Едно от нещата, които трябва да ни кара да искаме

Едно от нещата, които би трябвало да ни кара да желаеме час по-скоро да отворят заведенията е, че имаме потребност от естествена храна, изключително за обяд през делничните дни, когато - хеле през тъмния и печален януари, ни би трябвало най-вече сила. Не сандвичи, пици, баници и дюнери - така наречен джънк фууд, или храна - отпадък, която всички консумираме, увреждайки грубо своето здраве. Последствията надалеч не се заключават единствено в затлъстяване. Особено в комбинацията с ударните дози медикаменти, които пием профилактично в пандемията.
Днешният ни лайфхак е отдаден на същинската цена на идеалния дюнер. В него би трябвало да има най-малко 150 грама чисто месо - съвсем половината порция, която би следвало да е 350 грама по истинската рецепта. Всъщност, в заведенията в 99% от случаите поставят към 50 грама и то надалеч не чисто. Другата им хватка е да понижават количеството на по-скъпите зеленчуци като домати да вземем за пример с по-големи количества лук. Слагат се и по-големи количества от идеалните по рецепта във тип на сосове 25 грама. Отделно се пести, защото сосовете - майонеза, горчица, кетчуп не се вършат на място, а са най-долните и най-евтините, а също по този начин и най-вредните купешки с доста ГМО и трансмазнини, заменили натуралните артикули. Всичко това смъква себестойността до към 50-60 стотинки на дюнер, който обаче ни продават и за 10 лева в центъра на София, като че ли е Париж или Кан. На пръсти се броят местата, където вземат парите, само че най-малко дават нещо качествено отсреща. Реалната себестойност на идеалния дюнер, изработен по разпоредбите на изкуството, е към 1 лев, което значи, че умишлено и безочливо ни мамят, като надценката стига хиляди проценти.