Тайните на московското метро и подземните убежища на съветската власт
Едва ли има гражданин на съветската столица Москва, който да не е чувал най-малко един път изказванията, че надълбоко под града съществува секретна железопътна система. Предполага се, че тя се намира под линиите на метрото и е известна с името „ Метро-2 “. Изграждането ѝ почнало преди десетилетия и била употребена от ръководителите на Съюз на съветските социалистически републики. Освен дълги тунели, мрежата разполагала и с убежища, които могат да устоят на нуклеарна офанзива. Някои даже имат вяра, че „ Метро-2 “ действа и през днешния ден. Истина или небивалица са тези изказвания?
Фактите сочат, че въпросната секретна система надалеч не е просто градска легенда, а изцяло действителен план. Съществуват безспорни доказателства, че неговото реализиране почнало по време на ръководството на Йосиф Сталин. Кодовото име, обещано на мрежата от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), било „ Д-6 “. Повечето детайлности, обаче, са обгърнати в тайнственост. Някои считат, че „ Метро-2 “ разполага с четири линии, намиращи се на дълбочина сред 50 и 200 м. Историците, обаче, са скептични и на собствен ред означават, че най-вероятно била приключена единствено една линия, което се случило през 60-те години на предишния век. Тя свързва Кремъл с регион, намиращ се на юг от Московския държавен университет.
Metro-2 in Moscow, Russia is a purported secret underground metro system which parallels the public Moscow Metro.
— average human (@addingrice)
Изграждането на „ Метро-2 “
Историята на метрото в Москва стартира през 1935 година, когато била публично открита така наречен Соколническа линия. Три години по-късно почнали да действат още две линии. Създаването им не било по никакъв начин лесна задача, защото служащите в множеството случаи не разполагали с подобаващи принадлежности и машини. Предполага се, че огромна част от тях били пандизчии и политически съперници на Сталин, принудени да работят при извънредно тежки условия. Що се отнася до построяването на „ Метро-2 “, то най-вероятно почнало след края на Втората международна война. Основната цел на мрежата била да даде специфична отбрана на най-висшестоящите представители на режима и военните при положение на бомбардировка. Тунелите трябвало да свързват убежищата на властта и подземните командни центрове. Никак не е изненадващо, че единствено на някои служащи било позволено да се включат в построяването на секретните линии.
Бункерите на Сталин
Едни от най-интересните туристически забележителности в Москва са двата „ бункера на Сталин “. Всеки клиент на града може да ги прегледа, като си резервира обиколка с екскурзовод. Единият от тях се намира покрай хотел „ Измайловская “. Предполага се, че е издигнат през 30-те години на предишния век. Експертите означават, че в реалност мястото съставлява някогашен склад, трансфорат в туристическа атракция след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Вторият бункер е до метростанция „ Таганская “ и е изцяло същински. Историците акцентират, че той няма нищо общо със Сталин, защото е издигнат след гибелта на диктатора. Намира се на 200 м. под земната повърхнина и се простира на повърхност от към 22 500 кв. м. През 60-те години, в разгара на Студената война, бункерът бил оборудван с животоподдържащи системи. Той по този начин и не бил употребен и положението му последователно се влошило. В резултат, през 1995 година бил разкрит, а през днешния ден е благосъстоятелност на частна компания, която го е трансформирала в туристическа атракция.
IN PICTURES: A tour of 's metro
— DW News (@dwnews)
Достъп до „ Метро-2 “
Подземната мрежа под Москва от дълги години е обект на всевъзможни спекулации, само че едно нещо наподобява несъмнено – достъп до нея имали единствено дребна от част представителите на руските управляващи. Ситуацията е сходна и в наши дни. Голям брой хора са поискали позволение да изследват хипотетичните тунели, само че молбите им били отхвърлени. Този факт е задоволително сладкодумен, считат някои специалисти. Те задават въпроса какво крият управляващите и за какво не дават достъп до подземната мрежа. Има сведения, че през 2008 година профсъюза на метрото в Москва почнал да набира чиновници, които да правят транспортни услуги по „ секретни направления “. Напълно допустимо е да става въпрос за публични държавни планове, само че детайлности липсват.
Раменки-45
Един от най-любопитните клюки, свързани с тайните московски подземия, е съществуването на цялостен град под гаражна кооперация, намираща се покрай Московския държавен университет. Доказателства в поддръжка на това изказване няма, само че съгласно мнозина така наречен Раменки-45 е изцяло действителен обект. Офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), поискал да резервира анонимност, разказал пред списание „ Тайм “, че секретният град бил основан през 70-те години на предишния век. Комплексът се намирал на към 300 м. дълбочина и имал лична електроцентрала, хранителни хранилища, водоснабдяване, радиостанция, системи за филтриране на въздуха и даже цех за преправка на боклуци. В случай на нуклеарна война, Раменки-45 можел да подслони най-малко 15 000 души. Чрез тунелите на „ Метро-2 “, той бил обвързван с административни здания, институти и други значими обекти в съветската столица – измежду които, несъмнено, е Кремъл.
The Moscow metro: an underground museum of Soviet history and art
— Reuters (@Reuters)
Изненадващи разкрития
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, някои високопоставени представители на управляващите почнали да приказват намерено по тематиката за „ Метро-2 “. Един от тях е някогашният информативен министър Александър Музикантский. Според него, голямата подземна мрежа била „ предопределена да обезпечи естественото действие на политическото и военното управление на страната по време на война, в това число и нуклеарен спор “. Олег Гордиевски – старши офицер в Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който в разгара на Студената война станал разузнавач и в продължение на години предавал скъпи секрети на английското Ми-6, на собствен ред споделил следното: „ Вие не знаете нищо за огромната загадка на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Става въпрос за голям под земята град, цяла информационна мрежа, в която са включени разнообразни уреди. Руските управляващи, несъмнено, в никакъв случай няма да разкрият тази загадка “.
Интересно е и изявлението на Владимир Шевченко – някогашен консултант на Михаил Горбачов, Борис Елцин и Владимир Путин, което той направи преди близо две десетилетия: „ Твърденията за размера на подземната мрежа са мощно пресилени. По времето на Сталин, който се страхувал да не бъде погубен, била основана еднорелсова подземна железопътна линия, свързваща Кремъл с неговата така наречен „ Близка дача “ (дачата съставлява вила, тип икономически парцел, намиращ се в покрайнините на огромните съветски градове). Днес линията не се употребява. Освен това, има построени подземни транспортни връзки сред Генералния щаб и няколко държавни уреди “. През 2008 година Шевченко още веднъж засегна тематиката за „ Метро-2 “, отбелязвайки, че „ с цел да продължи да работи, системата се нуждае от повсеместен ремонт. Съществуват доста подземни уреди, които се разпадат и надали в миналото ще проработят още веднъж “.
Фактите сочат, че въпросната секретна система надалеч не е просто градска легенда, а изцяло действителен план. Съществуват безспорни доказателства, че неговото реализиране почнало по време на ръководството на Йосиф Сталин. Кодовото име, обещано на мрежата от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), било „ Д-6 “. Повечето детайлности, обаче, са обгърнати в тайнственост. Някои считат, че „ Метро-2 “ разполага с четири линии, намиращи се на дълбочина сред 50 и 200 м. Историците, обаче, са скептични и на собствен ред означават, че най-вероятно била приключена единствено една линия, което се случило през 60-те години на предишния век. Тя свързва Кремъл с регион, намиращ се на юг от Московския държавен университет.
Metro-2 in Moscow, Russia is a purported secret underground metro system which parallels the public Moscow Metro.
— average human (@addingrice)
Изграждането на „ Метро-2 “
Историята на метрото в Москва стартира през 1935 година, когато била публично открита така наречен Соколническа линия. Три години по-късно почнали да действат още две линии. Създаването им не било по никакъв начин лесна задача, защото служащите в множеството случаи не разполагали с подобаващи принадлежности и машини. Предполага се, че огромна част от тях били пандизчии и политически съперници на Сталин, принудени да работят при извънредно тежки условия. Що се отнася до построяването на „ Метро-2 “, то най-вероятно почнало след края на Втората международна война. Основната цел на мрежата била да даде специфична отбрана на най-висшестоящите представители на режима и военните при положение на бомбардировка. Тунелите трябвало да свързват убежищата на властта и подземните командни центрове. Никак не е изненадващо, че единствено на някои служащи било позволено да се включат в построяването на секретните линии.
Бункерите на Сталин
Едни от най-интересните туристически забележителности в Москва са двата „ бункера на Сталин “. Всеки клиент на града може да ги прегледа, като си резервира обиколка с екскурзовод. Единият от тях се намира покрай хотел „ Измайловская “. Предполага се, че е издигнат през 30-те години на предишния век. Експертите означават, че в реалност мястото съставлява някогашен склад, трансфорат в туристическа атракция след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Вторият бункер е до метростанция „ Таганская “ и е изцяло същински. Историците акцентират, че той няма нищо общо със Сталин, защото е издигнат след гибелта на диктатора. Намира се на 200 м. под земната повърхнина и се простира на повърхност от към 22 500 кв. м. През 60-те години, в разгара на Студената война, бункерът бил оборудван с животоподдържащи системи. Той по този начин и не бил употребен и положението му последователно се влошило. В резултат, през 1995 година бил разкрит, а през днешния ден е благосъстоятелност на частна компания, която го е трансформирала в туристическа атракция.
IN PICTURES: A tour of 's metro
— DW News (@dwnews)
Достъп до „ Метро-2 “
Подземната мрежа под Москва от дълги години е обект на всевъзможни спекулации, само че едно нещо наподобява несъмнено – достъп до нея имали единствено дребна от част представителите на руските управляващи. Ситуацията е сходна и в наши дни. Голям брой хора са поискали позволение да изследват хипотетичните тунели, само че молбите им били отхвърлени. Този факт е задоволително сладкодумен, считат някои специалисти. Те задават въпроса какво крият управляващите и за какво не дават достъп до подземната мрежа. Има сведения, че през 2008 година профсъюза на метрото в Москва почнал да набира чиновници, които да правят транспортни услуги по „ секретни направления “. Напълно допустимо е да става въпрос за публични държавни планове, само че детайлности липсват.
Раменки-45
Един от най-любопитните клюки, свързани с тайните московски подземия, е съществуването на цялостен град под гаражна кооперация, намираща се покрай Московския държавен университет. Доказателства в поддръжка на това изказване няма, само че съгласно мнозина така наречен Раменки-45 е изцяло действителен обект. Офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), поискал да резервира анонимност, разказал пред списание „ Тайм “, че секретният град бил основан през 70-те години на предишния век. Комплексът се намирал на към 300 м. дълбочина и имал лична електроцентрала, хранителни хранилища, водоснабдяване, радиостанция, системи за филтриране на въздуха и даже цех за преправка на боклуци. В случай на нуклеарна война, Раменки-45 можел да подслони най-малко 15 000 души. Чрез тунелите на „ Метро-2 “, той бил обвързван с административни здания, институти и други значими обекти в съветската столица – измежду които, несъмнено, е Кремъл.
The Moscow metro: an underground museum of Soviet history and art
— Reuters (@Reuters)
Изненадващи разкрития
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, някои високопоставени представители на управляващите почнали да приказват намерено по тематиката за „ Метро-2 “. Един от тях е някогашният информативен министър Александър Музикантский. Според него, голямата подземна мрежа била „ предопределена да обезпечи естественото действие на политическото и военното управление на страната по време на война, в това число и нуклеарен спор “. Олег Гордиевски – старши офицер в Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който в разгара на Студената война станал разузнавач и в продължение на години предавал скъпи секрети на английското Ми-6, на собствен ред споделил следното: „ Вие не знаете нищо за огромната загадка на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Става въпрос за голям под земята град, цяла информационна мрежа, в която са включени разнообразни уреди. Руските управляващи, несъмнено, в никакъв случай няма да разкрият тази загадка “.
Интересно е и изявлението на Владимир Шевченко – някогашен консултант на Михаил Горбачов, Борис Елцин и Владимир Путин, което той направи преди близо две десетилетия: „ Твърденията за размера на подземната мрежа са мощно пресилени. По времето на Сталин, който се страхувал да не бъде погубен, била основана еднорелсова подземна железопътна линия, свързваща Кремъл с неговата така наречен „ Близка дача “ (дачата съставлява вила, тип икономически парцел, намиращ се в покрайнините на огромните съветски градове). Днес линията не се употребява. Освен това, има построени подземни транспортни връзки сред Генералния щаб и няколко държавни уреди “. През 2008 година Шевченко още веднъж засегна тематиката за „ Метро-2 “, отбелязвайки, че „ с цел да продължи да работи, системата се нуждае от повсеместен ремонт. Съществуват доста подземни уреди, които се разпадат и надали в миналото ще проработят още веднъж “.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ