Едва ли са много хората, които биха за замислили за

Едва ли са доста хората, които биха за замислили за този интервал от живота си. Времето прекарано в майчината вътрешност, раждането им на този свят, първите мигове, контакти с мама и външния свят, чувства, усещания, страсти, написа „ Жената през днешния ден “.

Всичко което знаем е, че (примерно):
– Имаме тази фантомна болежка във врата (или другаде)
– Избягваме физическа непосредственост с други хора
– Имаме някакъв тип уплаха
– Трудно ни е да стартираме или довършим начинание
– Страдаме от астма/екзема
– Носим очила от най-ранна детска възраст
– Страдаме от хранително разстройство или паник офанзиви
– Обект на принуждение сме – жертви

Всъщност, описът може да е дълъг, съвсем безконечен. И, вярвате, или не, само че повода за всички тези положения и особености, може да датира от вашето раждане, от 9-те месеца в корема на мама, и даже още по-назад – от самото зачатие!

Как е допустимо това ли? Ще открехна за вас вратата към тази непозната територия, а от вас зависи до каква степен ще стигнете в пътешествието!

Нека стартираме от там, че всичко е сила. И всяка сила е съзнателна. Всеки притежател на енергия/съзнание/информация на собствен ред поддържа връзка двустранно със заобикалящите го носители на енергия/съзнание/информация. Години наред бе считано неправилно, че ембрионът или пък невръстното бебе нямат разсъдливост, чувства, не усещат болежка, не усещат, не схващат. Мислим си, че ембрионът към момента не е значим, той е недоразвит, няма развъртян мозък и сензорика. Всъщност, освен, че са съзнателни още от момента на зачеването, само че дребните бебета усещат болежка 4 пъти по-силно от възрастния човек! Всички изказвания в този материал, се базират на научни проучвания и са потвърдени обстоятелства. (Онази дребна част, която приказва за душата, е основана на познание, което актуалната просвета към момента е неспособна до потвърди.)

Вътреутробно развиване
Но дано се върнем още по-назад. Още преди зачеването. От оня стадий на съгласуваност и единство (с Бог, груповата сила и всичко, което Е), където единственото, което познаваме, е чувството за обединение с цялото. След това обаче стартира приключението наречено “Живот на планетата Земя “. Това обособяване от сладката целокупност единствено по себе си е травматично. Но тогава душата намира нов дом и ново чувство за целокупност. С мама. Все още няма чувство за себе си, само че има чувство за мама. Всъщност, това чувство е толкоз мощно, че тялото на мама, страстите на мама, мислите на прекарванията на мама, се трансформират в мен. Аз съм мама. Толкова е просто – бебето в утробата няма чувство за личното си тяло и еднаквост. То приема всичко това което усеща, и през което минава мама, за свое.

Ембрионът вижда света по метод, по който го вижда майката, и реагира с нейните страсти и реакции – тъкмо по този начин, както го прави и тя. Каквото претърпява майката – безусловно същото претърпява и ембрионът, в цялостния му набор и мощ!

Майката не предава към бебето си единствено хранителни субстанции, а още и информация. Доказано е, че пренаталният интервал оформя интелектуалните качества бебето в следното съответствие: 48% от гените, и 52% от средата.

Минимум 52% от вашето умишлено създание се оформя от мислите, възприятията, настроенията, страстите, прекарванията, вярванията, убежденията на вашата майка.

Доктор Брус Липтън споделя: Ембрионът се осланя на това, което усеща посредством майка си, и приспособява физиологията си по отношение на това, което вижда. Ако тя живее в боязън, няма да предава на плода хормони на напредък, а хормони на боязън и отбрана. Това по този начин ще промени генетиката и физиологията на този плод, че когато се роди, това дете ще е програмирано да живее в боязън. Простият факт, който науката потвърждава е, че “недоразвитият ” ембрион е изцяло умишлен, и приспособява, и построява биологията си въз основата на усещането, което претърпява. До такава степен е определящо какво претърпява ембрионът през тези 9 месеца, че в този интервал се залагат “бомби със закъснител ” като рак, сърдечно-съдови болести, висок холестерол, хранителни разстройства в зрелост.

Когато някой от родителите не желае това бебе, то знае. Когато зачатието му е нежелано, или скалъпено с някакви задни цели, то знае. Когато майката се опасява, когато родителите не се обичат, когато на открито се случва нещо ужасно – то знае.

Представете си с какви възможни проблеми би се сблъскало едно дете, което:
– е заченато “по случайност ”
– не е било мечтано, то е “грешка ”
– юридически е опит / премислян е аборт (това е непосредствено застрашаващо живота)
– майката и бащата са се карали непрестанно
– майката е била непрекъснато напрегнат и стрес/страх/несигурност
– майката се е чувствала необичана/нежелана/неприета
– майката (и бащата) са претърпяли огромна контузия
– бащата е изоставил майката
– майката е поемала токсични субстанции – алкохол, храна, лекарства, и така нататък и е имала токсични страсти

Ще ви дам един образец. Това е историята на господин Х. Ето събитията, съпътстващи неговата поява на бял свят:
– Бащата умира, когато той е на 4 месеца в утробата
– 12-годишният му брат умира, когато е на 6 м. в утробата
– Майката прави несполучлив опит за аборт и самоубийство
– Веднага след раждането, дават бебето на вуйчото
– Връща се да живее при майката на 3 година
– Насилван е душевен и физически от доведения татко
– Връща се при вуйчото на 8 година

Изключително травматичен метод да се появиш на бял свят, нали? Сигурна съм, че към този момент сълзите напират в очите ви, съчувствайки на това клето дете. Каква тежка информация се е запечатала в него, до момента в който се е оформяло. Какъв ли е бил живота му? Името му е Саддам Хюсеин.

Раждане
Ето по какъв начин протича едно всекидневно модерно раждане:
1. Още с първите контракции или приключване на водите дамата тича в болничното заведение.
2. В болничното заведение бива подложена на редица прегледи и операции, вариращи от дискомфортни и мъчителни до унизителни.
3. Задължително на дамата се влива коктейл от лекарства с друга цел (забързване на процеса на раждане, закъснение на процеса на раждане, обезболяване, и т.н.). Забързването на раждането го прави рисково мъчително, лишавайки тялото от опцията да се нагоди последователно към процеса, а забавянето и обезболяването, постоянно дрогира до апатия. И тъй като отделя дамата от чувствата й за тялото, родилният развой стопира. И тъй като родилният развой стопира, се налива още неестествен окситоцин, който да забърза раждането.
4. Екип от медици непрестанно ревизира неща като разобличаване, пулс, и прочие биологични маркери. Използва се жестоко “пребъркване ” изпод, пристягане с колани, притеснително вслушване в тоновете на бебето на монитора.
5. Унизителни, манипулативни и заплашителни мнения от медицинския екип надалеч не са необичайност.
6. В обстановка на рисков стрес, боязън, болежка, неспособност да усети тялото си, ярки светлини и непознато нападателно наличие – дамата би трябвало да роди. В света на бозайниците (какъвто безспорно е и човекът), раждащото животно се усамотява, търсейки безшумно, безвредно, мрачно и самотно местенце, където да роди необезпокоявано. Ако обаче, се появи непознато наличие, див звяр, каквато и да било опасност, тялото незабавно употребява хормон, с който стопира процеса на раждане. До идващия миг, в който животното се почувства още веднъж в сигурност – раждането стартира още веднъж.
7. Жената е принуждавана да ражда в легнало състояние, което затваря родовите пътища и прави раждането изкуствено затруднено и мъчително. Нормално би било да е в клек, или всяка друга позиция, която разтваря родовия път и се употребява от земното притегляне. Но това е извънредно неловко за лекарите.
8. Често дамата не може да роди естествено, по тази причина по кое време незабавно или планувано – детето се ражда с цезарово сечение. Биологично заложеният от природата път, който бебето би трябвало да извърви единствено, не съумява да се реализира и то бива безусловно измъкнато от корема на мама.
9. Ако въпреки всичко естественото раждане продължи, постоянно се намесват нападателни принадлежности като: вакуум, форцепс (едни огромни и неприятни щипки хващат главата на бебето и мъчително го измъкват навън), скачане и натискане на корема на дамата.
10. Дори няма да разказвам всички вероятни затруднения като омотана пъпна шнур към врата, засядане в родилния канал за дълго време, чупене на кости…

Това даже не е в детайли изложение, само че дава концепция какво се случва в родилните отделения. И даже всичко това да не се случи, то всяко раждане крие неизброими способи бебето да преживее стрес, и този стрес да остави отпечатък върху физиологията, прочувствения му свят, убежденията и моделите, които отпечатвайки се в подсъзнанието, ще образуват държанието, себеосъзнаването и оправянето със заобикалящата среда.

След раждането
Освен самият развой на раждане от извънредно огромно значение е и методът по който стартира пътешествието на новото създание в света на открито.
Помните ли, че бебето няма чувство за лична еднаквост – то възприема себе си посредством майката. Усещането за обособеност след раждането е нещо ново и застрашително. Цели 9 месеца е било част от майката, а в този момент внезапно идва това ново чувство за обособеност, за самотност, изолираност. Първите 45 минути са от сериозно значение да бъде построена връзка, съгласуваност сред мама и бебе. Ето за какво е толкоз значимо още в първите минути бебето да бъде поставено на гърдите/корема на майка си. Да усети контакта кожа-кожа. Да се вгледа в очите на майката. Бебетата са основани съвършени – те виждат навръх такова разстояние, колкото е от гърдите на мама, до очите й. И незабавно разпознават лицето! Тази връзка е толкоз значима, както нищо друго, което може да направи майката в идващите години. Тя има отношение както към свързаността на детето с родителите, по този начин и с чувството на милувка, сигурност, обич, обгриженост, по този начин и с възприятието за себестойност, самочувствие, прочувствена просветеност на порасналия човек. Тя основава значими невронни пътища, които поставят основите на моделите на държание отсега нататък. И пробужда майчиния инстинкт.
Бебето, също по този начин няма чувството и знанието за линейното време. То не схваща, че има в този момент, по-късно, на следващия ден и другата седмица. То не схваща, че мама за малко е излязла от стаята и след 5 минутки ще се върне. То не схваща, че краткотрайно е в това студено креватче, а на следващия ден ще бъде в ръцете на мама. За него всеки миг е в този момент. И в случай че в този миг бъде физически отделено от мама, то приема това като непосредствена, физическа опасност за живота си. Неотговарянето на рева на бебето (който е единственият му метод за другарство и изразяване), ясно образува убежденията “Няма смисъл да изричам възприятията си, никой не го е грижа за мен, няма кой да откликне на потребностите ми ”.

Синхронизиране на сърцата:
Друга, доста значима детайлност, се крие още веднъж в опит на Брус Липтън. Единична сърдечна клетка в лабораторен съд, пулсира известно време и бързо умира. Ако обаче сложим две сърдечни кафези, тяхната пулсация се поддържа взаимно и те живеят. Изключително значимо е бебето да бъде във физическа, непосредствена непосредственост до майка си (или пък таткото), с цел да могат двете сърца да усещат ритъма си… Докато се откри постоянен сърдечен темп (9 м.), е от огромно значение бебето да бъде покрай сърцето на мама, синхронизирайки се с неговия темп … Ето още една позиция за това какъв брой е значимо и плодородно носенето на бебето в слинг, практикуването на взаимно спане с бебето и прочие практики, присъщи за родителството, учредено на връзката. В идващите месеци мозъкът на бебето ще продължава да се развива и методът, по който ние реагираме и се отнасяме към него, ще му подава информация, на база на която мозъкът ще се развива по един или различен метод.

Да забележим обаче какво се случва нормално след раждането:
– Пъпната шнур се отрязва на мига, лишавайки бебето от цялата полагаща му се кръв от плацентата и стволовите кафези в нея
– Бебето бива отнасяно незабавно надалече от майката, оставяно с дни в някакво общо поделение
– Поставяне на гърдите и определяне на връзка е нещо непознато, не се практикува и се посреща с подигравка от медицинския личен състав
– Често недоносено бебе остава с месец(и) в кувьоз
– Бебето бива подлагано на всевъзможни операции – бодат го в петичката с цел да инжектират неестествен Вит. К, вземат се кръвни проби, вливат му се лекарства, поставят му се лютиви капки в очите
– Бебето получава незабавно няколко ваксини. Тоест – отровен коктейл от няколко болестни варианта, в композиция с алуминий, живак, повредена генетична информация – непосредствено в кръвния поток! Започвам да си мисля, че автоимунните болести стартират от тук…
– Стои с часове в някакво общо помещение, съдирайки се от плач, дружно с още десетки като него, до момента в който медицинският личен състав споделя “Хайде в този момент, какво толкоз му се връзваш, дано пореве малко, нищо няма да му стане, не го оставяй да те манипулира още от в този момент ”
– Вкъщи нормално спи в кошарка, обичайно надалеч от мама и тати, с цел да не ги безпокои
– В множеството случаи се храни от шише, тъй като “мама няма кърма “

Добрата вест е, че всичко това е обратимо. Да, то оказва въздействие върху целия ви живот понастоящем – върху физическото ви тяло, върху душeвността, върху себеусещането, върху страстите, опциите да се реализирате професионално, да създавате партньорства и връзки. Но това е обратимо.
Чрез метода на Шарън Кинг “Пренареждане на Матрицата на Раждането ” всички тези травматични и неосъзнати моменти могат да се отработят и пренапишат в подсъзнанието. Нищо, че не ги помните! Не се и чака да имате умишлен спомен за тях. Те са надълбоко вкоренена и скрита подсъзнателна стратегия, за която нормално не подозирате. Но подсъзнанието знае. Ако сме пропуснали оня значим миг на свързването – можем да се върнем и да го пренапишем. Ако раждането ни е било травматично и не сме почнали по най-хубавия метод живота на тази планета – можем да се върнем там и да променим всичко. Дори един импровизиран аборт може да има отношение към наши предходни прекарвания – интервенции, страхове и нашето лично раждане. Болката и повторната контузия от сходна загуба пък на собствен ред има потребност да бъде изцелена и трансформирана, тъй като основава предпоставки за още травматични прекарвания в бъдеще, и още повече – залага бъдещи травматични предпоставки за идващото заченато дете.

Шарън споделя за своя способ “Пренареждане на Матрицата на Раждането ”: “Той е подобаващ за всеки, който в миналото се е раждал ”.

Не е ли прелестно, че можем да се върнем толкоз обратно в самото начало? Да създадем рестарт. И сами да сложим едно ново, магическо начало.