Едва ли има човек, който да не е попадал в

Едва ли има човек, който да не е попадал в клопката на вилнеещи неодобрение или яд . Импулсивно ни идва незабавно да „ извадим “ появилото се интензивно напрежение в нас на открито – да изкрещим, да наругаем, да приказваме на всеослушание, да действаме деструктивно. В такива моменти тялото ни крещи в своя симптоматика. Въпросът е по какъв начин и дали го чуваме. Симптомите в тялото са разнообразни и постоянно са: мощно ненадейно главоболие в слепоочията, тежест в задната част на главата,  стягане в гръдния панер, ускорено сърцетуптене, стопляне на цялата глава, почервеняване, пищене в ушите, самозабравяне, стягане в челюстната захапка, неумишлено напъване на мускулатурата в крайниците, трептене в ръцете,  засядане на „ нещо “ в гърлото, насълзяване на очите и други С всички тези признаци тялото ни алармира, че е належащо да предприемем освобождаващо деяние, вместо да останем в безучастие и да оставим недоволството или гнева „ да отмине “ от единствено себе си.

Важно е това деяние да бъде непринудено , вместо импулсивно, без значение дали би било изразено с говорене или физическа интензивност. За непринудено деяние е належащо човек да бъде съзнателен за момента. Старите  хора в такива моменти постоянно споделят „ Брой до 10 “ и тогава прави каквото ще правиш. Тялото се пробва да ни каже „ Чуй ме, виж ме, обърни ми внимание, разбери ме какво желая да ти кажа, и тогава действай “.

В тези обстановки е извънредно скъпо да си дадем сметка и да осъзнаем, кое е нещото, което ни е „ дръпнало спусъка “ и отключило лавината от неодобрение или яд. Тук е мястото да вметна, че зародилия се яд или неодобрение може да бъдат предизвикани, както от различен човек, по този начин и от някакво затруднение или събитие, появило се като спънка пред нас, в желанието ни да създадем нещо значимо за нас.

Причината може да бъде както директна по този начин и косвена. И в двата случая адреналина ни се подвига незабавно и имаме потребността да го разредим. Най-бързо и качествено до осъзнаване за това какво се случва с нас в подобен миг  стигаме през свързване с нашето тяло . Как реагира то. Какво ни идва да създадем през него. Какво усещаме в него. Насочвайки вниманието си във вътрешността към себе си и свързвайки се с реакциите на тялото си, ние доста по-лесно бихме се справили с изразяването на недоволството и гнева по здравословен метод .

Когато имаме обстановка обвързвана с различен човек, чието деяние или безучастие ни влияе по този начин, че ние да недоволстваме или да се гневим, можем да стартираме с това, примерно, да споделим с индивида против нас, по какъв начин реагира тялото ни сега и по какъв начин се усещаме ние от това.

Например: „ Знаеш ли, внезапно ми се форсира пулса и чувствам стягане в гърдите си …. или …. Като че ли нещо одеве ми заседна в гърлото и главата ми откъм гърба натежа … или … В момента чувствам по какъв начин ръцете и краката ми се стягат  като, че ли желаят да избягам или да влязат в битка … и така нататък “.  Това би било градивно начало за започване на стойностен не неприятелски разговор, даващ наличие и избягващ по този начин напиращите  в този миг обвинителни против другия изрази като примерно: „ Не мога да те претърпявам … или.. Ти  ме обиждаш сега  … или … Я да млъкваш, тъй като няма да давам отговор за следствията .. или.. Бесен съм ти сега … Я се разкарай … и т.н “…

Всички тези изрази не носят наличие за никого. Осъзнавайки тялото си в този миг, ние напълно естествено си даваме и упоменатите нагоре бабини „ Брой до 10 “. Важно е също в моменти като тези, да не обърнем тил на обстановката и да заровим в нас зародилото към този момент прочувствено напрежение, а да останем в нея, присъстващи и свързани с прекарванията си . Да им дадем подобаващ глас и проявяване. Да изкажем какво се случва с нас и какъв е резултата върху прочувственото ни положение в този момент. Да заобикаляме обвинителни съждения, т.к. отговорността за това, по какъв начин ние се усещаме сега и по какъв начин реагираме е наша, не на другия. Фокусът ни е хубаво да бъде върху нас и нашите прекарвания, а не върху дейностите на другия. Той евентуално има своята си причина да работи по този начин. Както и ние наша, с цел да се усещаме по метода, по който се усещаме.

Натискането на спусъка на гнева много постоянно е в резултат на неосъзнати от предишното контузии или непреработени мъчителни обстановки. Затова и тялото ни реагира незабавно. Тялото помни , за разлика от съзнанието, което има способността да изтласква мъчителни за нас обстановки за да „ ни защищава “ и „ съхранява “. Тялото е дом на нашите контузии . Затова високото равнище на осъзнатост е от изключителна изгода в моменти на яд или неодобрение.

Когато сме осъзнати за това, което стои зад породилия се яд, ние сме наясно с първопричината и със скритото възприятие или страст. Това може да бъде възприятие на беззащитност, болежка от претърпяна загуба, боязън от отменяне, ниска самокритика, мощно наличие на надзор и взаимозависимост от него, проблем с слагането и отстояването на граници, засегнатост от неприемане или недоумение, самообвинение и други Гневът постоянно е противовес на страха . Когато си дадем сметка за това какво се случва с нас в този миг, кое действително „ натиска спусъка “ ни, ние имаме пояснение за корена на гнева или недоволството в нас, и това  дава на съзнанието ни чувство за утешение , и на нас опция за здравословна реакция .

Да сме осъзнати за себе си и за процесите в нас е едно от най-ценните неща, които придобиваме през персоналната гещалттерапия . Осъзнатостта  е прекарване, през което доближаваме до схващане за себе си и баланс на вътрешния ни свят. Веднъж осъзнали същността на механизмите, които задвижват появяването на яд, ние бихме могли да го показваме здравословно и с най-малка щета, както за самите нас, по този начин и за хората към нас.

По този метод бихме понижили вероятността да изпадаме в депресивни положения , защото потиснатия или нездравословно изразен яд постоянно водят до меланхолия и тревога .

Инфо: https://psiholozi.com