Газовият кратер „Вратата на ада“ в Туркменистан може да изгасне след повече от 50 години
Едно от най-загадъчните и страшни места на планетата, газовият кратер Дарваза, прочут като „ Вратата на пъкъла “, гори в пустинята Каракум от половин век. Пламтящият му отдушник изхвърля пламъци и метан от десетилетия, трансформирайки се в знак на човешката неточност, научния риск и стихийната хубост. Сега обаче учени и държавни източници настояват, че фамозният кратер постепенно угасва. Какво значи това за околната среда, науката и бъдещето на Туркменистан?
Кратерът Дарваза гори повече от 50 години. История на появяването на кратера „ Вратата на пъкъла “
Произходът на Дарваза е затулен в митове, само че най-разпространената и правдоподобна версия датира от 1971 година По това време руски геолози по време на сондажни работи инцидентно се натъкват на подземна празнина, цялостна с природен газ. В резултат на срутване се образува великански кратер с диаметър над 70 метра и дълбочина към 20 метра. За да предотвратят отделянето на токсични изпарения, учените вземат решение да подпалят насъбрания метан, вярвайки, че той ще изгори за няколко дни.
На процедура обаче огънят не е утихнал към този момент повече от 50 години. Метанът продължавал да се просмуква подземен, поддържайки безкрайните пламъци, които се трансфораха в запазена марка на Туркменистан и притеглят пасажери от целия свят. Огнените пламъци, осветяващи пустинята през нощта, дават началото на митичното име „ Вратата на пъкъла “.
Защо пламъците стартират да угасват
Неотдавнашни наблюдения на експерти от държавната газова компания Тюркменгаз откриха доста понижаване яркостта на пламъците в кратера. Докато през 2013 година светлината от Дарваза се е виждала на доста километри, в този момент тя може да се види единствено в непосредствена непосредственост до кратера. Тези данни се удостоверяват от самостоятелните сателитни наблюдения на английската компания Capterio, която следи излъчванията на метан из цялата планета.
Интензивността на горенето в кратера Дарваза се е нараснала повече от три пъти Според тези изследвания интензивността на горенето в кратера е намаляла повече от три пъти. Учените допускат, че подземният източник на газ последователно се изчерпва и това може да докара до цялостното угасване на пожара в обозримо бъдеще. Това обаче може да не е единствената причина. Специалистите на държавния тръст „ Туркменгаз “ отдавна работят за потушаването на пожара благодарение на особено създаден способ. Още през 2024 година експертите означават прогрес в битката с пожара.
Интересни обстоятелства за „ Вратата на пъкъла “
Кратерът Дарваза, необятно прочут като „ Вратата на пъкъла “, има и публично име – Shining of Karakum, което се превежда като „ Сиянието на Каракум “. Това име отразява ярката, съвсем мистична светлина, която се излъчва от огнения кратер посред безмълвната пустиня.
Във вътрешността на кратера температурата на пламтящия газ доближава 400-600 °C, което прави това място освен рисково, само че и неповторимо във връзка с естествените явления. Въпреки високата температура и опасността от отравяне с газ, кратерът остава известна туристическа атракция, изключително измежду феновете на рисковите спортове, геотуризма и нощната снимка. Огненото му зарево, което изригва от пясъците, основава паметен театър, изключително на фона на звездното небе.
През по-голямата част от последното десетилетие, когато слънцето потъва под морето от пясъчни дюни на Каракум, туристи от близо и надалеч идват да станат очевидци на този пламенен кратер, който осветява пустинното небе.
От доста години учените употребяват Дарваза като естествена лаборатория. Тук те са изследвали освен държанието на горящите газове, само че и термичното възобновяване на метана – един от най-вредните парникови газове. Тези проучвания оказват помощ за създаването на технологии за понижаване на излъчванията на метан в атмосферата по целия свят.
Кратерът притегля доста туристи Интересно е, че локалните поданици са знаели за излъчванията на природен газ в региона на Каракум доста преди появяването на кратера. Тези земни сектори постоянно са излъчвали огън или топлота, само че едвам в руско време, с развиването на геоложките изследвания, тези феномени са били систематично регистрирани и са почнали да се учат интензивно. Именно тогава, през 1971 година, стартира историята на самия кратер, който половин век по-късно остава един от най-поразителните и плашещи знаци на непланираното взаимоотношение на индивида с природата.
Защо Туркменистан би трябвало да потуши кратера
Намаляването на интензивността на кратера е приветствано на държавно равнище. През 2022 година тогавашният президент Гурбангули Бердимухамедов обществено се застъпва за премахването му и от този момент стартира търсенето на способи за потушаване на пожара. Президентът се базира на опасността за околната среда, както и на икономическите загуби – метанът, който може да се употребява за сила и експорт, се изгаря на безценица.
„ Губим скъпи естествени запаси, от които бихме могли да извлечем обилни облаги и да ги използваме в интерес на хората “, сподели той в послание към нацията.
Метанът е и един от най-мощните парникови газове, допринасящи за ускорение изменението на климата. Дарваза има принос за световното стопляне, въпреки и никога максимален.
Угасването на „ Вратата на пъкъла “ може да означи края на един от най-продължителните пожари на Земята, породени от индивида. Това е значимо събитие както от екологична, по този начин и от алегорична позиция. То алармира за последователното привършване на естествените запаси, само че също по този начин открива благоприятни условия за по-рационалното им и по-безопасно потребление.
