Едрите кучешки породи произхождат от дълбока древност, когато са били

Едрите кучешки породи произлизат от дълбока античност, когато са били безценен асистент на индивида в борбата му за оцеляване в суровите условия на живот. Между тези огромни кучета е и Алано еспаньол, порода, която произлиза от Испания, както демонстрира и името.

История на породата Алано еспаньол

Алано е порода огромни кучета от типа молоси, с генезис Испания. Името идва от иранското племе алани, които са били пастири - номади, пристигнали в Испания, като част от миграционния развой през V век. Известно е, че тези нации държат огромни кучета като пазачи и преследвачи.

Първото документално отбелязване за породата датира от ХVІ век, от Книга за лова на Алфонсо ХІ. В нея ловните кучата са разказани като едри, с доста красиви цветове. Наричали ги алани. Кучета от този тип пътували с испанските откриватели и завоеватели и били употребявани като бойни кучета, като преследвачи при покоряване на индианските нации в Южна Америка, както и при залавянето на избягали плебеи.

Франсиско Гоя е нарисувал представители на породата при битка с бикове през 1816 година. Тази им активност е била съществена и те са излизали постоянно на арената в всеобщите зрелища, каквито са били коридите.

Освен в бикоборството алано еспаньол е бил употребен за лов на наедрял дивеч като глигани и елени. Преди 140 години потреблението на породата в коридата е неразрешено и това мощно лимитира популацията им, а работата, която извършват, стартира да се трансформира. Едрият дивеч става необичаен, скотовъдството е осъвременено и няма потребност от такива кучета, с цел да държат стадото. Стига се до такава степен, че аланосът стартира да се счита за липсващ тип, толкоз мощно понижава популацията.

В началото на 70-те години на ХХ век група студенти по ветеринарна медицина намират няколко екземпляра в баските региони, които били употребявани при лов на глигани. Създаден е стандарт за породата, кучетата са документирани и развъждани.

След 20 години животновъдите също се включват в процеса за възобновяване на дребната уязвима популация, а пет години по-късно се провеждат в асоциация на животновъдите на испански Алано.

През 2004 година породата е приета за самостоятелна, а испанското министерство на земеделието признава Алано еспаньол за локална испанска порода.

Големите кучета, които са сходни по външен тип с испанското Алано, са молосите на Канарските острови, испанският мастиф и някои южноамерикански животни, донесени от испанските конквистадори и претърпели някои промени на локална почва.

Стандарт за Алано еспаньол

Алано еспаньол е едро куче от вида молос, с огромна и мощна глава. Мъжките би трябвало да са не по-ниски от 58 сантиметра в холката и тегло до 40 кг. Женските са малко по-дребни.

Козината на кучето е къса, дебела, само че в никакъв случай кадифена и най-често нашарена. Белите гръдни проблясъци са разрешени, само че повсеместен бял цвят - не. Цветовете на козината са жълто, вълче сиво, алено в светли и тъмни тонове

Главата е с форма на куб, муцуната е къса, с леко вдлъбната долна челюст и доста огромен, необятен черен нос. Краката му са здрави, като предните са по-силни от задните, с прекомерно огромни лапи. Има добре развъртян гръден панер и мощни мускули.

Опашката на кучето е по-дебела в основата, стеснява се до точка и в никакъв случай не се подрязва, защото кучето я употребява като кормило при внезапните завои и дриблиране по време на лов. Когато я носи ниско, тя не опира земята или задните елементи на животното. Тъй като коремът е спретнат във вътрешността, кучето има много атлетичен тип спрямо по-тежките породи от молоса.

Вратът на кучето е мощен, мощен и много необятен. Показват се две двойни брадички, които не би трябвало да висят прекомерно ниско. Главата му е на вида булдог, квадратна със съществено изражение. Муцуната му е толкоз необятна, че съставлява 35 % от общата дължина на главата. Ушите на кучето са изрязани, леко закръглени на върха. Когато ушите са неотрязани, кучето ги носи сгънати над лицето.

Мощните челюсти крият необятни зъби със мощно и крепко ухапване като ножица. Крачката му прилича пантера, защото носи главата си ниско.

Цялата му физиология е по този начин издигната, че да подхожда за тичане с висока скорост за дълъг интервал от време и да задържи дивеча за дълготрайно време до идване на ловеца. Основната разлика на Алано от другите сходни породи е във опциите му на бегач със мощни предни крайници. Предните са по-силни от задните крайници при Алано и са прави, без значение дали се гледат начело или в профил.

Контурът на гръбнака не се спуска надолу, той е или прогресивен или наклонен. Мускулите в задната част са доста мощни и в композиция със мощните стъпала му дават тази мощност при тичане.

Характер на Алано еспаньол

Това куче е безусловно неуморно. В положение е да поддържа непрекъснат, изящен, чевръст концерн за дълготрайно време. Когато галопира е бързо и гъвкаво и изцяло разтяга цялото си тяло, преминавайки трудностите с голяма пъргавост. Изглежда по този начин, като че ли в никакъв случай няма да се умори, даже в случай че бяга километри.

Това животно е уравновесено, благородно по тип и държание, извънреден ловджия на наедрял дивеч и съвършен бегач.

Независимо, че кучето е доста огромно, то е уместно за домашно развъждане, защото обича децата, игриво е, пламенно и привързано към фамилията. Разбира се добре с други себеподобни и останалите домашни любимци.

Отглеждане на Алано еспаньол

Ако кучето няма да бъде употребявано за лов, а ще живее като домакински питомец, то би трябвало да му се обезпечат доста извършения денем. Нужни са най-малко три разходки на кучето дневно, една от които да бъде в намерено пространство, където може да тича и играе в огромен периметър.

Аланьо еспаньол е подобаващ за развъждане в къща с необятен двор, тъй като кучето е огромно и се нуждае от доста пространство. Може да устоя да стои на открито от самото начало, както и да спи на открито в испанския климат, който е мек и топъл.

Обучението на кучето е мъчно и може да се окаже непостижимо за притежател, който няма опит с кучета. Необходимо е самообладание и неизменност за постигането на добър резултат. Професионалните учебни заведения за кучета са доста подобаваща алтернатива, поради размерите на животното.

Хранене на Алано Еспаньол

Храненето на Алано Еспаньол не изисква нищо изключително, в отлика с другите породи. Трябва да се подсигури задоволително количество, защото животното е доста огромно. Протеините, мазнините и въглехидратите би трябвало да са в задоволително количество. Храната на кучето належащо да е с високо качество. Задължителен е непрекъснатият достъп до прясна вода.

Грижите за Алано Еспаньол включват козината, която няма потребност от особена поддръжка, постоянно разчистване на гърдите и лапите.

Това куче е крепко, мощно, мощно и не боледува, по тази причина няма съществени проблеми, които да се наблюдават в здравния му статус. Живеят до 10-12 години.

Някои обстоятелства за породата Алано еспаньол

Тази порода към момента не е приета от интернационалната асоциация по кинология.

В Северна Америка са приети от локалните фермери поради темперамента и ловните им качества.

Участието на породата в битка с бикове е записано за първи път от Франсиско Гоя през 1816 година. Отрязаните върхове на ушите му свидетелстват, че кучето е употребявано единствено в бикоборството, не и при кучешки боеве.

На британски породата Алано еспаньол се назовава също испански булдог.