Едва 53% от 15-годишните ученици са функционално грамотни. През учебната

Едва 53% от 15-годишните възпитаници са функционално грамотни. През образователната 2019/2020 година се регистрират едни от най-ниските равнища на записване на деца в детска градина за последните 10 години – 78.7%. През 2019 година делът на младежите (15–34 години), които нито работят, нито учат, е достигнал рекордно ниски равнища – 17,5%. 10% от учениците не бяха включени в отдалеченото образование в електронна среда. Това са част от изводите в обичайния мониторингов отчет на съдружие „ България 2030 “, което към този момент е налично онлайн. Промените, свързани с адаптирането към новата действителност – цифровизация и отдалечено образование – обаче не могат и не би трябвало да компенсират острата потребност от промени, ориентирани към необятен достъп до качествено обучение.
Докладът на сдружението, който се разгласява за пета поредна година, няма по какъв начин да е по-навременен компас за ориентировка в огромната картина в учебното и предучилищното обучение у нас. Според създателите на отчета, рецесията, провокирана от разпространяването на COVID-19, промени напълно обучителния развой, като открои някои работещи механизми, само че и акцентира добре познати проблеми. „ Институциите припознаха нуждата да се влагат в допълнение старания и средства в достигането на всеки възпитаник. Създадоха се нови платформи за шерване на материали и положителни практики, а учебните екипи имаха опция да надградят цифровите си умения. Пред българското обучение обаче остават провокациите, свързани с гарантирането на достъп до качествено обучение за всички възпитаници, както и със задържането на учениците, които са в риск от отпадане “, написа в отчета. 
Красимир Вълчев разгласи по кое време учениците ще се върнат в клас
Най-вероятно и през идващите месеци ще продължи епидемиологичната обстановка. След 4 януари, в случай че ситуацията разрешава, ще се премине към л...
След влизането в действие на Закона за предучилищно и учебно обучение през 2016 година се започнаха невиждано доста ограничения за повишение на качеството на образованието. Много от тях са обещаващи и сполучливи. Въпреки това данните демонстрират, че резултатите от тях към момента не се виждат и провокациите остават. Например: покачва се делът на 15-годишните възпитаници, които нямат съществени умения по четене, математика и естествени науки и повече деца и младежи напущат прибързано просветителната система. 
Все отново има и позитивни трендове, а точно: приключилите образованието си младежи се осъществят по-добре на пазара на труда, доста понижават младежите, които нито учат, нито работят (от 26% през 2013 година до 17,5% през 2019 г.).
Препоръките на експертите са образованието предпочитано да образува умения и компетентности за реализация, а освен предметни познания, националните външни оценения и матурите да мерят освен фактологични познания, само че и уменията на учениците, учителите да бъдат подкрепени и подготвени да ползват новия компетентностен метод и да развиват и умения. 
„ В края на тази турбулентна година е значимо да се направи обзор на постигнатото от просветителната система в България – и провокациите пред нея “, споделя Златка Димитрова от „ Образование България 2030 “. „ Вярваме, че обичайният ни мониторингов отчет прави тъкмо това. Надявам се той да е ориентир както за хората, които взимат решения, по този начин и за необятната общност. В последна сметка колкото по-широк е дебатът за българското обучение, толкоз по-бързо ще се обединим към съответните промени, които ще ни оказват помощ да се развием като общество “.
В ерата на по-голяма автоматизация, образованието би трябвало да дава умения
В Сан Франциско може да ги видите по какъв начин разнасят фалафели. В лечебните заведения ще ги срещнете да вършат нуклеарен магнитен резонанс, а на Уол Стрийт...