Едва ли има човек, който да не е чел Тримата

Едва ли има човек, който да не е чел „ Тримата мускетари “, „ Граф Монте Кристо “ и още доста други специфични произведения на господин Александър Дюма. Авторът на толкоз доста шедьоври може да плени всеки един четец и да го накара да опознае някои от най-силните и черни страни на човешката същина – жаждата за отплата, подготовката за възмездие, достойнството и други забавни качества на човешкото схващане, са овладени от перото на Дюма. Героите на френския публицист са запаметяващи се, само че има една детайлност – всички те са въодушевени от един различен човек – френски офицер от кавалерията, един от най-коравите хора, за които Александър Дюма е слушал – неговият татко.

Неговото име е Томас-Александър Дюма. За Александър младши, това е бил един от най-достойните мъже, за коит се описват митове, до момента в който за враговете си е „ Черен демон “. Наричат го по този начин, тъй като бащата на Дюма е хаитянин, който за доста малко време съумява да премине през всички типове армейски рангове. Томас-Александър е първият цветнокож гражданин на Франция с чин военачалник. За него се споделя, че е бил висок и наедрял, никой не желал да влиза в ръкопашен пердах с него, тъй като като че ли нищо не можело да го събори. Обикновено имал занимание да се дуелира с същински мечове в Париж.

Една от легендите е, че съумява да отбрани мост от 12 австрийски драгуна, като разполагал само и единствено със своята шпага. Звучи фантастично, само че с цел да разберем магнитуда на семейство Дюма, дано стартираме със следното. Синът споделя историите на татко си, множеството от истории за фронта. Томас-Александър е внук на Александър Липман – една от най-хубавите шпаги във фехтовката. Същият е бил на три финала на Олимпийските игри, като си потегля с два златни медала и сега се намира в Еврейската спортна зала на славата. Още тук можем да създадем заключението, че семейството Дюма несъмнено не е инцидентна. Как стартира всичко?

Томас-Александър Дюма е роден в днешно Хаити на 25 март 1762 година Той е наследник на Александър-Антоан Дейви – френски маркиз и Мари-Чесет Дюма – за нея не е ясно дали е била робиня или не, само че всичко зависи от архивите, които проверявате. Според историята на Александър Дюма, неговият татко е бил роден в фамилията, когато Мери и Александър са били към този момент женени, само че няма доказателства. Александър Дюма не помни доста от татко си – Томас-Александър се завръща от фронта, когато синът му е още доста дребен и в резултат от всички рани – умира, до момента в който момчето е на 5 години. През 1776 г.  Мери умира, а Александър-Антоан взема решение да реалокира своя наследник в Париж, с цел да му даде по-добро обучение. Именно там Томас-Александър стартира да взима усилени уроци по фехтовка, среща се с етикета на аристокрацията и се учи на езда.

По размери съумява да стане към 1.9 метра, като в това отношение се счита за исполин – въпреки всичко е XVIII век. Легендата споделя, че Александър-Томас можел с една ръка да вдигне четири мускета, като слага по един пръст във всяко дуло на оръжията. На 22-годишна възраст влиза в един много сериозен двубой с различен благородник за сърцето на дама. Малко откакто борбата става извънредно грозна, потърпевшият аристократ се заканва да съди хаитянина, само че след това се отхвърля. Няколко години по-късно Томас-Александър води три дуела в един ден и печели два от тях – не всяка борба може да бъде печеливша. Хаитянинът живее относително добре в аристокрацията и е един от странните хора, които бихте разкрили на всеки банкет. Въпреки това показва освен мощ и темперамент, само че и много особено образование, което е рядко срещано. През 1786 година татко му взема решение, че ще се омъжи за 19-годишна прислужница.

По това време маркизът е на 70 години и тъкмо тази маневра съумява да хвърли раздори във семейството. Томас-Александър губи правото си за завещание и е изпъден от вкъщи си. След като има силата и респектиращите размери, взема решение да се запише в армията – единственото уместно място, където ще бъде хранен – размерите му ще свършат останалата работа. Единственото изискване, което татко му слага е, че няма право да употребява семейството Дейви и ще би трябвало да кандидатствa като редови войник. На изпращане му пуска благословия – да се оправя както може и в никакъв случай да не търси помощ от фамилията си. Томас-Александър се записва с майчината си фамилия – Дюма. Никога повече не връща остарялото бащино име и през днешния ден ще открием, че един от най-великите писатели носи друго име в рода, както и оставя следата във френската история. Все отново никой не е подозирал какви ще са подвизите на Томас-Александър, с цел да може да поправи грешката.

През 1786 година Томас-Александър Дюма се записва във Френската войска на 24-годишна възраст. Френската гражданска война чука на вратата и единствено няколко години след нея е изпратен в Италия, с цел да се бори с прусите и австрийците в Алпите. В това предопределение съумява да показва всичко научено от дядо си и като един от добре подготвените кадри в редиците, няма никакви проблеми да ползва най-различни тактики, да показва свирепа устойчивост на суровия климат и да се изправи против безпощадния си съперник. След серия сполучливи борби и взети решения, капитанът го назначава за втори в командването на Легион Американе – по това време това е било формированието за всички цветнокожи революционери. По някаква причина ги събирали на едно място, само че това не бил необикновен проблем, въпреки всичко това били най-здравите във френската войска и нямали никакви проблеми да газят съперници от Барселона до Берлин.

През 1793 година Томас-Александър оглавява командването на армията в Алпите и разполага с близо 53 000 ветерана, калени в един от най-суровите климати на Европа. Под негово командване за завардват два маршрута, които усложняват настъплението  на австрийци и пруси. Докато извършва службата си правилно, историята за неговите триумфи стартира да се разчува и още по-лошото е, че някой разкрива благородническото родословие. Томас-Александър е отзован в Париж, с цел да даде показания и да изясни за какво се прикрива, само че още преди да стигне до Франция, клеветниците се срещат с устройството на гилотината и завършват своя креативен път.

Дюма в действителност споделя своята история, само че преди въобще да се стигне до някаква присъда, бързо е върнат назад на фронта, с цел да продължи да прави това, в което е най-хубав – да убива хора. Някои от най-големите му достижения идват през 1796 година до момента в който служи в дивизията на френското командване. Отчита се само и единствено пред Наполеон Бонапарт, като се споделя, че двамата имат доста положителни връзки и визия за Франция. По това време му е подредено да превземе град Киуза от окупиралата се там австрийска опозиция. Куиза е град в Северна Италия с изключително стратегическо значение за Наполеон и тъкмо затова се дава нареждането на един от най-хубавите дивизионни генерали, който от своя страна активизира 5-ти френски драгунски полк.

Томас-Александър е отпред на офанзивата и нормално има един и същи проект, пробива линиите на съперника с конница, а по-късно се обръща и влиза в ръкопашна борба – по това време бойните приятели споделят, че за него е изключително наслаждение да се изправя против съперника лице в лице. В Битката за Куиза избира друга тактичност. Първо пробива редиците на австрийците, а по-късно прави обиколка с кавалерията, разпръсквайки цялата им отбранителна линия, в следствие борбата става невъзможна за водене и австрийците капитулират. Френските драгуни съумяват да вземат повече от 1500 военнопленника. Докато генералът се разхожда и ревизира укреплението на града, попада в капан.

Австрийски кавалеристи го атакуват в засада и прострелват коня му. Докато съперникът съкратява дистанцията, Томас-Александър употребява тялото на убитото животно, с цел да се прикрие от изстрелите на мускетите. След това отмества натрупа му и чака нападението. Един от капитаните, който бърза да се притече на помощ, споделя следното:

„ Видях по какъв начин генералът се изправи гордо, извади меча си и всякога, когато острието се насочи към човек, той падаше в границите на няколко секунди. “

Битката не минава без рани. французинът е със срязана ръка и е прободен веднъж в бедрото. Има цепнатина в каската при един от ударите. По думите на същия капитан, преди да завърши борбата, Томас-Александър е съумял да смъкна към 7-8 индивида и ранява двойно повече. Френските подкрепления идват в вярното време и бързо завършват сражението, до момента в който австрийците напущат позорно – победени от един-единствен човек. Наполеон чува за този героизъм и даже го предлага за орден, само че Дюма отвръща, че има потребност единствено от нов меч, тъй като остарелият бил към този момент захабен. Френският държател поръчва да се създаде един специфичен меч за доста специфичен човек. Новото острие носи името „ Мечът на достойнството “.

През цялата военна акция на Наполеон, Дюма дава отговор за кавалерията и отбелязва доста съществени триумфи по пътя си. В борбата за пирамидите съумява да прегази съперника, само че малко по-късно излиза наяве, че лорд Нелсън е съумял да обезврежда френската флота в Абу Бакир. По това време Дюма не е изключително благополучен от развоя на събитията и даже стартира да се кара с Наполеон за глупавото решение да остави флотата без отбрана. Едва ли има различен човек в историята, който да дръзне да увеличи звук на този държател.

Мнозина ще се разделят с главата си в такива моменти, само че вместо това Дюма е изпратен назад в Париж. Корабът се разрушава при една стихия и вместо Париж и военна пенсия, Томас-Александър се озовава зад решетките на Царство Непал. Прекарва 2 години в този затвор, подготвяйки своето бягство. Точно тук се счита, че неговият наследник е получил вдъхновението за „ Граф Монте Кристо “. През 1801 година френският военачалник съумява да се върне вкъщи. При това завръщане схваща, че има наследник, само че за жал няма да може да види в какво ще се трансформира той. Умира на 27 февруари 1806 година и даже не съумява да навърши 45 години.

Снимки: Wikipedia