14 юли 1789 година - превзета е Бастилията! Френската революция събаря абсолютната монархия, феодализма, църковните и аристократични привилегии
Едно от най-епохалните събития, които дефинират развиването на съвремения свят се случва на тази дата през 1789 година.
Превземането на Бастилията (на френски: Prise de la Bastille, намира се и като Щурм на Бастилията, Обсада на Бастилията) в Париж е на 14 юли 1789. Това е кулминационна точка и знак на успеха на Френската гражданска война
Френската гражданска война, наричана също Велика френска гражданска война, протича във Франция през 1789 и 1799 г. Има като резултат огромни политически и обществени промени, измежду които са унищожаване на абсолютната монархия, смяна на ролята на църквата в страната и анулация на феодалните, аристократически и църковни привилегии. Старите хрумвания за традиция и подчиненост – свързани с монархията, аристокрацията и религиозните управляващи – са сменени с идеалите на Просвещението: равенство, гражданство и неотменими, естествени права на хората.
Средновековната цитадела и затвор, наречена „ Бастилия “ (Le Bastille), е въплъщение на кралската власт. По времето на щурма в нея има единствено седем пандизчии, само че този ден е значим за Френската революция и става емблема на Френската република. Денят на щурма, 14 юли (Le quatorze juillet), е народен празник на Франция и формалното му име е „ Празник на федерацията “ (Fête de la Fédération). На британски се употребява наименованието „ Ден на Бастилията “ (Bastille Day).
През ръководството на крал Луи XVI Франция се сблъсква с огромна икономическа рецесия, породена от намесването в Американската война за независимост (и неизползваните шансове за инвазия във Великобритания), заради което налозите внезапно скачат. При откриването на Генералните щати на 5 май 1789 във Версай поражда процедурен спор заради това, че третото съсловие желае равни права с първото и второто класи и взаимно осъществяване на съвещанията. На 17 юни 1789 делегатите на третото съсловие, дружно с обособени представители от първото и второто класи се самопровъзгласяват за Национално заседание, институция, която да сътвори и одобри конституция. Следва полагане на клетва в залата за игра на топка, че събранието няма да се разотиде, до момента в който не извърши тази задача. Кралската власт се опълчва и дава заповед за идване на войски в Париж, доста от които са чуждестранни наемници, само че събранието продължава работата си. То се преименува на Учредително събрание на 9 юли, т.е. заседание, което би трябвало да създаде първата френска конституция.
Събитията, които стават във Версай, пораждат доста клюки в Париж. Още от края на юни там се приказва, че се приготвя скрит план на аристократите отпред с Мария Антоанета и братята на краля. Вкарването на кралски войски в града възбужда още повече съмненията, че се готви потушаване на революцията.
Уволнение на Некер
Кралят счита, че не би трябвало да отстъпва на настояванията на Учредителното заседание и на 11 юли уволнява финансовия министър Некер, който счита за основен провинен за рецесията. Новината за уволнението на Некер обаче се възприема от парижани като доказателство за готвения скрит план и провокира повсеместна паника. Заможните се притесняват, че свалянето на Некер ще докара страната до фалит, а за простолюдието се ускорява възприятието за надвиснала рецесия и неустановеност, вещаещо дефицит на снабдяване и апетит. Вълнения има навсякъде – площадни оратори към Пале Роял приканват за опозиция, а санкюлотите нападат данъчните институции и атакуват данъчните откупвачи. Центърът на революцията ненадейно се реалокира от внимателните депутати на Учредителното заседание към вълненията на санкюлотите в Париж. При първите им конфликти с кралската войска част от бойците и елитните гвардейци минават на тяхна страна. Тъй като правилните на краля бойци от кралския Германски кавалерийски полк, са в казармите си, те не подхващат нищо. От друга страна, парижани стартират да се въоръжават като защитна мярка против кралските войски.
Париж е обзет от въстание и по думите на Франсоа Мине „ цялостен със независимост и възторг “, дава мощна поддръжка на Събранието. Пресата разгласява неговите съвещания, а по площадите и залите на столицата се провеждат политически диспути. Тълпа от стачкуващи отваря пандиза „ Абие “, с цел да пусне тези френски бойци, които са били арестувани за непокорство на заповедта да се опълчват на въстанието. Събранието обаче взема решение, че е най-добре те да бъдат върнати в пандиза.
Ход на събитията
През целия ден на 13 юли 1789 година хиляди екзалтирани хора се тълпят пред кметството на Париж с искане да получат оръжие в отбрана на Учредителното заседание. Общинската администрация не може да овладее обстановката. Сформиран е размирен цивилен Постоянен комитет, който изисква да взе участие в управата на града. Градоначалникът Жак дьо Флесел в началото отхвърля, само че след това склонява да одобри членовете му в кметството и организира съвещание. Първото решение е да се сътвори гражданска милиция с бройка от по 800 души от всички 60 парижки региона, общо 48 000 души, които да потушат вълненията и да поддържат реда.
Флесел оповестява, че ще бъдат обезпечени 12 000 пушки, които би трябвало да бъдат докарани от Шарлевил, само че множеството отхвърля да чака. Рано сутринта на 14 юли хората нахлува в Дома на инвалидите и макар възраженията на шефа завладяват намиращите се там 3 000 пушки. Те обаче не са задоволителни, нужни са муниции и барут, издигат се претенции за оръдия. Демонстрантите считат, че ще намерят нужното в Бастилията – монумент на репресията и затвор за политическите съперници на краля. Тя е солидна цитадела с 30-метрови стени и необятен трап, а бранителите ѝ разполагат с оръдия. През юли 1789 година там има единствено 7 пандизчията, само че в нея се съхраняват оръжие и барут. Отбраната се носи от 30 швейцарски бойци и 80 военноинвалиди, има и 30 оръдия.
Главите на Дьо Лоне и Флесел, разнасяни за наставление
Щурмът стартира към обяд и изначало тълпата се пробва да договаря с коменданта Дьо Лоне (на френски: Bernard-René de Launay) да им съобщи някои от оръдията си. Не е ясно кой пръв открива огън, само че умират стотина от нападателите. За да спре кръвопролитието, Дьо Лоне капитулира и тълпата дава обещание да пощади живота му. Той обаче е отмъкнат до кметството, което е в близост, и там е погубен. Кметът Флесел също е убит на стълбището. Главите на двамата са отрязани, забити на копия и разнасяни за наставление. За оправдаване на тези убийства по-късно се появява изказванието, че е имало скрит план популацията на Париж да бъде изтощено от апетит. По-късно през същия месец под същия предлог са линчувани още две високопоставени публични лица – Бертие дьо Совини и Жозеф Фуйон.
Участниците в щурма на Бастилията по-късно получават званието „ Завоевател на Бастилията “. Кметството разпорежда на строителния бизнесмен Пиер Палоа да я унищожи и той продава части от крепостта като сувенири
Последици
Една от последствията е основаването на Парижката комуна. Създадена незабавно след завладяването на Бастилията в постройката на кметството (Отел дьо Вил), тя се състои от 144 делегати, определени от 48-те региона на Париж, основани за избор на депутати за Учредителното заседание. Първоначално тава са просто изборни секции, само че последователно те се трансформират в непрекъснати изпълнителни органи с на практика неограничени компетенции. Секциите са освен представители на общинската администрация, занимаващи се с съвсем всичко, в това число с продоволствието, само че стават и авторитетни центрове на парижкия политически живот. В новата комуна става кмет Жан Силвен Байи, а маркиз дьо Лафайет оглавява милицията, получила названието Национална армия, която следва да играе основна роля в бъдещите събития. Националната армия употребява за собствен знак трицветна кокарда в синьо, бяло и алено, получена при комбинирането на червено-синята розетка на Париж и бялата на краля. Тази розетка, или по-скоро цветовата ѝ скица, става знак на революцията и по-късно на самата Франция.
Във Версай новината за щурма на Бастилията провокира бягството на редица благородници, като още в нощта на 15 юли отпътуват единият брат на краля граф Д’Артоа, братовчедите на краля Дьо Конде и Дьо Конти и други. Това е началото на емиграционна вълна, довела до напускането на десетки хиляди благородници, духовници (в резултат на акцията против Църквата) и хора от третото съсловие. Според някои оценки Франция напущат сред 150 и 160 хиляди души. Емиграцията на богаташите води до спад в търсенето на първокласни артикули и услуги и до нарастване на безработицата измежду тези, обслужвали благородниците.
Обсадата на Бастилията през юли и приемането на „ Декларация за правата на индивида и жителя “ (Déclaration des droits de l`Homme et du citoyen) през август са събитията, останали емблематични като начало на Френската гражданска война.
Национален празник
Френският национален празник се отбелязва всяка година на 14 юли. Този ден е определен през юли 1880 година от тогавашното държавно управление на Третата френска република. Преди това датата е променлива, според от поредните режими. Денят отбелязва две дати: щурмуването на Бастилията от разбунтувалите се парижани на 14 юли 1789 година и „ Деня на федерацията “ на 14 юли 1790 година, отбелязал първата годишнина от щурма. Провеждат се публични събития (военни паради, отдаване на почест) и национални тържества (балове и фойерверки).
Превземането на Бастилията (на френски: Prise de la Bastille, намира се и като Щурм на Бастилията, Обсада на Бастилията) в Париж е на 14 юли 1789. Това е кулминационна точка и знак на успеха на Френската гражданска война
Френската гражданска война, наричана също Велика френска гражданска война, протича във Франция през 1789 и 1799 г. Има като резултат огромни политически и обществени промени, измежду които са унищожаване на абсолютната монархия, смяна на ролята на църквата в страната и анулация на феодалните, аристократически и църковни привилегии. Старите хрумвания за традиция и подчиненост – свързани с монархията, аристокрацията и религиозните управляващи – са сменени с идеалите на Просвещението: равенство, гражданство и неотменими, естествени права на хората.
Средновековната цитадела и затвор, наречена „ Бастилия “ (Le Bastille), е въплъщение на кралската власт. По времето на щурма в нея има единствено седем пандизчии, само че този ден е значим за Френската революция и става емблема на Френската република. Денят на щурма, 14 юли (Le quatorze juillet), е народен празник на Франция и формалното му име е „ Празник на федерацията “ (Fête de la Fédération). На британски се употребява наименованието „ Ден на Бастилията “ (Bastille Day).
През ръководството на крал Луи XVI Франция се сблъсква с огромна икономическа рецесия, породена от намесването в Американската война за независимост (и неизползваните шансове за инвазия във Великобритания), заради което налозите внезапно скачат. При откриването на Генералните щати на 5 май 1789 във Версай поражда процедурен спор заради това, че третото съсловие желае равни права с първото и второто класи и взаимно осъществяване на съвещанията. На 17 юни 1789 делегатите на третото съсловие, дружно с обособени представители от първото и второто класи се самопровъзгласяват за Национално заседание, институция, която да сътвори и одобри конституция. Следва полагане на клетва в залата за игра на топка, че събранието няма да се разотиде, до момента в който не извърши тази задача. Кралската власт се опълчва и дава заповед за идване на войски в Париж, доста от които са чуждестранни наемници, само че събранието продължава работата си. То се преименува на Учредително събрание на 9 юли, т.е. заседание, което би трябвало да създаде първата френска конституция.
Събитията, които стават във Версай, пораждат доста клюки в Париж. Още от края на юни там се приказва, че се приготвя скрит план на аристократите отпред с Мария Антоанета и братята на краля. Вкарването на кралски войски в града възбужда още повече съмненията, че се готви потушаване на революцията.
Уволнение на Некер
Кралят счита, че не би трябвало да отстъпва на настояванията на Учредителното заседание и на 11 юли уволнява финансовия министър Некер, който счита за основен провинен за рецесията. Новината за уволнението на Некер обаче се възприема от парижани като доказателство за готвения скрит план и провокира повсеместна паника. Заможните се притесняват, че свалянето на Некер ще докара страната до фалит, а за простолюдието се ускорява възприятието за надвиснала рецесия и неустановеност, вещаещо дефицит на снабдяване и апетит. Вълнения има навсякъде – площадни оратори към Пале Роял приканват за опозиция, а санкюлотите нападат данъчните институции и атакуват данъчните откупвачи. Центърът на революцията ненадейно се реалокира от внимателните депутати на Учредителното заседание към вълненията на санкюлотите в Париж. При първите им конфликти с кралската войска част от бойците и елитните гвардейци минават на тяхна страна. Тъй като правилните на краля бойци от кралския Германски кавалерийски полк, са в казармите си, те не подхващат нищо. От друга страна, парижани стартират да се въоръжават като защитна мярка против кралските войски.
Париж е обзет от въстание и по думите на Франсоа Мине „ цялостен със независимост и възторг “, дава мощна поддръжка на Събранието. Пресата разгласява неговите съвещания, а по площадите и залите на столицата се провеждат политически диспути. Тълпа от стачкуващи отваря пандиза „ Абие “, с цел да пусне тези френски бойци, които са били арестувани за непокорство на заповедта да се опълчват на въстанието. Събранието обаче взема решение, че е най-добре те да бъдат върнати в пандиза.
Ход на събитията
През целия ден на 13 юли 1789 година хиляди екзалтирани хора се тълпят пред кметството на Париж с искане да получат оръжие в отбрана на Учредителното заседание. Общинската администрация не може да овладее обстановката. Сформиран е размирен цивилен Постоянен комитет, който изисква да взе участие в управата на града. Градоначалникът Жак дьо Флесел в началото отхвърля, само че след това склонява да одобри членовете му в кметството и организира съвещание. Първото решение е да се сътвори гражданска милиция с бройка от по 800 души от всички 60 парижки региона, общо 48 000 души, които да потушат вълненията и да поддържат реда.
Флесел оповестява, че ще бъдат обезпечени 12 000 пушки, които би трябвало да бъдат докарани от Шарлевил, само че множеството отхвърля да чака. Рано сутринта на 14 юли хората нахлува в Дома на инвалидите и макар възраженията на шефа завладяват намиращите се там 3 000 пушки. Те обаче не са задоволителни, нужни са муниции и барут, издигат се претенции за оръдия. Демонстрантите считат, че ще намерят нужното в Бастилията – монумент на репресията и затвор за политическите съперници на краля. Тя е солидна цитадела с 30-метрови стени и необятен трап, а бранителите ѝ разполагат с оръдия. През юли 1789 година там има единствено 7 пандизчията, само че в нея се съхраняват оръжие и барут. Отбраната се носи от 30 швейцарски бойци и 80 военноинвалиди, има и 30 оръдия.
Главите на Дьо Лоне и Флесел, разнасяни за наставление
Щурмът стартира към обяд и изначало тълпата се пробва да договаря с коменданта Дьо Лоне (на френски: Bernard-René de Launay) да им съобщи някои от оръдията си. Не е ясно кой пръв открива огън, само че умират стотина от нападателите. За да спре кръвопролитието, Дьо Лоне капитулира и тълпата дава обещание да пощади живота му. Той обаче е отмъкнат до кметството, което е в близост, и там е погубен. Кметът Флесел също е убит на стълбището. Главите на двамата са отрязани, забити на копия и разнасяни за наставление. За оправдаване на тези убийства по-късно се появява изказванието, че е имало скрит план популацията на Париж да бъде изтощено от апетит. По-късно през същия месец под същия предлог са линчувани още две високопоставени публични лица – Бертие дьо Совини и Жозеф Фуйон.
Участниците в щурма на Бастилията по-късно получават званието „ Завоевател на Бастилията “. Кметството разпорежда на строителния бизнесмен Пиер Палоа да я унищожи и той продава части от крепостта като сувенири
Последици
Една от последствията е основаването на Парижката комуна. Създадена незабавно след завладяването на Бастилията в постройката на кметството (Отел дьо Вил), тя се състои от 144 делегати, определени от 48-те региона на Париж, основани за избор на депутати за Учредителното заседание. Първоначално тава са просто изборни секции, само че последователно те се трансформират в непрекъснати изпълнителни органи с на практика неограничени компетенции. Секциите са освен представители на общинската администрация, занимаващи се с съвсем всичко, в това число с продоволствието, само че стават и авторитетни центрове на парижкия политически живот. В новата комуна става кмет Жан Силвен Байи, а маркиз дьо Лафайет оглавява милицията, получила названието Национална армия, която следва да играе основна роля в бъдещите събития. Националната армия употребява за собствен знак трицветна кокарда в синьо, бяло и алено, получена при комбинирането на червено-синята розетка на Париж и бялата на краля. Тази розетка, или по-скоро цветовата ѝ скица, става знак на революцията и по-късно на самата Франция.
Във Версай новината за щурма на Бастилията провокира бягството на редица благородници, като още в нощта на 15 юли отпътуват единият брат на краля граф Д’Артоа, братовчедите на краля Дьо Конде и Дьо Конти и други. Това е началото на емиграционна вълна, довела до напускането на десетки хиляди благородници, духовници (в резултат на акцията против Църквата) и хора от третото съсловие. Според някои оценки Франция напущат сред 150 и 160 хиляди души. Емиграцията на богаташите води до спад в търсенето на първокласни артикули и услуги и до нарастване на безработицата измежду тези, обслужвали благородниците.
Обсадата на Бастилията през юли и приемането на „ Декларация за правата на индивида и жителя “ (Déclaration des droits de l`Homme et du citoyen) през август са събитията, останали емблематични като начало на Френската гражданска война.
Национален празник
Френският национален празник се отбелязва всяка година на 14 юли. Този ден е определен през юли 1880 година от тогавашното държавно управление на Третата френска република. Преди това датата е променлива, според от поредните режими. Денят отбелязва две дати: щурмуването на Бастилията от разбунтувалите се парижани на 14 юли 1789 година и „ Деня на федерацията “ на 14 юли 1790 година, отбелязал първата годишнина от щурма. Провеждат се публични събития (военни паради, отдаване на почест) и национални тържества (балове и фойерверки).
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ