесовете не са им давали покой. Когато останели тук ден-два до седмица, бесовете са ги напускали. Помага доста и лековитата вода, която блика от аязмото, намиращо се на към 200 метра от постройката на манастира.
Днес манастирът е женски, настоящ . Храмовият празник се празнува на 1 юли и на 1 ноември, когато се уважава паметта на Свети Свети Козма и Дамян. Дверите на обителта са постоянно отворени за поклонници и гости, пристигнали да се помолят на Бога и светите братя за здраве и благословение и да потърсят избавление за душите си. Известен е още с националното си име „ Свети Врачoве”. Според един ктиторски надпис върху аязмото, манастирът в миналото е носел и името „ Свети Безсребърници”.
Светите братя Козма и Дамян живеели през 3 век в покрайнините на Рим. Те били възпитани във религия и благочестие, привличало ги и лекарското изкуство. След като се изучили, поради тяхната обич към Бога и близък, Творецът на света ги дарил и с чудодейната мощ да лекуват всевъзможни заболявания и премеждия измежду хората. От огромна признателност към Бога, светите братя лекували без да вземат пари от болните, по тази причина били наречени безсребреници.
Заради християнската религия, която изповядвали, те били застрашени със гибел. Когато пратили бойци да ги заловят, по избор на излекуваните от тях хора, лечителите се скрили в една пещера. Така вместо тях били хванати почтени хора. Щом двамата братя разбрали за това, те не могли да понесат мисълта, че различен може да пострада поради тях, по тази причина отишли и се предали непринудено. Императорът бил податлив да ги освободи, в случай че те принесат жертва на езическите богове. Но щом изрекъл тези думи, той се свлякъл на земята. Така императорът бил реализиран от Божието наказване за дръзките си думи . Направил изпитание да стане, само че не съумял. Тогава той осъзнал, че християнският Бог е същинският Бог, повярвал и помолил Светите братя да го излекуват, а от признателност към тях ги освободил. След това Св. Козма и Св. Дамян траяли да лекуват и да оказват помощ на хората. Друг доктор обаче им завидял за славата, завел ги един път в гората и там по нечовечен метод ги умъртвил в 284 година Така Свети Свети Козма и Дамян приключили земния си живот и популяризирали Божието име със своята религия и чудотворна мощ.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ