Едно време Хърватия беше за пример
Едно време Хърватия беше доста по-заможна от множеството прилежащи страни в района. Сега обстановката е напълно друга. Не единствено стопанската система куца в тази страна, която беше нещо като първенец, а стана проблематично дете.
През 2013 –та Хърватия обещаваше да стане юрист на страните-кандидатстващи за банкет в Европейски Съюз. Днес някогашният първенец се е трансформирал в проблематично дете – страната у скарана с съвсем всичките си съседи, и най-много със самата себе си. Омразата към инакомислещите в разединена Хърватия е по-силна и от гибелта даже. Когато стана известно, че е умрял известният хърватски интелектуалец и журналист Славко Голдщайн, католическият свещеник Мили Пленкович написа във Facebook, че се радва, тъй като си бил отишъл човек, който „ ненавижда хърватите “.
Залитане надясно
Хулите на Пленкович обаче са нищо, спрямо помията, която се изсипа в обществените мрежи след гибелта на Голдщайн. Тирадите на омразата против умрелия антифашист са тъжно удостоверение за хърватското клатушкане надясно след присъединението на страната към Европейски Съюз през 2013 година. В адриатическата страна, където проблемите се множат като в развъдник, хоризонтите по-скоро се свиха до краен шовинизъм, вместо да се уголемяват.
При това икономическите проблеми пред страната са премного остри. По най-важните стопански индикатори заможната едно време Хърватия в това време изостава от множеството други някогашни социалистически страни и сегашни членки на Европейски Съюз от Централна и Източна Европа. Дори Румъния към този момент има по-голям брутен обществен артикул – а Хърватия заема нежеланото предпоследно място в общността. Продължаващото приключване на работна ръка и на висшисти от страната в това време обрича на беднотия не една и две области в страната, а политическата класа е затънала в безсмислени разногласия за предишното на страната.
Изгубени в предишното
Човек би могъл да намерения, че Втората международна война преди малко е завършила. Толкова мощни е омразата сред тези, които преди време са били на страната на антифашистката опозиция, и другите, които са били последователи на фашистките усташи. Свой принос за задълбочаването на споровете дават и националистите-духовници. Техните проповеди на омразата против сръбското малцинство се редуват с акции по изгаряне на сръбски печатни издания.
А министър председателят на страната Андрей Пленкович, който е ангажиран най-много с това да избавя нежното държавно болшинство, от дълго време е изгубил надзор над националистическото крило в консервативната Хърватска демократична общественост (ХДО). Дълбоките вътрешнополитически различия затвърждават чувството, че Хърватия е страна, скарана освен със своите съседи, само че и със самата себе си.
Бившият първенец стана проблематично дете
Хърватия, която през 1991 година разгласи своята самостоятелност, дълго време беше галеното дете на Запада. Най-вече Берлин и Виена осигуряваха на Загреб - още по времето на войната в Хърватия (1991- 1995 г) - всякаква дипломатическа помощ за укрепването на държавността и интеграцията на страната със западната общественост. Премиерът-консерватор Иво Санадер, управлявал сред 2003 и 2009 година, направи съществени стъпки към приобщаването на страната към Европейски Съюз и дълго време успяваше да обезврежда националистическите сили в неговата партия ХДО. Докато самият той не беше обезвреден от няколко огромни корупционни абсурда, с цел да попадне най-после зад решетките.
Не единствено неприятният опит с приемането на България и Румъния постла неприятно на Хърватия, която се беше устремила към Европейски Съюз. Заради нерешения граничен спор със Словения, преговорният развой с Хърватия остана задълго блокиран. А и международната икономическа рецесия, почнала през 2007 година, удари грубо Хърватия: от 2009 до 2014 страната отбелязваше негативен стопански растеж.
Насред тази рецесия - през 2013 година - Хърватия беше призната в Европейски Съюз, който също се намираше в тежко положение. Членството ѝ обаче стартира с провал: с цел да предотврати изгонването на търсения в Германия за ликвидиране някогашен началник на тайните служби Йосип Перкович, Загреб одобри незабавно закон, който лимитира действието на Европейската заповед за арест.
Чак откакто европейските сътрудници на страната я заплашиха със наказания, Хърватия анулира ограничаването.
Разпри със съседите
Хърватското участие в Европейски Съюз не донесе упования триумф. Дори в противен случай: страната, която искаше да е юрист на страните, кандидатстващи за банкет в Европейски Съюз, сама се трансформира в проблем. На два пъти към този момент Брюксел трябваше да се намесва поради неприемливи търговски наказания на Хърватия против Сърбия. Балканският дебелоглав играе огромна роля също и във взаимоотношенията на Хърватия с другите, не по-малко твърдоглави някогашни нейни сътрудници от времето на Титова Югославия.
Без значение кой ръководи в Загреб - консерваторите или социалдемократите: залагането на националистическата карта във вътрешната политика пречи на Хърватия да бъде възприемана като сериозен сътрудник във външната политика. Граничният ѝ спор със Словения, раздорът ѝ с Унгария за петролния тръст Ina и различията ѝ с Босна/ Херцеговина по отношение на планувания мост на полуостров Пелешац демонстрират, че Загреб е некадърен да взема решение споровете със съседите си в здравословна атмосфера на съдействие.
Източник: Дойче веле
През 2013 –та Хърватия обещаваше да стане юрист на страните-кандидатстващи за банкет в Европейски Съюз. Днес някогашният първенец се е трансформирал в проблематично дете – страната у скарана с съвсем всичките си съседи, и най-много със самата себе си. Омразата към инакомислещите в разединена Хърватия е по-силна и от гибелта даже. Когато стана известно, че е умрял известният хърватски интелектуалец и журналист Славко Голдщайн, католическият свещеник Мили Пленкович написа във Facebook, че се радва, тъй като си бил отишъл човек, който „ ненавижда хърватите “.
Залитане надясно
Хулите на Пленкович обаче са нищо, спрямо помията, която се изсипа в обществените мрежи след гибелта на Голдщайн. Тирадите на омразата против умрелия антифашист са тъжно удостоверение за хърватското клатушкане надясно след присъединението на страната към Европейски Съюз през 2013 година. В адриатическата страна, където проблемите се множат като в развъдник, хоризонтите по-скоро се свиха до краен шовинизъм, вместо да се уголемяват.
При това икономическите проблеми пред страната са премного остри. По най-важните стопански индикатори заможната едно време Хърватия в това време изостава от множеството други някогашни социалистически страни и сегашни членки на Европейски Съюз от Централна и Източна Европа. Дори Румъния към този момент има по-голям брутен обществен артикул – а Хърватия заема нежеланото предпоследно място в общността. Продължаващото приключване на работна ръка и на висшисти от страната в това време обрича на беднотия не една и две области в страната, а политическата класа е затънала в безсмислени разногласия за предишното на страната.
Изгубени в предишното
Човек би могъл да намерения, че Втората международна война преди малко е завършила. Толкова мощни е омразата сред тези, които преди време са били на страната на антифашистката опозиция, и другите, които са били последователи на фашистките усташи. Свой принос за задълбочаването на споровете дават и националистите-духовници. Техните проповеди на омразата против сръбското малцинство се редуват с акции по изгаряне на сръбски печатни издания.
А министър председателят на страната Андрей Пленкович, който е ангажиран най-много с това да избавя нежното държавно болшинство, от дълго време е изгубил надзор над националистическото крило в консервативната Хърватска демократична общественост (ХДО). Дълбоките вътрешнополитически различия затвърждават чувството, че Хърватия е страна, скарана освен със своите съседи, само че и със самата себе си.
Бившият първенец стана проблематично дете
Хърватия, която през 1991 година разгласи своята самостоятелност, дълго време беше галеното дете на Запада. Най-вече Берлин и Виена осигуряваха на Загреб - още по времето на войната в Хърватия (1991- 1995 г) - всякаква дипломатическа помощ за укрепването на държавността и интеграцията на страната със западната общественост. Премиерът-консерватор Иво Санадер, управлявал сред 2003 и 2009 година, направи съществени стъпки към приобщаването на страната към Европейски Съюз и дълго време успяваше да обезврежда националистическите сили в неговата партия ХДО. Докато самият той не беше обезвреден от няколко огромни корупционни абсурда, с цел да попадне най-после зад решетките.
Не единствено неприятният опит с приемането на България и Румъния постла неприятно на Хърватия, която се беше устремила към Европейски Съюз. Заради нерешения граничен спор със Словения, преговорният развой с Хърватия остана задълго блокиран. А и международната икономическа рецесия, почнала през 2007 година, удари грубо Хърватия: от 2009 до 2014 страната отбелязваше негативен стопански растеж.
Насред тази рецесия - през 2013 година - Хърватия беше призната в Европейски Съюз, който също се намираше в тежко положение. Членството ѝ обаче стартира с провал: с цел да предотврати изгонването на търсения в Германия за ликвидиране някогашен началник на тайните служби Йосип Перкович, Загреб одобри незабавно закон, който лимитира действието на Европейската заповед за арест.
Чак откакто европейските сътрудници на страната я заплашиха със наказания, Хърватия анулира ограничаването.
Разпри със съседите
Хърватското участие в Европейски Съюз не донесе упования триумф. Дори в противен случай: страната, която искаше да е юрист на страните, кандидатстващи за банкет в Европейски Съюз, сама се трансформира в проблем. На два пъти към този момент Брюксел трябваше да се намесва поради неприемливи търговски наказания на Хърватия против Сърбия. Балканският дебелоглав играе огромна роля също и във взаимоотношенията на Хърватия с другите, не по-малко твърдоглави някогашни нейни сътрудници от времето на Титова Югославия.
Без значение кой ръководи в Загреб - консерваторите или социалдемократите: залагането на националистическата карта във вътрешната политика пречи на Хърватия да бъде възприемана като сериозен сътрудник във външната политика. Граничният ѝ спор със Словения, раздорът ѝ с Унгария за петролния тръст Ina и различията ѝ с Босна/ Херцеговина по отношение на планувания мост на полуостров Пелешац демонстрират, че Загреб е некадърен да взема решение споровете със съседите си в здравословна атмосфера на съдействие.
Източник: Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ