Едва ли има друг български политик, който да буди толкова

Едва ли има различен български политик, който да буди толкоз спорни страсти: Иван Костов е мощно обичан и ненавиждан. Пред Дъждовни води той приказва непосредствено и намерено за ролята си в българската политика и за същинската цена на прехода.

Иван Костов

Дъждовни води: Г-н Костов, за какво преди европейските избори медиите на господин Пеевски нападнаха тъкмо Вас?

Иван Костов: Всеки може да не е склонен с моята книга. Но в тази ситуация бяха нарушени по едно и също време три закона: за изборите, за конкуренцията и за авторското право. Така ни се демонстрира, че живеем в едно общество, в което няма господство на правото. А другояче преходът заслужава спор. Не моята книга, а самият преход. Защото обществото ни не може да продължи напред с тези убеждения, задръстени от несъстоятелни показа за това какво е претърпяло.

Дъждовни води: Г-н Костов, прочетох деликатно книгата Ви, само че не открих отговор на този въпрос: Кой, съгласно Вас, е моторът на прехода, кой е субектът на прехода?

Костов: Субектът на прехода е тази настроена за европейски промени част от българското общество, която в никакъв случай не е била доста огромна.

Дъждовни води: На едно място пишете, че множеството хора тогава бяха невежи стопански. Това ли е основната неволя?

Костов: Да, това е една от основните беди. Но по-страшна неволя беше, че бяхме невежи политически, незапознати със отбраната на националната сигурност. А това нанесе доста тежки провали.

Дъждовни води: Ако се върнем към това, което казахте - че моторът на прехода е била една дребна част от българското общество, ще изтъквам отново от книгата Ви. Вие пишете: „ Всъщност, болшинството глухо се съпротивляваше “.

Костов: Глухата опозиция идва от посткомунистическия нрав на българското болшинство. Не става дума толкоз за вреди и премеждия, що се касае за метод на живот, който е бил защитаван от тези хора, само че е трябвало да бъде сменен с различен. С един, да го назовем, европейски метод на живот, където съвсем всичко е друго: и конкуренцията за работното място, и конкуренцията на пазара, демокрацията, неналичието на единоначалие и така нататък

Книгата на Иван Костов " Свидетелства за прехода "

Дъждовни води: Това е лайтмотив в книгата Ви: „ Да свалим комунизма! “. Но, господин Костов, дали е крив единствено комунизмът? Или има и други фактори: необразованост - Вие казахте икономическа и политическа, а и дивотия, провинциализъм, андрешковщина?

Костов: Вижте, хората на всички места са доста близки по своите показа и визии. Това го има на всички места. Разбира се, в нашето общество в доста по-голяма степен. За мен съществена си остава обаче съпротивата: проведената, мощната, финансираната, ползващата се с всеобща поддръжка, проведена от Комунистическата партия, в действителност сменила си името… Тази опозиция имаше против себе си една неорганизирана демократична мощ. И това е главната причина. Защото в едно общество измененията нормално са движени от малцинства, които са авангардни. Те би трябвало да преодолеят съпротивата на болшинството и да го убедят в правотата си, с цел да го поведат след себе си. Това се случи един път: през 1997.

Дъждовни води: Казвате „ авангардни малцинства “ и „ 1997 “. Правилно ли Ви разбирам, че същинската демократизация, декомунизация и деидеологизация стартира чак през 1997? Че надали освен ОДС са същински реформатори, а всички останали са комунисти, ченгета, монархисти?

Костов: Не, не е вярно това усещане. Реформите започнаха още по времето на държавното управление на Димитър Попов, а продължиха и бяха задълбочени от първото демократично държавно управление (на Филип Димитров - бел.ред.). Пътят към демокрацията беше прокаран с премахването на член 1, с новата конституция, само че самото създаване, дълбоките стопански и политически промени, измененията в правосъдната власт - те бяха направени основно в интервала 1997-2001 година. Тогава се промени структурата на българската стопанска система. Тогава се реализира раздържавяването. А то е главното.

Дъждовни води: За раздържавяването ще приказваме незабавно, само че тук би трябвало да Ви попитам нещо, което може би ще Ви изненада: Вие политик ли сте? Много постоянно в книгата си вмятате „ не знаех “, „ не бях сигурен “. Пишете още „ Политиката бе кошмарно занятие. Нямах самочувствие, че мога да съм политически водач “. Да попитам отново: Вие политик ли сте?

Костов: Ами аз станах политик - съгласно моите показа. За избран интервал от време. Бях политик и по-късно, до момента в който носех следствията си. До излизането си от политиката съм си останал политик, само че станах политик последователно. Бях много надалеч от тази специалност - и си признавам всички дефицити.

Дъждовни води: Да, Вие го пишете в книгата си. Но човек, който е бил там при започване на прехода, може да си намерения, че изпитвате дори известна ревнивост към Кръглата маса и към първата вълна демократични политици в България. Така ли е?

Костов: Не. Определено не. Недоверие е точната дума. Изпитвах съмнение. Защото в нашите среди, въобще измежду интелигентните хора в София, беше ясно кои са се наредили на Кръглата маса в по-голямата си част.

Дъждовни води: Ако човек чете злоумишлено тъкмо тези пасажи от книгата Ви, те могат да прозвучат по следния метод: Аз съм първият същински демократ и същинска съпротива на Българска социалистическа партия, всички други са или скрити, или неосъзнати комунисти, само че във всички случаи не схващат от стопанска система. Има ли нещо в един подобен прочит?

Костов: Това, че не схващат от стопанска система, е правилно. Но че съм първият същински демократ не е правилно, тъй като огромното изпитание, даже огромната всеотдайност, която направиха, която направи доктор Желю Желев, с цел да започват промяната, в условия на нейното отменяне от огромното болшинство от българското общество - те са подчертани в книгата ми. Желю Желев направи нещо, което заслужава да бъде прието и отбелязвано постоянно. Той съумя да натисне спусъка на смяната. Пак споделям: при едно подавляващо болшинство, което беше срещу. Това е огромна политическа заслуга. Не може да се твърди, откакто съм споделил тези неща, че имам самочувствието, че съм надали не първият демократ или първият политик. Аз знам върху какво съм стъпил и какво съм траял. И съм отдал дължимото на тези, които са създали първите стъпки.

Дъждовни води: Така е. В книгата си Вие в действителност демонстрирате почитание към своите политически сътрудници, а и към политическите си съперници. Вие ги наричате с почит с правилните им имена - примерно „ Демократична левица “. Във Вашия слог я няма тази, прощавайте, разюзданост, която си позволяваха хора като, примерно, Филип Боков или починалият Иван Славков. Човек усеща някакъв лъх на консервативност. И следва един логически въпрос. Вие смятате Конрад Аденауер за собствен политически кумир, Хелмут Кол наричате „ огромния немец “, явно сте завързан към немските консерватори от предходните времена. Смятате ли себе си за същински реакционер и християнин - и в какво се показват тези Ваши свойства?

Костов: Разбира се, че се считам. Само че това е огромна тематика - по какъв начин да кажа с две думи на какво се уповавам? Аз имам мироглед за това по какъв начин подредбата на полезностите предопределя кой какъв е - дали е реакционер или либерал, дали е ляв или десен. В моите полезности на предно място стои сигурността на собствеността. Собственост, сигурност и благополучие - благополучие през сигурността. Така пораства благосъстоянието в обществото. И по-късно свободата. Аз не слагам свободата преди всичко, тъй като с цел да я има, е нужно въпреки всичко обществото да е несъмнено и да върви по пътя на благоденствието. Така са подредени моите полезности и поради това аз съм закостенял човек. А за какво съм набожен? Вярващ съм, тъй като майка ми ме е направила подобен.

Дъждовни води: И това играе роля в политическите Ви възгледи?

Костов: Разбира се! На първо място: амнистия. Да отдадеш дължимото, да простиш - това е. Аз съм претърпял доста неща, имам доста зараснали рани, нанесени тъкмо от хора, на които след това съм дал прошка. А от всички религии само християнството прости.
Редакцията предлага
Дъждовни води: Като говорите за амнистия и за рани: знаете добре, че най-сериозното, продължително и продължаващо обвиняване против Вас е обвързвано с приватизацията - раздържавяването, което споменахте. В България и до ден-днешен всеки споделя и премълчава за приватизацията това, което му е преференциално, в това число и Вие, коства ми се. Та по какъв начин отговаряте на обвиняванията, свързани с приватизацията?

Костов: В книгата си съм посветил доста редове на тези отговори. Отговарям и за „ Нефтохим “, давам отговор и за „ Кремиковци “, и за самолетна компания „ Балкан “. Ако има други образци - и на тях с лекост бих дал отговор. Вътре в тези обвинявания има доста несъстоятелни показа, има чисто икономическо незнание. Аз съм го посочил - и съм се подиграл с тези, които са си разрешили такива неща от най-високата естрада на страната. Защото това боравене с числата, тази гигантска политическа машинация - то си заслужава насмешки. Те непрестанно се объркват: левове ли са, деноминирани ли са, долари ли са, евро ли са… Това заслужава единствено такова отношение.

Дъждовни води: А по какъв начин отговаряте на упреците против тези политици от ОДС, които завоюваха от приватизацията? Хора като Божков, Тагарински, Бисеров?

Костов: За Сашо Божков съм написал хубави думи. И съм се стимулирал. Ако Сашо Божков беше злоупотребил от приватизацията, той нямаше да изживее по този начин последните си години и нямаше да остави в такава бедност фамилията си. Това е толкоз сладкодумен отговор на човешките заблуди, че просто крещи в очите. За Сашо Божков е по този начин. Той е почтен човек, който беше доста незаслужено упрекнат.

Дъждовни води: А за хора като Бисеров и Йордан Цонев, които смениха и „ тима “? За тях нищо не пишете.

Костов: Те не заслужават да бъдат упоменати в книгата.

Дъждовни води: В книгата си пишете - тук го споделям в скъсен тип, че Българска социалистическа партия употребява тематиката за приватизацията хем с цел да си набави изгоди, хем с цел да обърка българското общество. Как тъкмо става това, съгласно Вас.

Костов: Когато се нападна приватизацията, когато се нападна промяната на собствеността, се нападна на процедура самата основа на предприемаческата интензивност в страната. Създава се безусловно превратна визия за хората, които би трябвало да създават стойност и добавена стойност и по този метод да усилват благосъстоянието на цялото общество. Вижте по какъв начин в днешни дни намира отговор този Ваш въпрос, в случай че позволите. Гледах телевизионните студиа преди изборите. И изключително втората група - тези, за които се смяташе, че няма да влязат. Там всичките говореха за мизерията, за бедността, за ниските заплати, за това, че в Европа заплатите са високи, а в България са ниски и хората мизерстват… Цялата тази кохорта, като се изключи Радан Кънев, който стана евродепутат и който не говореше изобщо по този метод - цялата тази кохорта от хора получи резултати по-ниски от тези на наказаната Иванчева. Разбирате ли какъв брой е изтлял този мит? И какъв брой е ясно на хората, че с цел да получат повече, би трябвало някой да им даде опция да произведат повече добавена стойност. Че в Европа взимат по-големи заплати, тъй като създават доста повече от нас. Когато ние произвеждаме толкоз, колкото създават в Европа за един работен час, тогава и ние ще взимаме тези пари. Но това става с предприемаческа самодейност - то не става, тъй като страната преразпределя. Тя може да преразпредели единствено създаденото. Ето, тъкмо тези отговори бяха напряко смазани от тая агитация.

Дъждовни води: Казахте „ мит “. Тоест, за тези 30 години стандартът на българите въпреки всичко е повишен спрямо предходния интервал, по този начин ли?

Костов: Много пъти, доста пъти.

По време на премиерата на книгата на Иван Костов

Дъждовни води: Добре, каква е тогава цената на прехода? Защото доста хора и до момента повтарят, че цената на прехода е таман сривът на стандарта. Вие в края на книгата си пишете за цената на прехода - каква е тя?

Костов: Точно тези хора, които настояват, че цената на прехода е сривът на стандарта, тъкмо за тях дадох образец по какъв начин ги разобличи българският гласоподавател на евроизборите. И оставяме тази тематика като отговорена. Що се отнася до другата цена, която аз съм видял: тя е същинската цена. Да смениш институциите на хората, да смениш връзките посред им - това постоянно, когато и да се случи в човешката история, на което и племе да се случи или нация, постоянно е доста тежък и сложен развой. Той се преодолява мъчно. Това изисква доста от самия човек, желае неговата дълбока вътрешна метаморфоза. Не всички хора са способни да го създадат, нямат сили или не знаят по какъв начин. И това поражда за тях доста премеждия, неудачи, неуспехи и така нататък Това е цената. Това е цената на промените.

Много се веселя, че ми зададохте този въпрос, тъй като допирате до огромната тематика, която би трябвало да бъде тематика на полемика за прехода. Оставете приватизацията, оставете другите неща. Голямата тематика е: Какво коства да правиш промени, с цел да върви обществото напред? Какво коства на обществото, какво коства на политиците? Това е най-голямата тематика. И до момента в който тя не стартира да се приказва, политиците няма да смеят да вършат промени и хората няма да са подготвени да ги одобряват. Колкото и да усещат, че са им нужни.

Това е тематиката на бъдещето, тъй като в нашия бързо изменящ се свят единствено оня, който съумява да се реформира - единствено той ще се развива. А който не съумява, ще изпадне от напредъка.