3 март или 24 май - значението на двете дати според историците
Едно от предложенията за промени в Конституцията сложи под въпрос 3 март като най-съществен народен празник за страната. Предложението 24 май да бъде националният празник на България не идва за първи път, само че и този път на политическо равнище се трансформира в спор, сходен на разногласието сред русофили и русофоби.
33 години преди днешната алтернатива. Първият 3 март, маркиран като най-големият празник на страната. Повече от 3 десетилетия по-късно историците са разграничени на две. Тези, които считат, че нищо в честването на националния празник не би трябвало да се трансформира и тези, които поддържат концепцията 24 май да бъде националният празник на България.
" Да го сложим под въпрос и да го сменим единствено поради геополитиката сега, съответната геополитика - е демонстрация на бездънен народен комплекс, комплекс за непълноценност. Един комплекс, който ни кара да имаме вяра, че ние не сме извоювали държавността си, а някой различен ни я е дал, а истината не е такава ", сподели проф. Искра Баева, историк.
" Не, не, не, не става въпрос за никакъв комплекс, в противен случай. 3 март е денят на Санстефанския кротичък контракт, само че действително българската страна се появява едвам с Берлинския конгрес точно в средата на месец юли, когато би трябвало да бъде в действителност формалното начало, чествано, на Третата българска страна. 24 май има доста по-голяма традиция в своите празнувания от 3-ти март. Започва да се чества още няколко десетилетия преди Освобождението и той е същински национален цивилен празник ", сподели доцент доктор Борис Стоянов, историк.
Погледът се насочи към 24 май - денят, който деветото Народно заседание трансформира в формален празник. Дали той заслужава да е и народен - историците не са на едно мнение.
" Той е национален празник, празник на културата, празник на учебното заведение, на учениците, учителите. Или с други думи, това е национален празник. Националният празник е нещо по-различно. Националният празник има политически темперамент, тъй като той е обвързван с националната страна, с възникването, с одобряването на националната страна ", сподели още проф. Искра Баева, историк.
" Този празник в най-голяма степен отбелязва историческия принос, който България има в европейската цивилизация. Става въпрос за една горделивост - това, че ние имахме своята историческа задача и ние я изпълнихме по един извънреден метод. А точно - превода и адаптирането на гръцкото православно християнство в света на южните и източните славяни ", сподели още доцент доктор Борис Стоянов, историк.
Аргументите на историците са едно, а до какво решение ще стигнат тези на политиците - занапред следва да забележим.
33 години преди днешната алтернатива. Първият 3 март, маркиран като най-големият празник на страната. Повече от 3 десетилетия по-късно историците са разграничени на две. Тези, които считат, че нищо в честването на националния празник не би трябвало да се трансформира и тези, които поддържат концепцията 24 май да бъде националният празник на България.
" Да го сложим под въпрос и да го сменим единствено поради геополитиката сега, съответната геополитика - е демонстрация на бездънен народен комплекс, комплекс за непълноценност. Един комплекс, който ни кара да имаме вяра, че ние не сме извоювали държавността си, а някой различен ни я е дал, а истината не е такава ", сподели проф. Искра Баева, историк.
" Не, не, не, не става въпрос за никакъв комплекс, в противен случай. 3 март е денят на Санстефанския кротичък контракт, само че действително българската страна се появява едвам с Берлинския конгрес точно в средата на месец юли, когато би трябвало да бъде в действителност формалното начало, чествано, на Третата българска страна. 24 май има доста по-голяма традиция в своите празнувания от 3-ти март. Започва да се чества още няколко десетилетия преди Освобождението и той е същински национален цивилен празник ", сподели доцент доктор Борис Стоянов, историк.
Погледът се насочи към 24 май - денят, който деветото Народно заседание трансформира в формален празник. Дали той заслужава да е и народен - историците не са на едно мнение.
" Той е национален празник, празник на културата, празник на учебното заведение, на учениците, учителите. Или с други думи, това е национален празник. Националният празник е нещо по-различно. Националният празник има политически темперамент, тъй като той е обвързван с националната страна, с възникването, с одобряването на националната страна ", сподели още проф. Искра Баева, историк.
" Този празник в най-голяма степен отбелязва историческия принос, който България има в европейската цивилизация. Става въпрос за една горделивост - това, че ние имахме своята историческа задача и ние я изпълнихме по един извънреден метод. А точно - превода и адаптирането на гръцкото православно християнство в света на южните и източните славяни ", сподели още доцент доктор Борис Стоянов, историк.
Аргументите на историците са едно, а до какво решение ще стигнат тези на политиците - занапред следва да забележим.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ