Едно от най-важните правила във войната е свързано с преценката

Едно от най-важните правила във войната е обвързвано с преценката за съперника. Да се подцени един съперник е съответно на това да се предадеш. Същата обаче стартира да се замъглява, когато се натрупат съществени победи и врагът не е предизвикателство.

И по този начин историята ни води към Римската империя през IX век прочие Хр. с и опитите да подчини Германия. Срещата на римските легиони в Тевтобургската гора е може би един от най-големите регистрирани позори на легионерите. Император Август е изпратил най-хубавите си легиони за тази задача, само че вместо с победа, вестоносците идват с доста скръбна новина – нито един легионер не е оживял.

Желанието за немската територия идвало с концепцията за основаването на специфичен буфер, който в допълнение да защищава римляните. Погледът бил ориентиран точно сред Рейн и Елба, където немските племена се разпореждали от доста време. Воденето на военни акции носило някои победи, само че в никакъв случай не успявало да извърши идната точка – римското въздействие не се е задържало изключително.

Ето за какво Октавиан Август вади най-хубавите си бойци и изпраща Квинтилий Вар – брачен партньор на негова племенница, който би трябвало да се оправи със смелите немски бойци. Зад гърба си, определеният началник имал задоволително опит като админ в Африка и Сирия, също така можел да води съвършена дипломация и държал доста добре провинциите под надзор. Проблемът в това предопределение е фактът, че положителният посланик не е военачалник. На негово разположение са дадени три легиона, конница и спомагателни помощни звена.

Снимка: By Johannes Gehrts – http://www.lippische-wochenschau.de, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6381855

Друг забавен факт е, че германците нямали нищо срещу да обменят артикули. От тях идвали положителни количества храна, добитък и плебеи, а в подмяна желали римско злато, сребро и първокласни артикули. Някои племена са се заклели във честност на Римската империя. Лидерите на избрани племена пък са подготвени да се отзоват при потребност, до момента в който немските аристократи по този начин или другояче прекарват съществено време с римляните, с цел да изучат военни техники и да придобият повече опит. Такъв образец е Арминий и неговото племе Херуски.

На 25 години той става принц, само че преди този момент е прекарал много време в Римската империя. Когато неговото племе губи борба с римляните, Арминий е изпратен в Рим като пленник, гарантиращ положителното държание на племето. И там, както доста други, стартира да се образова от аристокрацията. Като доближава вярната възраст е създаден в чин и получава офицерска заплата като част от помощната конница на Римската империя.

Има единствено един проблем, този немец ненавиждал домакините. И когато Квинтилий дошъл и декларирал, че легионите ще се оптравят към Германия, точно бъдещият принц към този момент бил подготвен да приготвя сериозен протест. Като възпитанък на Римската империя и добре осведомен с метода им на деяние, той трябвало да измисли автентично решение за противопоставяне. Неговата лека конница в никакъв случай нямало да се оправи с легионерите в пряк конфликт, затова би трябвало да се мисли опция. За успеха е нужна локация, която няма да разреши оформянето на боева линия, с която римляните постоянно печелят.

Локацията не би трябвало да бъде позната. Арминий имал брилянтната концепция да пусне слух за протест в някоя далечна провинция и по-късно да накара легионите да се насочат в тази посока. Той самият ще ги заведе в добре квалифицираният капан. Когато зимата наближила, Вар и неговите 15 000 боеца се отправяли на запад покрай река Рейн, с цел да лагеруват там. Плановете за протест били изпратени и прилежащите племена се подготвяли за офанзива на римските лагери, а тъй като протестът се случвал в същата посока, Арминий щял да предложи на Вар да създадат леко отклоняване и да се решат бързо казуса.

Снимка: By Peter d’Aprix – http://www.galleryhistoricalfigures.com, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9808792

Едно малко отклоняване и още по-лесната задача нямало да затрудни легионерите и дори може да вдигне бойния им дух. Докато немският кавалерист потегля напред, някои други аристократи неведнъж припомнят на Вар да не се доверява толкоз доста, изключително на този човек. Дипломатът обаче не обърнал внимание и повел своите легиони към сигурната им крах. Горските пътеки, по-сериозните завои и неприятното метеорологично време трансформирали пътешествието в същински призрачен сън. Легионерите се предвижвали с хранителни запаси, каруци, съоръжение за лагери и различен боеприпас.

Новият маршрут почнал да се трансформира в най-тежкото физическо тестване. Оказва се, че преди този момент немските съдружници са се постарали да блокират всяка пътека, да секат дървета и да вършат живота още по-труден. И в случай че в този миг легионерите не проклинали живота си, немските племена решили да оказват помощ още малко като подготвяли цяла серия от офанзиви. Когато и последният боец бил отпаднал от тежкия и безразсъден маршрут, най-близкият лагер се намирал на към 100 километра. Вар решил да тръгне към него и там да направи лагер, а по-късно да ревизира какъв е спорът в немската провинция.

Пътят им минава през Калкризе-Нивееде Сенке – изключително стеснен кулоар, затворен от южен стръмен рид и запушен от високо плато на север. Всеки боен пълководец би пропуснал това място, заради обстоятелството, че армията му ще се заклещи в стеснен кулоар и няма да може да излезе. Всеки пълководец, в това число и Арминий, биха се съгласили, само че не и Вар. Той даже не подозирал, че германците са подготвени за тежки сражения. Археолозите ще потвърдят доста по-късно, че немските племена са строили укрепления, от които са хвърляли камъни по главите на бедните римняли, които се опитвали да преминат.

И щом всички легионери се хванали в клопката, безмилостното кръвопролитие почнало. Враговете идвали от всички страни, а тези, които се пробват да избягат посредством взлом на укрепленията падали много бързо. Вар предпочел да се самоубие, в сравнение с да стане част от пленниците. Преценката му е вярна, тъй като от 15-те хиляди мъже, едвам шепа съумяват да се спасят, всички останали са злокобно изклани. С приемането на тези неприятни вести, Октавиан Август очаквал немския изменник да тръгне към Рим и се подготвил за тежко стълкновение.

Немците обаче нямали такива проекти, за тях Германия стигала като територия. Арминий потърсил партньорство с други вождове и даже изпратил главата на Вар като знак на успеха, само че същата била изпратена в Рим за заравяне. Германикус повежда легионите още веднъж към Германия и доближава въпросната гора, открива останките на своите бойни приятели. Костите на хора и животни в никакъв случай не били заровени и оставяли ясно известие за тези, които се опитат още веднъж до покоряват немските територии.

Легионите стопират, с цел да погребат своите събратя. Арминий продължава своята борба и води още редица сражения през идващите години с останалите племена, пробвайки се с общи сили да се изправи против Римската империя. Не са малко и немските владетели, които желаят помощ от Рим, само че преди да дойдат легионерите, бунтарят и един от дребното спечелили е погубен от член на фамилията. Мнозина го считат за същински избавител на Германия, само че за жалост не може да се назовава обединител и в следствие, откакто не получава помощ от нито един различен немец, обстановката се трансформира фрапантно. В следствие римляните ще прекосят Рейн и ще я трансфорат като естествена граница сред латинската и немската просвета. Друг значим факт е, че въпросната гора, станала известна с римското проваляне се намира покрай Оснабрюк. От 90-те години на предишния век до този миг са извадени повече от 5000 артефакта, принадлежали на участниците в сражението. Повечето открития са с историческа стойност, а самата околност потвърждава истинността на борбата.

Заглавна фотография: By Otto Albert Koch – www.lwl.org, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6381946