ТОЛСТОЙ удивлява. ДОСТОЕВСКИ трогва
„ Едва към края на живота си виждаш, че той целият е бил урок, а ти в него – нехаен възпитаник ”.
Това написа съветският набожен мъдрец, книжовен критик и публицист Василий Розанов. Неговите думи са като отронени листа - непринудено самопризнание, мъдрост и смирение. За делата, словата, живота и всичко пропуснато и ненаучено. В своята книга „ Апокалипсисът на нашето времето ” той споделя своите съкровени размисли, а ние избрахме да споделим с вас малко негово усещане за двамата огромни на съветската литература – Толстой и Достоевски.
„ Толстой удивлява. Достоевски трогва.
Всяко произведение на Толстой е здание. Каквото и да написа или даже единствено да стартира да написа – той строи. Навсякъде – чук, отвес, мярка, проект, „ замислено и решено ”. В същността си всяко негово произведение е издигнато от начало до край.
И на никое място няма стрели – на процедура, няма сърце.
Достоевски е конник в пустинята, с колчан стрели. И капе кръв, където падне стрелата му.
Достоевски е безценен на индивида. А точно „ скъпо ” няма нищо в Толстой. Вечно убеждава, е, дано го следват убедените. От убежденията изобщо нищо не излиза, с изключение на куп хартии и събиращи тези хартии, библиотеки, магазини, вестникарски разногласия, и в общия случай – железен монумент.
А Достоевски живее в нас. Неговата музика в никакъв случай няма да почине ”.
Картини: Портрет Ф.М. Достоевского, 1976 година, К.А. Васильев, Портрет Л. Н. Толстого 1873 година, Иван Крамской
