Едно от знаковите лица на БТВ в последната година –

Едно от знаковите лица на БТВ в последната година – водещият на утринния блок Златимир Йочев, проговори за един от най-трудните моменти в живота си, а точно загубата на татко му, когато е единствено на 12 години.

37-годишният публицист е роден в Хасково, а тази специалност е избрал пред футбола, в който се справял сносно и даже е учил в Спортно учебно заведение. Йочев е женен за красивата си колежка от „ Нова телевизия “ Марина Цекова, от която има две дъщерички – 4-годишната Тамара и неотдавна родената Сандра. Пробвал е съвсем всички рискови спортове, а огромната му пристрастеност са пътешествията, като тях споделя точно с Цекова.

„ Останах като доста дребен без татко и одобрих ролята на това да съм мъж. Започнах да работя. Аз работя още от възпитаник. Исках да припечелвам, да не натоварвам майка ми, която е прелестна и в действителност направи доста за мен и за сестра ми. Успя да ни изучи и ни е давала най-важните уроци в живота. Но просто рано осъзнах, че би трябвало да се боря с живота. И в един миг, когато станах огромен човек за мен не беше проблем, тъй като бях привикнал самичък да си заплащам сметките, да си заплащам налозите, да подкрепям кола, да подкрепям дом, и в този момент ми е по-лесно някои неща да си ги свърша самичък. Противно на това, че мъжете не обичаме да плачем или да споделяме, аз знам, че когато ми пристигна допълнително аз би трябвало да се видя с някой, да му излея всичко, или да отида на спорт и да се „ размажа “, показа той в предаването „ Търси се “.

„ Загубата на татко му е най-трудният интервал, само че ние като семейство имаме доста добра връзка. Едно от неповторимите неща е, че всичко си споделяме. Той пое тази роля да бъде опора за нас двете. Но в този миг ние двете бяхме по-силните “, сподели майка му Росица Йочева.

„ Майка ми беше 12 години в Англия. На фона на всичко, че рано изгубвам татко си и 12 години съм без майка, нищо, че се води в интервал, в който съм огромен и независим човек, доста ми липсваше. Аз в този момент като се върна обратно, една от аргументите да не се занимавам със спорт професионално е, че нямаше кой да идва с мен на стадиона. За момчетата това е доста значимо – бащите им да са с тях. А при мен го нямаше това нещо.

Имам и доста гнусен миг. Един съученик се пошегува. Беше предходна седмица или две от гибелта на татко ми. Той сподели доста неприятна смешка. И аз излязох от кожата си. Направих нещо, което… аз в никакъв случай не съм се бил в учебно заведение и да съм от вида хулигани. Не знам по какъв начин в един миг ми попадна в ръцете, само че имам възприятието, че в случай че не ме бяха спрели учители и всички, не знам какво щях да направя. До ден-днешен това е болежка, която си нося, само че някакси годините са минали обратно и аз имам вяра, че всеки един ден аз демонстрирам това, което татко ми е желал да направи. Той апропо е желал да бъде публицист, нищо, че формалната му специалност беше счетоводител. Той беше счетоводител на няколко огромни компании “, описа водещият.

„ Ще излъжа в случай че кажа, че от време на време не ми би трябвало малко повече време със фамилията, тъй като работата е доста поглъщаща. Тя е всеки ден. Започвам от нулата -. прелестно предаване с посетители, вести, само че когато свърши започваме от нулата за идващото предаване. Трябваше да направя един огромен скок – от спорта към публицистиката. В един миг осъзнах, че спортът ще бъде на назад във времето и ще е мое занимание, каквото продължава да бъде. Реших да се понапрегна и да почна да изучавам. Бях отзивчив, разговорлив. Започнах да отивам на уроци. Всяка седмица съм пътувал от Хасково до София на уроци една година. Вложих старания и съм благополучен, че работя нещо, което самичък съм си избрал “, призна Йочев.

Със брачната половинка си Марина се срещат на женитба, а детайлности описа самата журналистка от „ Нова телевизия: „ Така се случи – бяхме един до различен. Заговорихме се и се оказа, че сега, в който събираха покривките от масата, чашите и чиниите, тогава ни свърши диалогът. Времето беше минало незабелязано. Това, което най-силно усещане ми направи тогава, което и до ден-днешен е настоящо, е, че него не го беше боязън да бъде подобен какъвто е. Аз в живота си до тогава бях срещала малко такива хора. В началото просто си говорихме, защото бяхме в комплицирани персонални връзки и аз и той. Нещата се случиха доста по-късно. Той е непосредствен човек. Това, което хората виждат в него по малкия екран, това аз виждам у дома. Като се запознахме за мен беше необичайно, че той е извънредно спретнат – до придирчивост.

Другото, което забелязах, е, че желае да се оправи с всичко самичък. Сега работата, която той прави, изисква ужасно доста време. Имаме две деца, той мечтае за салдото. Много се пробва, само че от време на време това е доста мъчно. Това, което се случва на екрана, изсмуква доста от времето му. Виждам, че желае да има повече време за нас като семейство и за нас като двойка, тъй като ние доста обичаме да пътуваме, да излизаме, да вървим на спектакъл. Той си ляга всеки ден най-рано в 23-24 ч. А хората, които работят в утринен блок, стават в 4,00-4,30 ч. Всяка вечер той приспива по-голямото ни дете – къпе я, чете й приказки. Той е бащата, който всяко дете заслужава “.

Самият Йочев разкри, че отиването му на сватбата, на която се е заговорил с бъдещата си жена, е било планувано. „ От моя страна беше нагласено. Аз отидох преднамерено и умишлено да се срещна с нея. Познавахме се като лица от екрана. Сватбата беше на наш общ другар. Ние започнахме там един диалог, който още не е завършил. Имаме какво да си кажем. Тя е приключила в Берлин, аз съм живял в Африка. В началото беше мъчно. Тя имаше доста дълга връзка, от която мъчно излезе, може би беше над 10 години. Аз пък в тотално другия опит – след повече връзки, някои от които по-кратки.

От нейна страна може би нямаше доверие към мен, че аз съм кадърен да бъда виновен и сериозен в една връзка. Имаше една скептична нотка, само че я преодоля с времето. Аз бях подготвен за семейство и си дочаках Марина. И съм доста благополучен, че я срещнах. Аз я заобичах още от първия миг, от това сядане на масата. Но не беше по този начин по този припрян метод. Вече бях огромен човек и си споделих – тук си коства да изчакаш. Тя отпътува за Щатите на една специализация. Аз си споделих – би трябвало да си доста деликатен. Стъпките, които правех, аз желаех да я печеля, само че не за два месеца, а желаех да бъде моя жена “, прям бе водещият.

В предаването се включиха и негови сътрудници от малкия екран.

Боби Лазаров, синоптик на БТВ: „ Една заран отидох в нюзрума, виждам едно момче, познавам го от някъде, Направи ми огромно усещане за човек, който е натурален, ухилен. В първия ни взаимен утринен блок се оказа, че е със ужасно възприятие за комизъм. С богата обща просвета, бързо станахме другари. Той идва доста рано. Аз съм първи, а той втори. При мен е от старческо бодърствуване, а при него е от възторг. Няма стойки, няма самочувствие, няма „ кой съм аз “. Огромен ресурс от обща просвета. Умее да работи в екип, доверява се на сътрудниците си “.

Светослав Иванов, водещ на предаването „ 120 минути “: „ Симпатизирам му доста, той е страховит човек. Радвам се, че феновете ни се будят с него. Ведър, ухилен човек. Спортен почитател е като мен. Човек, който може да работи това, би трябвало да е с изключение на здрав душевен и физически, да е доста порядъчен “.

Елица Делчева, изпълнителен продуцент на утринния блок: „ Той се разви пред очите ни, промени се, сподели кой е в действителност. Първите му месеци бяха сложни, може би. За първи път попадна на такава огромна естрада. Като минаха тези първи месеци, той получи криле и полетя пред очите ни. Той е харесван от всички. Мисля, че знам тайната му и тя е уважението му към другия “.