Едва 6% от българите са уверени, че ще живеят спокойно с пенсията, която ще получат
Едва девет на 100 от жителите на Европейския съюз и шест на 100 от хората в България показват цялостна убеденост, че ще живеят умерено с пенсията си, 33 на 100 (22 на 100 у нас) са по-скоро спокойни, 32 на 100 (36 на 100 у нас) не са доста уверени, а 22 на 100 (33 на 100 у нас) въобще не са уверени, че пенсията им ще стига за спокоен живот като пенсионери. Това демонстрират данните от изследване на Евробарометър, показани през днешния ден от Европейската комисия.
Всеки четвърти българин (24 на сто) и всеки трети от останалите жители на Европейски Съюз (33 на сто) декларира, че може да се оправи самичък най-малко шест месеца, в случай че престане да получава сегашните си приходи. Почти всеки пети (18 на сто) в Европейски Съюз (16 на 100 у нас) може да се оправи от три до шест месеца, девет на 100 (12 на 100 у нас) могат без помощ в продължение на един месец, 16 на 100 (23 на 100 у нас) декларират, че нямат спестявания, на които да разчитат следователно.
Около една четвърт от европейците демонстрират слаби знания по финансовите въпроси, сочат още данните. Общо 24 на 100 в Европейски Съюз и 26 на 100 в България дават неудовлетворителен отговор на въпроси от финансово естество. Мнозинството в Европейски Съюз (65 на сто) и у нас (67 на сто) съумяват да подберат вярно финансови услуги, да ръководят разноските си и да реализират финансови резултати, демонстрира изследването. Според данните в Европейски Съюз едвам 18 на 100 (20 на 100 в България) дават слаби отговори на въпроси, свързани с финансови знания и държание във връзка с финансите.
Над половината (52 на сто) в Европейски Съюз и 62 на 100 от българите правят оценка финансовите си знания като " междинни ", пет на 100 се възприемат като добре образовани, а 12 на 100 (пет % в България) - като едва образовани.
Повечето българи (42 на сто) и 36 на 100 от останалите в Европейски Съюз се усещат уверени в потреблението на цифрови финансови услуги, 33 на 100 (41 на 100 в ЕС) са задоволително уверени, а за 14 на 100 този тип услуги е неуместен. Малко под 10 на 100 споделят, че се затрудняват да употребяват електронни финансови услуги.
Около една трета от участниците в допитването не са доста сигурни или са сигурни единствено ненапълно, че финансовите препоръки, които получават от банка или осигурител, са в техен интерес.
Всеки четвърти българин (24 на сто) и всеки трети от останалите жители на Европейски Съюз (33 на сто) декларира, че може да се оправи самичък най-малко шест месеца, в случай че престане да получава сегашните си приходи. Почти всеки пети (18 на сто) в Европейски Съюз (16 на 100 у нас) може да се оправи от три до шест месеца, девет на 100 (12 на 100 у нас) могат без помощ в продължение на един месец, 16 на 100 (23 на 100 у нас) декларират, че нямат спестявания, на които да разчитат следователно.
Около една четвърт от европейците демонстрират слаби знания по финансовите въпроси, сочат още данните. Общо 24 на 100 в Европейски Съюз и 26 на 100 в България дават неудовлетворителен отговор на въпроси от финансово естество. Мнозинството в Европейски Съюз (65 на сто) и у нас (67 на сто) съумяват да подберат вярно финансови услуги, да ръководят разноските си и да реализират финансови резултати, демонстрира изследването. Според данните в Европейски Съюз едвам 18 на 100 (20 на 100 в България) дават слаби отговори на въпроси, свързани с финансови знания и държание във връзка с финансите.
Над половината (52 на сто) в Европейски Съюз и 62 на 100 от българите правят оценка финансовите си знания като " междинни ", пет на 100 се възприемат като добре образовани, а 12 на 100 (пет % в България) - като едва образовани.
Повечето българи (42 на сто) и 36 на 100 от останалите в Европейски Съюз се усещат уверени в потреблението на цифрови финансови услуги, 33 на 100 (41 на 100 в ЕС) са задоволително уверени, а за 14 на 100 този тип услуги е неуместен. Малко под 10 на 100 споделят, че се затрудняват да употребяват електронни финансови услуги.
Около една трета от участниците в допитването не са доста сигурни или са сигурни единствено ненапълно, че финансовите препоръки, които получават от банка или осигурител, са в техен интерес.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ