Едно от спиращите дъха природни събития в света е миграцията

Едно от спиращите дъха естествени събития в света е миграцията на диви животни, която обгръща територията на Кения и Танзания. Концентрацията на антилопи гну в това велико преселение е зрелищна.

Представлява стадо от съвсем 2 милиона екземпляра сред резерватите Серенгети и Масай Мара. Преминават милиони животни и зрелището е едно от актуалните чудеса на света, съгласно експертите.

Величественото сезонно преселение на животните е известно още като Световна купа в дивата природа. Главни герои са антилопите гну, а те са впечатляваща по брой популация, която провокира интерес.

Класификация на гну

Гну е тип антилопа и научното наименование на типа е Connochaetes. Те са едри африкански антилопи от семейство Кухороги. Роднини са освен с други типове антилопи, само че и с овце, кози и говеда.

Думата гну идва от езика на локалните нации и прилича мученето, което издава животното.

Видовете антилопи гну са два - черен, наименуван още белоопашат и наследник, прочут още като ивичест, а също и белобрад. Те са локални типове за Африка.

Фосилите демонстрират, че двата типа са се разминали преди към милион години. Синият остава в първичния си обсег и се трансформира доста малко спрямо предшестващите типове, до момента в който черният се трансформира повече като акомодация към откритите си местообитания на юг. Най-очевидният метод за разграничение на двата типа са разликите в оцветяването им и в метода, по който са насочени рогата им.

Холандски заселници първи откриват гнуто през към 1700 година на път за вътрешността на Южна Африка. Поради приликата си с дивите говеда, ги нарекли див вол или гну. Синият представител е прочут от към век по-късно, към 1800 година.

Между двата типа е допустимо да се получи хибрид и потомството е плодородно, само че има някои неподходящи аномалии, свързани със зъбите, рогата и кости в черепа.

Как наподобява гну?

И двата типа гну са сивкаво-кафяви копитни животни, наподобяващи говеда. Мъжките са по-големи от женските. И двата пола имат по-тежки предни елементи в съпоставяне със задните. Имат необятни гърди, огромни глави, които са с четвъртита форма, и необятна зурла. На главите и на двата пола се следят приблизително дълги рога, извити във вътрешността.

Гнутата се отличават с дългите си стройни и здрави крайници, рошави грива и опашка. Най-фрапиращите разлики са в ориентацията и кривината на рогата им и цвета на кожата им.

Мъжкото синьо гну в рамото е високо 150 сантиметра и тежи към 250 кг., до момента в който черното е високо от 111 до 120 сантиметра и тежи към 180 кг.

При женските сините гнута са с височина при рамото 135 сантиметра и тежат към 180 кг, до момента в който черните са 108 сантиметра и тежат 155 кг.

Рогата на двата типа са извити, само че вършат разнообразни извивки и си проличава разликата в метода на прегъване.

Черното гну е с кафяво оцветяване на гривата и космите по други елементи на тялото, което варира до кремаво на опашката, а синьото гну е сиво на цвят с линии, като може да има синкав искра.

Разпространение на гну

Синьото гну живее в огромно многообразие от местообитания, в това число горски и тревни площи, до момента в който черното избира главно открити пасища.

В някои региони синьото гну мигрира на дълги дистанции през зимата, до момента в който черното не го прави.

Могат да живеят до 40 години, въпреки че приблизително изкарват до 20 години в дивата природа.

Обитават най-вече равнините и откритите гори на Африка, на юг от Сахара. Ареалът на черното гну е Южна Африка до Лесото, въведен е и в Намибия. Откритите пасища, равнини, само че и стръмните планински региони, а също и по-ниските вълнообразни вълнообразни хълмове на височина до 2150 метра са места, където може да се види това гну.

Синьото гну е родом от Източна и Южна Африка, Кения, Танзания, Ботсвана, Замбия, Свазиленд и Ангола са страни, където може да бъде следен типа. Това става в ниски тревни площи в равнините. Савани с ниски шубраци акация, от която се хранят, Районите, където е приблизително влажно, са желани. Както гъстите шубраци, по този начин и открити площи, само че залесени са място на обитаване.

Начин на живот на гну

Антилопите гну се водят мигриращи животни. Истината обаче е, че не всички са мигриращи. Сините са както мигриращи, по този начин и заседнали. В някои екосистеми са заседнали, само че в най-известните, да вземем за пример Серенгети, са мигриращ вид.

Те мигрират на дълги дистанции. В края на дъждовния сезон го вършат поради неналичието на вода в сухия сезон. Когато сезонът на дъждовете стартира още веднъж, те се връщат назад. Фактори, влияещи на миграцията, са също питателните запаси, хищниците и наличието на фосфор в тревите. Той е решителен детайл за всички бовиди, изключително за кърмещите. Затова те търсят тревата с най-високо наличие на фосфор.

При миграцията се следи равнище на организация, което не може да бъде реализирано от други животни. Това е един вълнообразен фронт и се допуска, че той е резултат от решения на локално равнище. Те имат това, което се назовава просветеност на рояка, при което животните преодоляват трудностите като едно.

Размножаване на гну

Тази антилопа не образува непрекъснати двойки и по време на чифтосване мъжките откриват краткотрайни територии, където се чифтосват с женски като ги притеглят към територията си. Мъжките пазят територията си и притеглят женските в края на дъждовния сезон, когато животните се хранят добре.

Гестационният интервал е 250 до 260 дни. Новороденото тежи към 21 кг и се изправя на крайници в границите на минути. Този факт е значим за оцеляването им.

Групите женски с дребните живеят в регионите, открити от мъжките. Когато групите се обединят, съотношението на мъжки към женски е по-голямо, защото женските избират региони с по-малко мъжки. Така женските преобладават в тези региони. При съществуване на повече мъжки има по-висока смъртност поради лова.

Хранене на гну

Основно храненето на гну се състои от сочна млада трева, достигаща на височина до 10 сантиметра. Много високите гъсталаци не са им по усета и по тази причина избират пасищата на зебрите и вървят след тях, защото се открива достъпа до ниска трева.

Необходима им е до 4-5 кг трева и те пасат до 16 часа дневно или преживят. При липса на трева стадото може да се храни и с листа от шубраци и дървета, само че това е последна мярка в обичани пасища. Необходима им е и доста вода и по тази причина стоят покрай сладководни басейни. Играят между тях и вършат кални бани към водопоя.

Враговете на гну

Крокодилите и леопардите са естествените врагове на гну. Хиените и лъвовете също постоянно атакуват гнуто.

Тъй като е мъчно гну да бъде нападнато сполучливо денем, хищниците ги нападат и нощем. Тогава са срамежливи и беззащитни и при нахлуване се получава суматоха.

Всичко, което остава след пиршеството с убито гну, отива при лешоядите. Затова тези животни са значим съставен елемент от хранителната верига.

Бракониерите и локалните хора също са опасност за антилопата, защото месото, кожата и рогата са цел на нападенията.