24 часа и 168 часа са получили щедро финансиране от правителството на Борисов
Едно от най-вредните неща за една народна власт е послушната публицистика. Неслучайно през изтеклото десетилетие България се срина в класацията на „ Репортери без граници “, отстъпвайки от 87-о място през 2013 година на срамната 112-а позиция през 2021 година За малко време медийният пазар бе съсредоточен и вързан на корпоративна и политическа каишка, а послушанието бе обезпечено с милиони левове обществени запаси, насочвани към верните получатели.
Огромните изкривявания във финансирането на медиите и в частност на печатните издания по линия на оперативните стратегии е обществена загадка, само че съответните цифри остават тематика табу. Парите за гласност по обособените оперативни стратегии се разпределят от рекламни организации за медийни миксове и кой тъкмо получава от този къс е най-строго защитавана загадка. „ Сега “ неведнъж е претендирал през годините достъп до такава информация и е получавал отводи.
Служебното държавно управление обаче за пръв път освети парите, раздавани на печатни медии с директни контракти от министерства, организации и държавни сдружения отвън сумите по оперативните стратегии. „ Сега “ изиска информация за подписаните контракти с печатни медии в границите на мандата на третия кабинет на Бойко Борисов за разпространение на обособени действия, полемики, семинари, информационни компании и други и получи достъп до част от тези данни. Представените данни са неизчерпателни, а сумите са доста по-ниски от тези, разпределяни по оперативните стратегии. Въпреки всичко картината е забавна и демонстрира, че министерствата са предпочели да работят с шепа обичани издания. За тези контракти не са обявявани публични поръчки или състезания. Победителите са избирани по неразбираеми критерии и имат неразбираеми задължения. Никой не си е правил труда да мери резултата от раздаването на пари. Остава мистерия и за какво би трябвало да се разпространява активността на държавни монополисти като АЕЦ "Козлодуй " или "Булгартрансгаз " да вземем за пример.
Кой какво е взел и за какви услуги?
Девет министерства настояват, че нямат нито един пряк контракт с печатни медии за изтеклия мандат, като достоверността на тази информация няма по какъв начин да се ревизира. В този лист попадат Министерството на външните работи, Министерство на вътрешните работи, МО, Министерство на здравеопазването, културното министерство, МЗХГ, транспортното, финансовото и противоречивото министерство, както и екипът на вицепремиера по еврофондовете. Най-подробна информация показва икономическото министерство, което е дало данни за част от подопечните му организации и държавни сдружения. Туристическото министерство дава обещание да даде данни, само че по различен път - по реда на Закона за достъп до социална информация.
Прегледът на информацията демонстрира, че несъмнено има две обичани издания, получили главната част от финансирането по тази скица – вестниците „ 24 часа “ и „ 168 часа “. Те имат подписани общо 31 контракта за близо 450 000 лева Със 7 контракта на стойност близо 100 000 лева е и вестник „ Стандарт “, спрял да излиза в края на 2018 година
„ 24 часа “ и „ 168 часа “ са единствените, получавали пари от Министерството на образованието и науката. През компанията „ Про нюз медия “ и „ 168 часа “ ЕООД са подписани общо 5 контракта на стойност 82 066 лева Сред договорите има подобен за разпространение на сполучливите политики в междинното и висшето обучение, за методите на преподаване в изключителното състояние, за основаване на профилирани страници и други
„ 24 часа “ е и единствената печатна медия, сключила два контракта с Министерството на труда и обществената политика – за общо 49 000 лева (вкл. ДДС), както и със структури към Министерство на регионалното развитие. Вестникът е получил 31 840 лева за организирането на фотоконкурс „ Покажи санирания блок – ще има великодушни награди и за съседите “, както и 10 000 лева от Агенцията по геодезия. „ 24 часа “ е единственото печатно издание с контракт с Министерството на енергетиката (10 000 лева за популяризация на либерализацията на пазара за еленергия). Изданието е получавало пари и по контракти с енергийни сдружения – от ЕСО и НЕК.
„ 168 часа “ е пробил в друго държавно сдружение – „ Булгартрансгаз “ – с два договора за общо 10 600 лева Няма други печатни медии, финансирани от тази компания. Изданието е било обичано и на „ Българската организация за експертно обезпечаване “ – от общо 9 контракта с печатни медии на БАЕЗ вестник „ 168 часа “ е взел 4 за близо 110 000 лева С два контракта за 22 000 лева е „ Банкер “, два контракта с БАЕЗ за 25 000 лева през „ Травел медиа груп “ има и „ Стандарт.
„ Стандарт “ и „ Издателска къща Марица “ са обичани и на „ Вазовските машиностроителни фабрики ". Това са единствените вестници с контракти с ВМЗ, като „ Стандарт Нюз “ има два за 50 000 лева без Данък добавена стойност, а „ Издателска къща Марица “ – два за 6000 лева
При възложителите на контракти усещане вършат партньорствата с печатни медии на Българската банка за развиване. Годишният бюджет за такива контракти в ББР постъпателно нараства от 34 440 през 2018 година на 160 000 през 2020 година ББР е сключвала контракти с релативно постоянен кръг от вестници – „ 24 часа “ (60 000 лева за целия период), „ Труд “ (30 000 лева.), „ Стандарт “ (19 000 лева.). Бюджет e провиснал и за няколко профилирани стопански издания (сп. „ Мениджър “ с 50 000 лева, „ Банкер “ с 40 000 лева, списанията „ Икономика “ и „ Икономист “ с 37 440 и 10 000 лева.). Незнайно за какво ББР е решило да се разпространява и в списанието за пътуващи Inflight Magazine с 12 000 лева, както и в безплатното издание „ 19 минути “ с 9 986 лева
Докато част от министерствата са предпочитали национални издания, други структури са
заложили на финансиране на локални медии
Договори с локални издания от съответните райони имат част от енергийните сдружения като „ Мини Марица-изток “ и „ Топлоелектрическа централа Марица-изток “ 2.
Много праволинейни са в „ Топлоелектрическа централа Марица-изток “ – в продължение на 4 години имат контракти единствено с едно издание – „ Старозагорски вести “, в размер на до 18 000 лева, за издание на разгласи, известия и друга информация за централата. „ Мини Марица-изток “ са плащали за медийни услуги също на локални медии – на изданието „ Марица-изток “ (45 000 лева.), на „ Старозагорски вести “ (40 000 лева.), на „ Гълъбовски новини “ 12 000 лева и 8000 лева на „ Национална бизнес поща “.
Сключването на контракти с печатни издания за доброжелателно отразяване на обособени тематики или разпространение на активността върви по рисков борд. Платеното наличие продължава да не се отбелязва категорично, както изискват професионалните правила, а по пътя на парите обективността нормално потъва. Можем единствено да гадаем какви услуги и взаимни отстъпки са правени по линия на тези контракти и в компенсация на големите суми, изсипани на мрачно по линия на оперативните стратегии. Контрата остава за читателите и изкривения медиен пазар, на който едни се борят да оцеляват, а други паразитират върху страната.
Огромните изкривявания във финансирането на медиите и в частност на печатните издания по линия на оперативните стратегии е обществена загадка, само че съответните цифри остават тематика табу. Парите за гласност по обособените оперативни стратегии се разпределят от рекламни организации за медийни миксове и кой тъкмо получава от този къс е най-строго защитавана загадка. „ Сега “ неведнъж е претендирал през годините достъп до такава информация и е получавал отводи.
Служебното държавно управление обаче за пръв път освети парите, раздавани на печатни медии с директни контракти от министерства, организации и държавни сдружения отвън сумите по оперативните стратегии. „ Сега “ изиска информация за подписаните контракти с печатни медии в границите на мандата на третия кабинет на Бойко Борисов за разпространение на обособени действия, полемики, семинари, информационни компании и други и получи достъп до част от тези данни. Представените данни са неизчерпателни, а сумите са доста по-ниски от тези, разпределяни по оперативните стратегии. Въпреки всичко картината е забавна и демонстрира, че министерствата са предпочели да работят с шепа обичани издания. За тези контракти не са обявявани публични поръчки или състезания. Победителите са избирани по неразбираеми критерии и имат неразбираеми задължения. Никой не си е правил труда да мери резултата от раздаването на пари. Остава мистерия и за какво би трябвало да се разпространява активността на държавни монополисти като АЕЦ "Козлодуй " или "Булгартрансгаз " да вземем за пример.
Кой какво е взел и за какви услуги?
Девет министерства настояват, че нямат нито един пряк контракт с печатни медии за изтеклия мандат, като достоверността на тази информация няма по какъв начин да се ревизира. В този лист попадат Министерството на външните работи, Министерство на вътрешните работи, МО, Министерство на здравеопазването, културното министерство, МЗХГ, транспортното, финансовото и противоречивото министерство, както и екипът на вицепремиера по еврофондовете. Най-подробна информация показва икономическото министерство, което е дало данни за част от подопечните му организации и държавни сдружения. Туристическото министерство дава обещание да даде данни, само че по различен път - по реда на Закона за достъп до социална информация.
Прегледът на информацията демонстрира, че несъмнено има две обичани издания, получили главната част от финансирането по тази скица – вестниците „ 24 часа “ и „ 168 часа “. Те имат подписани общо 31 контракта за близо 450 000 лева Със 7 контракта на стойност близо 100 000 лева е и вестник „ Стандарт “, спрял да излиза в края на 2018 година
„ 24 часа “ и „ 168 часа “ са единствените, получавали пари от Министерството на образованието и науката. През компанията „ Про нюз медия “ и „ 168 часа “ ЕООД са подписани общо 5 контракта на стойност 82 066 лева Сред договорите има подобен за разпространение на сполучливите политики в междинното и висшето обучение, за методите на преподаване в изключителното състояние, за основаване на профилирани страници и други
„ 24 часа “ е и единствената печатна медия, сключила два контракта с Министерството на труда и обществената политика – за общо 49 000 лева (вкл. ДДС), както и със структури към Министерство на регионалното развитие. Вестникът е получил 31 840 лева за организирането на фотоконкурс „ Покажи санирания блок – ще има великодушни награди и за съседите “, както и 10 000 лева от Агенцията по геодезия. „ 24 часа “ е единственото печатно издание с контракт с Министерството на енергетиката (10 000 лева за популяризация на либерализацията на пазара за еленергия). Изданието е получавало пари и по контракти с енергийни сдружения – от ЕСО и НЕК.
„ 168 часа “ е пробил в друго държавно сдружение – „ Булгартрансгаз “ – с два договора за общо 10 600 лева Няма други печатни медии, финансирани от тази компания. Изданието е било обичано и на „ Българската организация за експертно обезпечаване “ – от общо 9 контракта с печатни медии на БАЕЗ вестник „ 168 часа “ е взел 4 за близо 110 000 лева С два контракта за 22 000 лева е „ Банкер “, два контракта с БАЕЗ за 25 000 лева през „ Травел медиа груп “ има и „ Стандарт.
„ Стандарт “ и „ Издателска къща Марица “ са обичани и на „ Вазовските машиностроителни фабрики ". Това са единствените вестници с контракти с ВМЗ, като „ Стандарт Нюз “ има два за 50 000 лева без Данък добавена стойност, а „ Издателска къща Марица “ – два за 6000 лева
При възложителите на контракти усещане вършат партньорствата с печатни медии на Българската банка за развиване. Годишният бюджет за такива контракти в ББР постъпателно нараства от 34 440 през 2018 година на 160 000 през 2020 година ББР е сключвала контракти с релативно постоянен кръг от вестници – „ 24 часа “ (60 000 лева за целия период), „ Труд “ (30 000 лева.), „ Стандарт “ (19 000 лева.). Бюджет e провиснал и за няколко профилирани стопански издания (сп. „ Мениджър “ с 50 000 лева, „ Банкер “ с 40 000 лева, списанията „ Икономика “ и „ Икономист “ с 37 440 и 10 000 лева.). Незнайно за какво ББР е решило да се разпространява и в списанието за пътуващи Inflight Magazine с 12 000 лева, както и в безплатното издание „ 19 минути “ с 9 986 лева
Докато част от министерствата са предпочитали национални издания, други структури са
заложили на финансиране на локални медии
Договори с локални издания от съответните райони имат част от енергийните сдружения като „ Мини Марица-изток “ и „ Топлоелектрическа централа Марица-изток “ 2.
Много праволинейни са в „ Топлоелектрическа централа Марица-изток “ – в продължение на 4 години имат контракти единствено с едно издание – „ Старозагорски вести “, в размер на до 18 000 лева, за издание на разгласи, известия и друга информация за централата. „ Мини Марица-изток “ са плащали за медийни услуги също на локални медии – на изданието „ Марица-изток “ (45 000 лева.), на „ Старозагорски вести “ (40 000 лева.), на „ Гълъбовски новини “ 12 000 лева и 8000 лева на „ Национална бизнес поща “.
Сключването на контракти с печатни издания за доброжелателно отразяване на обособени тематики или разпространение на активността върви по рисков борд. Платеното наличие продължава да не се отбелязва категорично, както изискват професионалните правила, а по пътя на парите обективността нормално потъва. Можем единствено да гадаем какви услуги и взаимни отстъпки са правени по линия на тези контракти и в компенсация на големите суми, изсипани на мрачно по линия на оперативните стратегии. Контрата остава за читателите и изкривения медиен пазар, на който едни се борят да оцеляват, а други паразитират върху страната.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ