Който гаси пожари е пожарникар, а който учи деца на нещо е учител
Едва ли има година в историята на МОН, в която да са извършени матури или НВО и всички да са удовлетворени. В 90% от случаите отговорно е министерството, респективно системата. Не са измислили качествени образователни стратегии, образователното наличие е несъответстващо.
Тази година пристрастеностите се развихриха към външното оценяване в 4 клас. И не медиите сътвориха интригата, а изводите в разбора на МОН:
" По български език се вижда обедняване на речника на децата. Все повече са думите, чието значение огромна част от учениците не знаят. Цели 88% от тях да вземем за пример не могат да обяснят смисъла на думата " пожарникар ", значително възпитаници не разпознават смисъла на думи като " надменен ", " високомерен ", " срамежлив " " свенлив ", " горд ". "
Такива са обстоятелствата и да, пожарникар е човек, чиято специалност е да гаси пожари. В каквито и словесни еквилибристики да се упражняваме по фейсбук групите, правилният отговор е този.
За тези резултати почтени няма.
Хайде да помислим какъв брой родители употребяват думите " надменен ", " високомерен ", " срамежлив ", " свенлив " или " горд " в всекидневието си. Едва ли са доста. Лексикалното многообразие от дълго време изчезна от речта ни и диалозите ни постоянно се свеждат единствено до " ОК " и " супер ". Хайде да кажат и тези, които киснат във фейсбук непрестанно да разискват просветителната система, какъв брой пъти са седнали да четат книга с детето си или пък какъв брой книги те са прочели напоследък.
Ама по наше време образованието било доста по-ефективно... ами по наше не бяхме всички в обществените мрежи да бистрим образованието, а залягахме над учебници и книжки, а родителите ни общуваха с нас онлайн, не през чат. Пак по наше време всеки си гледаше работата и никой не даваше ум по какъв начин да се преподава.
Сега родителите станахме доста способени по всевъзможни просветителни въпроси и даже добихме право на глас за решенията в системата, което някъде оказа помощ, другаде - не. Роптаем, че образователната стратегия е доста натоварена и имаме искания върху методите на преподаване. В същото време в частни учебни заведения " скъсват " децата ни от учене, само че не ни минава през разум да разясняваме стратегия и способи, а плащаме и мълчим.
От друга страна, несъмнено имаме съображение за искания над системата, откакто я дотираме през частните уроци и имаме принос в резултатите, които регистрира.
Не че МОН са цвете за мирисане. За толкоз години опити в системата позитивните резултати са по-скоро изключение. Сменят се образователни стратегии, критерии за оценяване, условия към преподавателите, а резултатите са все по-обезкуражаващи. И НВО-тата и матурите го потвърждават годишно. И това няма да се промени, в случай че вместо на 15-ти, учениците тръгнат на учебно заведение на 1-ви септември. Защото в това министерство, сходно на всички други, издиша експертността, а решенията вземат хора, които са склонни да слугуват на издателства. Както установи една майка преди време - помагалата и учебниците стават от ден на ден, а резултатите все по-ниски.
На този декор позитивизмът в анализите на МОН е повече от чудноват. Значи децата не могат да обяснят какво е " пожарникар ", затрудняват се със смисъла на думи като " срамежлив " и " високомерен ", резултатите по отношение на предходната година за НВО 4 клас са по-ниски - 70,46 за 2022 против 74,5 за 2021, само че съгласно изводите им " общият резултат е относително висок " и удостоверява наблюденията от интернационалните проучвания PIRLS и TIMMS, че българските четвъртокласници се оправят над междинното ниво в съпоставяне със своите връстници в други страни ".
Освен това, положително усещане им е направило, че към този момент има наклонност повече възпитаници да имат цялостен брой точки на отворените въпроси, в сравнение с затворените. Това съгласно министерството демонстрира прогрес при най-важните умения - да мислят, да вземат решение задания, да четат и основават текст.
Според тях всяка последваща година тестванията " изискват от ден на ден мислене, предвидливост, справяне с на практика обстановки, умеене за транспорт на наученото в нов подтекст ".
Но макар " положителните достижения ", в този момент предстоят разбори на всички нива и ще набелязват " съответни стъпки за превъзмогване на пропуските, открити на изпитите ". Защото на фона на бодряшкия разбор, 6% от всички четвъртокласници не са достигнали минимума от 30 точки за " междинен 3 " и на двата изпита. Но въпреки всичко равнището е " над междинното в други страни ".
Какво се случва с последното звено в системата - учителите?
Според изследване на Европейската комисия от 2020 година съвсем половината ( 48%) от учителите в начален курс у нас са на възраст над 50 година Едва 12% са младите педагози в бранша. Според прогнозите в идващите 15 години сред 40 и 50% от учителите ще се пенсионират.
Вярно е, че през последните години у нас има изпитание за превъзмогване на недостига на учители, даже има резултати в опитите секторът да стане атрактивен за млади експерти - по-високи заплати, покриване на транспортни разноски и разноски за наем на жилище.
В същото време изследването демонстрира, че съвсем половината от учителите се оплакват от високи равнища на стрес - поради несъразмерна отговорност за достиженията на учениците и непрестанно изменящите се условия към тях. Европейската комисия предложи да бъде понижено натоварването с административна активност, само че у нас това към момента не е реалност.
Встрани от тези заключения е потенциалът на учителите, които са " произвели " университетите през последните години. В момента промяната в системата на висшето обучение е гореща тематика, която отваря дебата за качеството на преподаване във вузовете. Трябва да признаем, че педагогическите специалности постоянно са последна опция за влизане в университет, а това подсказва, че бъдещите учители не са най-мотивираните да упражняват специалността. Не оказват помощ и образователните стратегии на висшите учебни заведения, които са надалеч от потребностите на актуалното образование.
Затова няма за какво да се чудим, както стана видно тия дни, че учителка по музика е дала тест с въпрос: Коя певица има две деца от футболиста Жерар Пике - Риана, Шакира ли Бийонсе?
Нивото на учителите са движи надолу в синхрон с равнището на учениците.
И е добре да се знае, че не всеки, който гаси пожари, е пожарникар, така както не всеки, който учи дете на нещо, е преподавател.
Тази година пристрастеностите се развихриха към външното оценяване в 4 клас. И не медиите сътвориха интригата, а изводите в разбора на МОН:
" По български език се вижда обедняване на речника на децата. Все повече са думите, чието значение огромна част от учениците не знаят. Цели 88% от тях да вземем за пример не могат да обяснят смисъла на думата " пожарникар ", значително възпитаници не разпознават смисъла на думи като " надменен ", " високомерен ", " срамежлив " " свенлив ", " горд ". "
Такива са обстоятелствата и да, пожарникар е човек, чиято специалност е да гаси пожари. В каквито и словесни еквилибристики да се упражняваме по фейсбук групите, правилният отговор е този.
За тези резултати почтени няма.
Хайде да помислим какъв брой родители употребяват думите " надменен ", " високомерен ", " срамежлив ", " свенлив " или " горд " в всекидневието си. Едва ли са доста. Лексикалното многообразие от дълго време изчезна от речта ни и диалозите ни постоянно се свеждат единствено до " ОК " и " супер ". Хайде да кажат и тези, които киснат във фейсбук непрестанно да разискват просветителната система, какъв брой пъти са седнали да четат книга с детето си или пък какъв брой книги те са прочели напоследък.
Ама по наше време образованието било доста по-ефективно... ами по наше не бяхме всички в обществените мрежи да бистрим образованието, а залягахме над учебници и книжки, а родителите ни общуваха с нас онлайн, не през чат. Пак по наше време всеки си гледаше работата и никой не даваше ум по какъв начин да се преподава.
Сега родителите станахме доста способени по всевъзможни просветителни въпроси и даже добихме право на глас за решенията в системата, което някъде оказа помощ, другаде - не. Роптаем, че образователната стратегия е доста натоварена и имаме искания върху методите на преподаване. В същото време в частни учебни заведения " скъсват " децата ни от учене, само че не ни минава през разум да разясняваме стратегия и способи, а плащаме и мълчим.
От друга страна, несъмнено имаме съображение за искания над системата, откакто я дотираме през частните уроци и имаме принос в резултатите, които регистрира.
Не че МОН са цвете за мирисане. За толкоз години опити в системата позитивните резултати са по-скоро изключение. Сменят се образователни стратегии, критерии за оценяване, условия към преподавателите, а резултатите са все по-обезкуражаващи. И НВО-тата и матурите го потвърждават годишно. И това няма да се промени, в случай че вместо на 15-ти, учениците тръгнат на учебно заведение на 1-ви септември. Защото в това министерство, сходно на всички други, издиша експертността, а решенията вземат хора, които са склонни да слугуват на издателства. Както установи една майка преди време - помагалата и учебниците стават от ден на ден, а резултатите все по-ниски.
На този декор позитивизмът в анализите на МОН е повече от чудноват. Значи децата не могат да обяснят какво е " пожарникар ", затрудняват се със смисъла на думи като " срамежлив " и " високомерен ", резултатите по отношение на предходната година за НВО 4 клас са по-ниски - 70,46 за 2022 против 74,5 за 2021, само че съгласно изводите им " общият резултат е относително висок " и удостоверява наблюденията от интернационалните проучвания PIRLS и TIMMS, че българските четвъртокласници се оправят над междинното ниво в съпоставяне със своите връстници в други страни ".
Освен това, положително усещане им е направило, че към този момент има наклонност повече възпитаници да имат цялостен брой точки на отворените въпроси, в сравнение с затворените. Това съгласно министерството демонстрира прогрес при най-важните умения - да мислят, да вземат решение задания, да четат и основават текст.
Според тях всяка последваща година тестванията " изискват от ден на ден мислене, предвидливост, справяне с на практика обстановки, умеене за транспорт на наученото в нов подтекст ".
Но макар " положителните достижения ", в този момент предстоят разбори на всички нива и ще набелязват " съответни стъпки за превъзмогване на пропуските, открити на изпитите ". Защото на фона на бодряшкия разбор, 6% от всички четвъртокласници не са достигнали минимума от 30 точки за " междинен 3 " и на двата изпита. Но въпреки всичко равнището е " над междинното в други страни ".
Какво се случва с последното звено в системата - учителите?
Според изследване на Европейската комисия от 2020 година съвсем половината ( 48%) от учителите в начален курс у нас са на възраст над 50 година Едва 12% са младите педагози в бранша. Според прогнозите в идващите 15 години сред 40 и 50% от учителите ще се пенсионират.
Вярно е, че през последните години у нас има изпитание за превъзмогване на недостига на учители, даже има резултати в опитите секторът да стане атрактивен за млади експерти - по-високи заплати, покриване на транспортни разноски и разноски за наем на жилище.
В същото време изследването демонстрира, че съвсем половината от учителите се оплакват от високи равнища на стрес - поради несъразмерна отговорност за достиженията на учениците и непрестанно изменящите се условия към тях. Европейската комисия предложи да бъде понижено натоварването с административна активност, само че у нас това към момента не е реалност.
Встрани от тези заключения е потенциалът на учителите, които са " произвели " университетите през последните години. В момента промяната в системата на висшето обучение е гореща тематика, която отваря дебата за качеството на преподаване във вузовете. Трябва да признаем, че педагогическите специалности постоянно са последна опция за влизане в университет, а това подсказва, че бъдещите учители не са най-мотивираните да упражняват специалността. Не оказват помощ и образователните стратегии на висшите учебни заведения, които са надалеч от потребностите на актуалното образование.
Затова няма за какво да се чудим, както стана видно тия дни, че учителка по музика е дала тест с въпрос: Коя певица има две деца от футболиста Жерар Пике - Риана, Шакира ли Бийонсе?
Нивото на учителите са движи надолу в синхрон с равнището на учениците.
И е добре да се знае, че не всеки, който гаси пожари, е пожарникар, така както не всеки, който учи дете на нещо, е преподавател.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ