Фермер възражда духа на Дикоилиевите музики
Едно село има потребност от кмет, от поп и лекар, само че и от музика
Има ли нещо общо сред стадо овце и духова музика? Естествено, и от двете се носят медни звуци, които пълнят сърцето на човек с наслада, споделя Крум Младенов от село Сливовик. А той ги схваща тези работи – тъй като е фермер с 300 овце в оборите и началник на известния в цяла Северозападна България оркестър „ Меденяците “.
Духовата музика на Сливовик се родила преди две години в гората измежду ваклите животни, споделя фермерът. С приятелите си Джаки и Дафинчо Крум излязъл да пасе овце и кози край селото и до момента в който четириногите опосквали ливадите, тримата извадили саксофон, тромпет и баритон и заситнили северняшки ритми.
„ Получи се страхотна музика, гласовете на инструментите се преплитаха със звъна от хлопките на стадото, а вятърът шушнеше в дърветата. Беше като магия. Още там взехме решение да създадем оркестър, а името пристигна от единствено себе си – „ Меденяците “, споделя Крум. Духовата тайфа на фермерите към този момент е известна от Ком до Дунав, че и оттатък Балкана. Оркестърът, събрал едни от най-печените музиканти в района, свири по събори, сватби и кръщенета и радостни мало и огромно. Основен мотор и стожер на селската музика е 47-годишният Крум Младенов – той купува принадлежности и униформи, урежда превоз и участия, търси попълнения и образова млади гении. „ Много е мъчно, тъй като би трябвало и да работим, и да свирим. Но едното без другото не може. Работата е хляба, музиката – веселието, редуват се като делник и празник! “, споделя фермерът-музикант. Според околните му Крум се е родил допрян от музиката, както агънцата се раждат със звезда на челото. „ Като дете помагах на дядо с овцете, ходех на учебно заведение, само че гръмнеше ли духовата музика, зарязвах всичко и бягах на площада. Сърцето ми биеше с такта на тъпана “, спомня си той.
Магията на ритмите влезнала в кръвта му по завещание – баба му пеела национални песни, а вуйчо му свирел на акордеон, и Крум още хлапак се научил по слух да свири на кавал и окарина. В езиковата гимназия в Михайловград (дн. – Монтана) овладял нотите и изучил кларинета. С другари основали учебен оркестър и обикаляли фестивали на политическите песни в България и соцлагера. Тогава схванал, че с изключение на да възхищава девойки и другари, с музикалния си гений радва и доста хора, а това му отваряло и порти в живота.
Още като възпитаник Крум свирил по сватби и банкети, след това веселил старшини в казармата и с войнишката си група стигнал и до сцените на хотелите в Боровец. След армията работил в Германия, само че и там подслаждал със саксофона си горчивия самун на гастарбайтерите. Животът в чужбина обаче не му понесъл, липсвали му простора на нивите и хлопките на стадата и се върнал в родния край. Станал шеф на ресторант в Монтана и по едно и също време ръководел заведението и свирил в него. Но най-после се прибрал в родното си село и се заел с развъждането на животни, което му било по сърце от дете. При ликвидирането на ТКЗС-тата му върнали няколко овце и крави, той закупил дребна постройка и се заел с отглеждане на животни.
„ Животните и музиката са моя живот. Деля го сред двете и все не мога да улуча мярката! “, признава фермерът. Сега Крум Младенов има 250 овце, 50 кози и няколко коня, за които се грижи от заран до вечер. Работници съвсем няма. „ Който пристигна, поработи, види, че е мъчно и се маха. Или аз го махам, тъй като не се оправя “, споделя фермерът. „ Овчарлакът не е елементарна работа, пастир се ражда или отглежда с години. Трябва да познаваш и разбираш животните, по държанието им да знаеш от какво имат потребност “, изяснява мъжът. Затова със стадото главно се занима той със фамилията си – брачната половинка Таня и синът Марио. Младежът е приключил стопанска система в Копенхаген, само че най-неочаквано декларирал, че желае да се върне и да се занимава със селско стопанство. „ Не го разубеждавах. И аз можех в този момент да съм в кабинет, с вратовръзка, на времето ме бяха приели „ Международни връзки “, само че не можех да се откъсна от селото, животните и музиката! “, споделя Крум. Марио оказва помощ с овцете, само че кандидатства с план за основаване на пчелин по програмата „ Млад фермер “. Включил се е и в оркестъра „ Меденяците “, свири на баритон. Част от духовата натрупа са фермери като Крум. Солист на тромпета е Валентин Асенов – Вальо Глиста, внук на музиканти и притежател на 50 овце от село Василовци. Вторият тромпет надува Асен от Монтана, ученик на музикално учебно заведение. На клавира е Цветан Иванов от Медковец. Ритъмът отмерва с огромния барабан Шанко Борисов, самообразован музикант, изучил занаята на тенджери и легени, а синът му Камен е на дребното барабанче.
Сливовик от близо век е некоронованато царство на северозападните духови музики, гордеят се „ Меденяците “. Първият оркестър основал още през 1918 година Георги Симеонов и свирил, и обучавал млади музиканти чак до 1962 година Легенда в целия Северозапад през 30-те години на предишния век е Махмуд Солдаков, който бил необразован, само че научил нотите и разплаквал с флигорната си всичко живо. А виртуозните осъществявания на оркестъра от времето на социализма с началник Петър Велков – възпитаник на Дико Илиев, и до през днешния ден се пазят в Златния фонд на Българска национална телевизия и БНР.
В тези години Сливовик наброявал над 1500 поданици и кипял от труд и живот,а през днешния ден хората са към 450. „ Борим се обаче да запазим селото и хората. Поддържаме инфраструктурата, в промяна на водопровода влагаме към 2,5 млн лв., през предишния мандат със 140 000 лв. оформихме нов площад, ремонтирахме черквата и остарялата чешма. Събираме се на всеки празник и пазим традициите си. А духовата музика е измежду най-важните! “, споделя кметицата Анжела Георгиева. „ Не можем да зачеркнем сътвореното от дедите ни! “, счита и Крум Младенов. За да върже нишките на днешното с предишното фермерът даже е издирил остарелия барабан на Сливовишката музика и го купил на баснословна цена към която притурил и една овца. „ Гърмял е на сватбите на дядо ми, на татко ми и на моята “, усмихва се той. „ Меденяците “ свирят всичко – национални песни, безконечните хора и маршове на Дико Илиев, сцена, чалга и нови шлагери. „ По празниците има всевъзможни хора и би трябвало всеки да уважим! “, изяснява Крум. Понякога на събори и сватби групата надува инструментите три дни и нощи съвсем без отмора. На погребения обаче Крум и синът му Марио не свирят. „ Музиката за нас е наслада, не може да я товарим с отрицателни страсти! “, споделят те.
В последната година фермерът търси из региона надарени деца и ги учи да свирят на духови принадлежности. Много се радва на последното си изобретение – третокласникът Самуил, който се оправя майсторски с баритона. „ Правя всичко, с цел да не почине духовата музика. Едно село има потребност от кмет, от поп и лекар, само че и от музика. Тя е душата му и до момента в който звучи, по къщите ще има хора и наслада в очите им! “, споделя младият мъж.
Има ли нещо общо сред стадо овце и духова музика? Естествено, и от двете се носят медни звуци, които пълнят сърцето на човек с наслада, споделя Крум Младенов от село Сливовик. А той ги схваща тези работи – тъй като е фермер с 300 овце в оборите и началник на известния в цяла Северозападна България оркестър „ Меденяците “.
Духовата музика на Сливовик се родила преди две години в гората измежду ваклите животни, споделя фермерът. С приятелите си Джаки и Дафинчо Крум излязъл да пасе овце и кози край селото и до момента в който четириногите опосквали ливадите, тримата извадили саксофон, тромпет и баритон и заситнили северняшки ритми.
„ Получи се страхотна музика, гласовете на инструментите се преплитаха със звъна от хлопките на стадото, а вятърът шушнеше в дърветата. Беше като магия. Още там взехме решение да създадем оркестър, а името пристигна от единствено себе си – „ Меденяците “, споделя Крум. Духовата тайфа на фермерите към този момент е известна от Ком до Дунав, че и оттатък Балкана. Оркестърът, събрал едни от най-печените музиканти в района, свири по събори, сватби и кръщенета и радостни мало и огромно. Основен мотор и стожер на селската музика е 47-годишният Крум Младенов – той купува принадлежности и униформи, урежда превоз и участия, търси попълнения и образова млади гении. „ Много е мъчно, тъй като би трябвало и да работим, и да свирим. Но едното без другото не може. Работата е хляба, музиката – веселието, редуват се като делник и празник! “, споделя фермерът-музикант. Според околните му Крум се е родил допрян от музиката, както агънцата се раждат със звезда на челото. „ Като дете помагах на дядо с овцете, ходех на учебно заведение, само че гръмнеше ли духовата музика, зарязвах всичко и бягах на площада. Сърцето ми биеше с такта на тъпана “, спомня си той.
Магията на ритмите влезнала в кръвта му по завещание – баба му пеела национални песни, а вуйчо му свирел на акордеон, и Крум още хлапак се научил по слух да свири на кавал и окарина. В езиковата гимназия в Михайловград (дн. – Монтана) овладял нотите и изучил кларинета. С другари основали учебен оркестър и обикаляли фестивали на политическите песни в България и соцлагера. Тогава схванал, че с изключение на да възхищава девойки и другари, с музикалния си гений радва и доста хора, а това му отваряло и порти в живота.
Още като възпитаник Крум свирил по сватби и банкети, след това веселил старшини в казармата и с войнишката си група стигнал и до сцените на хотелите в Боровец. След армията работил в Германия, само че и там подслаждал със саксофона си горчивия самун на гастарбайтерите. Животът в чужбина обаче не му понесъл, липсвали му простора на нивите и хлопките на стадата и се върнал в родния край. Станал шеф на ресторант в Монтана и по едно и също време ръководел заведението и свирил в него. Но най-после се прибрал в родното си село и се заел с развъждането на животни, което му било по сърце от дете. При ликвидирането на ТКЗС-тата му върнали няколко овце и крави, той закупил дребна постройка и се заел с отглеждане на животни.
„ Животните и музиката са моя живот. Деля го сред двете и все не мога да улуча мярката! “, признава фермерът. Сега Крум Младенов има 250 овце, 50 кози и няколко коня, за които се грижи от заран до вечер. Работници съвсем няма. „ Който пристигна, поработи, види, че е мъчно и се маха. Или аз го махам, тъй като не се оправя “, споделя фермерът. „ Овчарлакът не е елементарна работа, пастир се ражда или отглежда с години. Трябва да познаваш и разбираш животните, по държанието им да знаеш от какво имат потребност “, изяснява мъжът. Затова със стадото главно се занима той със фамилията си – брачната половинка Таня и синът Марио. Младежът е приключил стопанска система в Копенхаген, само че най-неочаквано декларирал, че желае да се върне и да се занимава със селско стопанство. „ Не го разубеждавах. И аз можех в този момент да съм в кабинет, с вратовръзка, на времето ме бяха приели „ Международни връзки “, само че не можех да се откъсна от селото, животните и музиката! “, споделя Крум. Марио оказва помощ с овцете, само че кандидатства с план за основаване на пчелин по програмата „ Млад фермер “. Включил се е и в оркестъра „ Меденяците “, свири на баритон. Част от духовата натрупа са фермери като Крум. Солист на тромпета е Валентин Асенов – Вальо Глиста, внук на музиканти и притежател на 50 овце от село Василовци. Вторият тромпет надува Асен от Монтана, ученик на музикално учебно заведение. На клавира е Цветан Иванов от Медковец. Ритъмът отмерва с огромния барабан Шанко Борисов, самообразован музикант, изучил занаята на тенджери и легени, а синът му Камен е на дребното барабанче.
Сливовик от близо век е некоронованато царство на северозападните духови музики, гордеят се „ Меденяците “. Първият оркестър основал още през 1918 година Георги Симеонов и свирил, и обучавал млади музиканти чак до 1962 година Легенда в целия Северозапад през 30-те години на предишния век е Махмуд Солдаков, който бил необразован, само че научил нотите и разплаквал с флигорната си всичко живо. А виртуозните осъществявания на оркестъра от времето на социализма с началник Петър Велков – възпитаник на Дико Илиев, и до през днешния ден се пазят в Златния фонд на Българска национална телевизия и БНР.
В тези години Сливовик наброявал над 1500 поданици и кипял от труд и живот,а през днешния ден хората са към 450. „ Борим се обаче да запазим селото и хората. Поддържаме инфраструктурата, в промяна на водопровода влагаме към 2,5 млн лв., през предишния мандат със 140 000 лв. оформихме нов площад, ремонтирахме черквата и остарялата чешма. Събираме се на всеки празник и пазим традициите си. А духовата музика е измежду най-важните! “, споделя кметицата Анжела Георгиева. „ Не можем да зачеркнем сътвореното от дедите ни! “, счита и Крум Младенов. За да върже нишките на днешното с предишното фермерът даже е издирил остарелия барабан на Сливовишката музика и го купил на баснословна цена към която притурил и една овца. „ Гърмял е на сватбите на дядо ми, на татко ми и на моята “, усмихва се той. „ Меденяците “ свирят всичко – национални песни, безконечните хора и маршове на Дико Илиев, сцена, чалга и нови шлагери. „ По празниците има всевъзможни хора и би трябвало всеки да уважим! “, изяснява Крум. Понякога на събори и сватби групата надува инструментите три дни и нощи съвсем без отмора. На погребения обаче Крум и синът му Марио не свирят. „ Музиката за нас е наслада, не може да я товарим с отрицателни страсти! “, споделят те.
В последната година фермерът търси из региона надарени деца и ги учи да свирят на духови принадлежности. Много се радва на последното си изобретение – третокласникът Самуил, който се оправя майсторски с баритона. „ Правя всичко, с цел да не почине духовата музика. Едно село има потребност от кмет, от поп и лекар, само че и от музика. Тя е душата му и до момента в който звучи, по къщите ще има хора и наслада в очите им! “, споделя младият мъж.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ