Вечният кмет ~ Дончо ЦОНЧЕВ
Едно шопско село било фамозно с това, че кмет не задържало. Избирани били млади, избирани били остарели – мине, не мине някое време и кметът излезе от общината, та не се върне там в никакъв случай. Назначавали по-учени хора, опитвали и с неуки – все тая.
Така пристигнал ред на Йордан – човек селяндур, междинна ръчица, с калпаче, цървули и беневреци. „ И тоя няма да го бъде – споглеждали се хората между тях. – Хеле в този момент, когато ще ставаме жители. “
Наистина слухът, че селото ще става град, се оправдал. Излязъл декрет, пристигнали големците, имало празненство и селото било публично оповестено за град.
Влязъл Йордан в кабинета си първия ден, огледал се и рекъл:
– Донесете ми един сандък.
– Какъв сандък.
– Обикновен сандък – рекъл Йордан. – Да е висок колкото стол.
Донесли съветниците сандъка, а новият кмет наредил:
– Сега едно огромно огледало донесете и един прекрасен градски костюм.
Когато и тази заповед била изпълнена, кметът съблякъл селските си облекла, поставил ги в сандъка и облякъл хубавия градски костюм. Сандъка преместил зад бюрото, на мястото на кметския стол, и седнал от горната страна му. Така почнали дните на неговото ръководство.
А те се оказали дълги – тези дни. Трупали се като снежинки от небето, леко и добродушно, превръщали се в месеци и години.
Не паднал Йордан от кметското място, градът растял и всичко вървяло добре. „ Каква е неговата загадка? – чудели се недоверчивите шопи. – Тук има магия! “
И решили да го наблюдават. Наредили наряди на всички места. Турили постове. Всичко било нормално, обикновено – Йордан си живеел живота, както и всички останали.
Тогава съветниците решили да следят какво прави той в кабинета си заран, когато по строга традиция за 10 минути се заключвал, да остане самичък.
Пробили стената. Замаскирали отвора. Клекнали сутринта и зачакали.
Влязъл Йордан в кабинета си, съблякъл хубавия костюм. Отворил сандъка, извадил селските облекла и ги облякъл.
Застанал пред огледалото, огледал се хубаво и като вдигнал пръст, рекъл:
– И не забравяй, Йордане, от кое място си пристигнал! След което отново се преоблякъл, прибрал селските облекла в сандъка и отключил вратата, та да му почне работният ден.
Снимка: БГНЕС
