Ендемитите са най-уязвимите звена в природните екосистеми
Едно от най-чувствителните и уязвими звена в естествените екосистеми на страната и емблематичен знак на българската флора са ендемичните растения (видове, разпространяването на които се лимитира върху избран регион - географска област, планина, водоем и т.н, а също по този начин и страна или друга административна единица).
Повечето ендемити имат дребен ареал на разпространяване и са застрашени от изгубване, което постанова слагането на тези растителни типове под закрилата на Закона за биологичното многообразие и включването им в Червената книга на България. От еволюционна позиция ендемитите се образуват в по този начин наречените формообразуващи огнища. Това са местни центрове, в които сред разнообразни популации и типове са се осъществявали контакти в друго време и с друга дълготрайност. Тези контакти са резултат от миграционни срещи - постоянно събитие в природата, както и в човешкото общество, несъмнено. Но са нужни доста характерни условия, с цел да може контактите да доведат до формиране на нови типове.
Един от най-впечатляващите и извънредно необичаен тип балкански ендемит е Родопският крем (Lilium rhodopaeum Delip.) – благосъстоянието на Родопите. Описан е за пръв път през 1951 година от ботаника Димитър Делипавлов, в региона на смолянското село Сивино. От 1984 година е включен в Червената книга като сериозно заплашен тип. Разпространението на типа е лимитирано в Родопите на територията на Южна България и Северна Гърция. Представлява многогодишно тревисто растение, предпочитащо умерено влажни планински ливади, скалисти скатове и каменисти ливади в буковия и иглолистния пояс от 1100 до 1700 м.н.в.
В териториалния обсег на Регионална ревизия по околното среда и водите – Смолян, родопският крем се среща в предпазената околност "Ливадите " край село Сивино, Куцинско тресавище край с. Проглед, резерват Сосковчето край Смолян, край с. Стойките и в региона на Рудозем – местността Циганско градище. С цел ограничение на антропогенното влияние, оказващо се главен лимитиращ фактор за естественото разпростравение на типа, огромна част от находищата на родопски крем са оповестени за предпазени територии, според Закона за предпазените територии, а останалата част попадат в предпазени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Повечето ендемити имат дребен ареал на разпространяване и са застрашени от изгубване, което постанова слагането на тези растителни типове под закрилата на Закона за биологичното многообразие и включването им в Червената книга на България. От еволюционна позиция ендемитите се образуват в по този начин наречените формообразуващи огнища. Това са местни центрове, в които сред разнообразни популации и типове са се осъществявали контакти в друго време и с друга дълготрайност. Тези контакти са резултат от миграционни срещи - постоянно събитие в природата, както и в човешкото общество, несъмнено. Но са нужни доста характерни условия, с цел да може контактите да доведат до формиране на нови типове.
Един от най-впечатляващите и извънредно необичаен тип балкански ендемит е Родопският крем (Lilium rhodopaeum Delip.) – благосъстоянието на Родопите. Описан е за пръв път през 1951 година от ботаника Димитър Делипавлов, в региона на смолянското село Сивино. От 1984 година е включен в Червената книга като сериозно заплашен тип. Разпространението на типа е лимитирано в Родопите на територията на Южна България и Северна Гърция. Представлява многогодишно тревисто растение, предпочитащо умерено влажни планински ливади, скалисти скатове и каменисти ливади в буковия и иглолистния пояс от 1100 до 1700 м.н.в.
В териториалния обсег на Регионална ревизия по околното среда и водите – Смолян, родопският крем се среща в предпазената околност "Ливадите " край село Сивино, Куцинско тресавище край с. Проглед, резерват Сосковчето край Смолян, край с. Стойките и в региона на Рудозем – местността Циганско градище. С цел ограничение на антропогенното влияние, оказващо се главен лимитиращ фактор за естественото разпростравение на типа, огромна част от находищата на родопски крем са оповестени за предпазени територии, според Закона за предпазените територии, а останалата част попадат в предпазени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ