Тренд: 33% от българите са на мнение, че високите нива на ваксинация ще доведат до по-бързо икономическо възстановяване
Едва 33% от българите са на мнение, че високите равнища на имунизация ще доведат до по-бързо икономическо възобновяване. Много висок дял – 46%, остават скептични.
Димитър Ганев разяснява, че това в действителност демонстрира недоверието на хората във имунизациите. Анкетираните представители на дребния и междинен бизнес, въпреки това, дават позитивна оценка във връзка с ускорената имунизация и директна корелация с естественото възобновяване на икономическите действия и бизнес интензивностите.
Пенкова означи, че е видна неналичието на съответна осведомителна акция по отношение на имунизациите и още през цялото време това е демотивиралo доста хора да се възползват от тях. Тя означи, че това е било задължението на държавното управление още през 2020 година и е развой, който се е случил в доста европейски страни с високи равнища на имунизация: „ Не можеше да чакаме от хората да се имунизират интензивно, до момента в който управниците ни, с дейностите и бездействията си, позволяваха да разрушават доверието във имунизационния развой, не предоставяха точна и ясна информация, а ръководството на имунизационния развой не беше на нужното равнище. Зелените документи направиха допустимо бизнесът в Европа да работи, ние отново закъсняхме. В началото на рецесията през 2020 година държавното управление затваряше бизнеси, без трезво да оцени опциите, които дава зеленият документ по образеца на Европа. Това основно осъзнаване се случи едвам при служебния кабинет “.
42% от българските жители означават, че са осведомени с икономическите ограничения, препоръчани от страната за справяне с последствията от Ковид-19, само че едвам 12% означават, че са се възползвали от тях. Основна причина евентуално са сериозните административни процедури за кандидатстване по доста от ограниченията и голямото закъснение в изплащанията. Запитаните от бизнес бранша също удостоверяват, че макар потребността и финансовите загуби, които са претърпели, не са се възползвали от ограниченията, тъй като не са отговаряли на критериите или даже не са се пробвали да аплайват, поради „ бюрократичната машина “. Също по този начин 67% от интервюираните означават, че чакат икономическото възобновяване от рецесията да отнеме повече от една година.
Прави усещане, че висока степен на осведоменост с ограниченията се следи при хората сред 40 и 49 години, заемащи управнически позиции, и доста ниска при тези от 18 до 29 годишна възраст. Следователно, групите лица, които са осведомени и се възползват от ограниченията, са тези, които в действителност имат и други благоприятни условия за излизане от рецесията. „ Държавата отсъстваше като осведомителна акция и не доближи до младежите. Те са тази част от обществото, която има интерес към нововъведения и нови технологии, интересува се от запазване на околна среда и е най-склонна към предприемачески начинания. Тази социална група е бъдещето на нашето общество – от нея зависи дълготрайната ни вероятност за развиване. “, показа евродепутатът.
Пенкова разяснява, че тук прозира голямо съмнение към обособени звена от държавната администрация: „ Последните две години бяха турбулентни и това беше за сметка на българските жители и на дребния и междинен бизнес. Липсва ясна административна организация и основани процеси. Административното ни ръководство се нуждае от незабавна промяна, тъй че то да бъде в интерес на обществото ни. Надявам се, че новото държавно управление ще успее да се оправи с това начинание. За да бъдат ефикасни едни ограничения, би трябвало да бъде кристално ясно от какво има потребност стопанската система. През миналите две години тя имаше потребност от ликвидност. Мерките не реализираха тази цел и публичната оценка е за некомпетентност “.
Логично е, че над 50% от интервюираните са позитивно настроени към обстоятелството, че финансовата помощ на Европейски Съюз ще бъде обвързана с действителни промени. Представителите на бизнес бранша също приканват към бистрота по отношение на изразходването и разпределението на тези средства. Евродепутатът съобщи, че това е ясна индикация за доверие в Европейски Съюз и означи, че предвид на общия европейски дълг и огромния размер средства, които отиват към страните членки, отпущането на европейско финансиране от тук нататък ще бъде тясно обвързано със спазването на върховенството на правото, целенасоченост на вложенията и правилото „ пари против промени “.
Проучването демонстрира, че политическата полемика към Плана и стратегическия му темперамент са съдействали за това по него да има социална осведоменост. 51% от българските жители настояват, че са осведомени с Плана, а бизнес секторът споделя висока осведоменост с него, само че и песимистичност във връзка с осъществяването му. Димитър Ганев означи, че това е естествена наклонност предвид на другите равнища на знание, които са нужни за всяка една от групите. „ Гражданите са чували за Плана и имат разбирането за спомагателни пари, които ще се отпускат от Европа. От друга страна бизнес секторът е мощно обезпокоен по отношение на критериите и процедурите по кандидатстване, което не им дава сигурност, че те действително ще могат да се възползват от тази опция “, разяснява политологът.
Пенкова направи паралел и с разбирането на целите и промените, заложени в този План: „ Освен възобновяване след Ковид-19, Планът включва и доста планове и промени, свързани със Зеления преход. Това беше едно от условията – близо 40% от средствата би трябвало да отиват за зелени планове. Зеленият преход и политиките в тази посока се радват на огромно публично доверие и поддръжка както в България, по този начин и в целия Европейски Съюз. Разбира се, тук е нужна и практическа аргументация на законодателните разпореждания и промени, които предстоят, с цел да може и бизнесът да се приготви за този преход и да бъде конкурентноспособен. Трябва да се работи в тази посока. Моите наблюдения върху огромните браншови организации в България са, че те са наясно с измененията, които предстоят, и се приготвят съответно. Трябва да насочим и старания към подпомагането както осведомително, по този начин и финансово и на дребния и междинен бизнес и старт-ъпите в страната ни “.
В умозаключение Пенкова означи, че не трябва да се подценява и смисъла на влизането ни в еврозоната за бъдещето икономическо развиване на страната и по-силната интеграция с европейските пазари.
*Проучването се организира от социологическа организация „ Тренд “ по самодейност на евродепутата Цветелина Пенкова, в интервала 01.12.2021 година – 07.12.2021 година, за да изследва настройките на жителите и бизнеса по отношение на националните и европейски ограничения в отговор на рецесията. В изследването са включени 1009 жители над 18 годишна възраст и фокус група от представители на бизнес бранша.
Цветелина Пенкова и Димитър Ганев
Димитър Ганев разяснява, че това в действителност демонстрира недоверието на хората във имунизациите. Анкетираните представители на дребния и междинен бизнес, въпреки това, дават позитивна оценка във връзка с ускорената имунизация и директна корелация с естественото възобновяване на икономическите действия и бизнес интензивностите.
Пенкова означи, че е видна неналичието на съответна осведомителна акция по отношение на имунизациите и още през цялото време това е демотивиралo доста хора да се възползват от тях. Тя означи, че това е било задължението на държавното управление още през 2020 година и е развой, който се е случил в доста европейски страни с високи равнища на имунизация: „ Не можеше да чакаме от хората да се имунизират интензивно, до момента в който управниците ни, с дейностите и бездействията си, позволяваха да разрушават доверието във имунизационния развой, не предоставяха точна и ясна информация, а ръководството на имунизационния развой не беше на нужното равнище. Зелените документи направиха допустимо бизнесът в Европа да работи, ние отново закъсняхме. В началото на рецесията през 2020 година държавното управление затваряше бизнеси, без трезво да оцени опциите, които дава зеленият документ по образеца на Европа. Това основно осъзнаване се случи едвам при служебния кабинет “.
42% от българските жители означават, че са осведомени с икономическите ограничения, препоръчани от страната за справяне с последствията от Ковид-19, само че едвам 12% означават, че са се възползвали от тях. Основна причина евентуално са сериозните административни процедури за кандидатстване по доста от ограниченията и голямото закъснение в изплащанията. Запитаните от бизнес бранша също удостоверяват, че макар потребността и финансовите загуби, които са претърпели, не са се възползвали от ограниченията, тъй като не са отговаряли на критериите или даже не са се пробвали да аплайват, поради „ бюрократичната машина “. Също по този начин 67% от интервюираните означават, че чакат икономическото възобновяване от рецесията да отнеме повече от една година.
Прави усещане, че висока степен на осведоменост с ограниченията се следи при хората сред 40 и 49 години, заемащи управнически позиции, и доста ниска при тези от 18 до 29 годишна възраст. Следователно, групите лица, които са осведомени и се възползват от ограниченията, са тези, които в действителност имат и други благоприятни условия за излизане от рецесията. „ Държавата отсъстваше като осведомителна акция и не доближи до младежите. Те са тази част от обществото, която има интерес към нововъведения и нови технологии, интересува се от запазване на околна среда и е най-склонна към предприемачески начинания. Тази социална група е бъдещето на нашето общество – от нея зависи дълготрайната ни вероятност за развиване. “, показа евродепутатът.
Пенкова разяснява, че тук прозира голямо съмнение към обособени звена от държавната администрация: „ Последните две години бяха турбулентни и това беше за сметка на българските жители и на дребния и междинен бизнес. Липсва ясна административна организация и основани процеси. Административното ни ръководство се нуждае от незабавна промяна, тъй че то да бъде в интерес на обществото ни. Надявам се, че новото държавно управление ще успее да се оправи с това начинание. За да бъдат ефикасни едни ограничения, би трябвало да бъде кристално ясно от какво има потребност стопанската система. През миналите две години тя имаше потребност от ликвидност. Мерките не реализираха тази цел и публичната оценка е за некомпетентност “.
Логично е, че над 50% от интервюираните са позитивно настроени към обстоятелството, че финансовата помощ на Европейски Съюз ще бъде обвързана с действителни промени. Представителите на бизнес бранша също приканват към бистрота по отношение на изразходването и разпределението на тези средства. Евродепутатът съобщи, че това е ясна индикация за доверие в Европейски Съюз и означи, че предвид на общия европейски дълг и огромния размер средства, които отиват към страните членки, отпущането на европейско финансиране от тук нататък ще бъде тясно обвързано със спазването на върховенството на правото, целенасоченост на вложенията и правилото „ пари против промени “.
Проучването демонстрира, че политическата полемика към Плана и стратегическия му темперамент са съдействали за това по него да има социална осведоменост. 51% от българските жители настояват, че са осведомени с Плана, а бизнес секторът споделя висока осведоменост с него, само че и песимистичност във връзка с осъществяването му. Димитър Ганев означи, че това е естествена наклонност предвид на другите равнища на знание, които са нужни за всяка една от групите. „ Гражданите са чували за Плана и имат разбирането за спомагателни пари, които ще се отпускат от Европа. От друга страна бизнес секторът е мощно обезпокоен по отношение на критериите и процедурите по кандидатстване, което не им дава сигурност, че те действително ще могат да се възползват от тази опция “, разяснява политологът.
Пенкова направи паралел и с разбирането на целите и промените, заложени в този План: „ Освен възобновяване след Ковид-19, Планът включва и доста планове и промени, свързани със Зеления преход. Това беше едно от условията – близо 40% от средствата би трябвало да отиват за зелени планове. Зеленият преход и политиките в тази посока се радват на огромно публично доверие и поддръжка както в България, по този начин и в целия Европейски Съюз. Разбира се, тук е нужна и практическа аргументация на законодателните разпореждания и промени, които предстоят, с цел да може и бизнесът да се приготви за този преход и да бъде конкурентноспособен. Трябва да се работи в тази посока. Моите наблюдения върху огромните браншови организации в България са, че те са наясно с измененията, които предстоят, и се приготвят съответно. Трябва да насочим и старания към подпомагането както осведомително, по този начин и финансово и на дребния и междинен бизнес и старт-ъпите в страната ни “.
В умозаключение Пенкова означи, че не трябва да се подценява и смисъла на влизането ни в еврозоната за бъдещето икономическо развиване на страната и по-силната интеграция с европейските пазари.
*Проучването се организира от социологическа организация „ Тренд “ по самодейност на евродепутата Цветелина Пенкова, в интервала 01.12.2021 година – 07.12.2021 година, за да изследва настройките на жителите и бизнеса по отношение на националните и европейски ограничения в отговор на рецесията. В изследването са включени 1009 жители над 18 годишна възраст и фокус група от представители на бизнес бранша.
Цветелина Пенкова и Димитър Ганев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ