Откриванетото на Америка като кулинарна революция
Едва ли някои се съмнява, че Откриването на Америка вечно прекатурва историята на Европа – политическата, защото колониалните страни стават най-великите сили в света, икономическата, тъй като в пъти се усилват добива на благородни метали и приходите от търговия, културната и обществената, в резултат на миграцията на милиони европейци, които напущат поотеснелия остарял континент в търсене на шанса си.
Ако обаче се замислим, кои последици от Великите географски открития са оказали най-голямо върху живота на поробените по това време българи, то няма да бъдат нито политическите, нито икономическите или обществените, а кулинарните. Оказва се, че не друго, а земеделските култури донесени от далечна Америка стават причина за същинска гражданска война в битието на нашия народ.
Трудно ми е да си показва, с какво са се хранели нашите предци, когато още не са предполагали за съществуването на боба, доматите, картофите, пиперът, царевицата, слънчогледът и тиквата - с една дума всички тези култури, които през днешния ден считаме за обичайни в нашата кухня. Те стартират да се появяват на нашата софра едвам през 16-17 век, а някои даже по-късно.
Доматът
Този по този начин обичан през днешния ден зарзават произлиза от земите на Чили и Перу, само че не бил изключително известен в кухнята на локалните индианци. Поради това, когато попада на Стария континент (ср. на XVI век), европейците се отнасят съмнително към него и даже не помислят да употребяват ярките му, зрели плодове за храна. Дори в противен случай – считало се, че алените домати, които били отглеждани само с декоративна цел, са мощно отровни.
По този мотив съществува една любопитна история, която по подигравка на ориста се случила в родината на домата – Америка. Тя споделя по какъв начин корумпиран готвач, се опитал да токсини Джордж Вашингтон, като поставил в ястието му домати. Първият президент на Съединените щати хапнал на драго сърце от поднесеното му ястие и както несъмнено се досещате, даже не схванал за покушението.
Всъщност убеждението, че доматите са отровни не е напълно лишено от съображение. Зелените плодове съдържат огромно количество соланин – мощно токсично вещество, което понижава по време на зреенето или след кулинарна обработка. Дори и с алените домати не трябва да се прекалява, тъй като въпреки и в по-малка доза, те също съдържат този гликоалкалоид. Не е ясно обаче за какво европейците са считали за по-отровни зрелите, а не зелените домати. Вероятната логичност е, че в природата нормално отровните растения са обагрени в ярки цветове.
Първи стартират да употребяват за храна доматите италианците и португалците. След това зеленчукът се настанява в чиниите и на останалите европейци, а по-късно се завръща триумфално и в родната си Америка. В България зеленчукът стартира да се отглежда в края на XIX век, само че най-любопитното е, че до 1930 година за ястие се употребяват единствено зелените плодове под формата на туршия. Най-вероятно и това се дължи на „ отровната ” популярност на алените домати, която въпреки от дълго време да била разсеяна в Европа, към момента властвала по нашите земи. Едва по-късно българите стартират да подготвят доматени сосове със зеленчука и фамозната Шопска салата.
Продължава:
Откриването на Америка като кулинарна гражданска война - II
Ако обаче се замислим, кои последици от Великите географски открития са оказали най-голямо върху живота на поробените по това време българи, то няма да бъдат нито политическите, нито икономическите или обществените, а кулинарните. Оказва се, че не друго, а земеделските култури донесени от далечна Америка стават причина за същинска гражданска война в битието на нашия народ.
Трудно ми е да си показва, с какво са се хранели нашите предци, когато още не са предполагали за съществуването на боба, доматите, картофите, пиперът, царевицата, слънчогледът и тиквата - с една дума всички тези култури, които през днешния ден считаме за обичайни в нашата кухня. Те стартират да се появяват на нашата софра едвам през 16-17 век, а някои даже по-късно.
Доматът
Този по този начин обичан през днешния ден зарзават произлиза от земите на Чили и Перу, само че не бил изключително известен в кухнята на локалните индианци. Поради това, когато попада на Стария континент (ср. на XVI век), европейците се отнасят съмнително към него и даже не помислят да употребяват ярките му, зрели плодове за храна. Дори в противен случай – считало се, че алените домати, които били отглеждани само с декоративна цел, са мощно отровни.
По този мотив съществува една любопитна история, която по подигравка на ориста се случила в родината на домата – Америка. Тя споделя по какъв начин корумпиран готвач, се опитал да токсини Джордж Вашингтон, като поставил в ястието му домати. Първият президент на Съединените щати хапнал на драго сърце от поднесеното му ястие и както несъмнено се досещате, даже не схванал за покушението.
Всъщност убеждението, че доматите са отровни не е напълно лишено от съображение. Зелените плодове съдържат огромно количество соланин – мощно токсично вещество, което понижава по време на зреенето или след кулинарна обработка. Дори и с алените домати не трябва да се прекалява, тъй като въпреки и в по-малка доза, те също съдържат този гликоалкалоид. Не е ясно обаче за какво европейците са считали за по-отровни зрелите, а не зелените домати. Вероятната логичност е, че в природата нормално отровните растения са обагрени в ярки цветове.
Първи стартират да употребяват за храна доматите италианците и португалците. След това зеленчукът се настанява в чиниите и на останалите европейци, а по-късно се завръща триумфално и в родната си Америка. В България зеленчукът стартира да се отглежда в края на XIX век, само че най-любопитното е, че до 1930 година за ястие се употребяват единствено зелените плодове под формата на туршия. Най-вероятно и това се дължи на „ отровната ” популярност на алените домати, която въпреки от дълго време да била разсеяна в Европа, към момента властвала по нашите земи. Едва по-късно българите стартират да подготвят доматени сосове със зеленчука и фамозната Шопска салата.
Продължава:
Откриването на Америка като кулинарна гражданска война - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ