Едва 480 от 39 600 недвижими културни ценности в България

Едва 480 от 39 600 недвижими културни полезности в България са предпазени от закона, а ориста на останалите е неразбираема. Всеки месец си мисля да подам оставка в символ на противоречие с това, което се случва. Моето наличие е неефективно. Но се пробвам да свърша работата. Това сподели шефът на Националния институт за недвижмо културно завещание арх. Петър Петров за

Актуализиране на листата с недвижимите културни полезности и преустройството на института са двете дела на Петров.

Темата е извънредно сериозна и визира полезности, които са част от националното благосъстояние. На базата на мониторинг и обходи открих, че годишно към 400 мостри на националното културно завещание изчезват. Около 13 000 обекта по селата към този момент са обезобразени и унищожени. Този развой се форсира, тъй като те се борят сами с времето, изясни архитектът.

Според него аргументите за това са две. Първата е неналичието на държавна тактика, обвързвана с опазването на наследството и произлизащия от това комплициран и сложен, а тук-там неосъществим за използване закон за недвижимото културно завещание. Втората причина е, че през последните 25 години НИНКН е редовно обезкървявана, счита Петров.

От няколко стотин души институтът сега наброява 50 експерти, а главните му функционалности са отнети.

Изводът съгласно него е, че страната отхвърля настойчиво да сътвори условия за опазването на недвижимото културно завещание. Центровете на градовете са извънредно апетитни за застрояване. Този закон сега основава условия за въздействие и корупционни практики.

За да се решат проблемите с културното завещание и в самия институт, арх. Петров е имал няколко диалога с новото държавно управление, описа самият той. Става въпрос за 2-3 срещи в границите на шест месеца, като той и представители на НИНКН са участвали и на съвещание на културната комисия в Народното събрание, с цел да изложат проблемите си. Според него обаче те не са били разбрани.