Едно от най-често срещаните домашни животни у нас е овцата,

Едно от най-често срещаните домашни животни у нас е овцата, а изгодите от нея за цялостното развиване на животновъдния бранш са неизброими. Овцата води своя генезис от друго животно, което към момента се среща в диво положение и това е муфлонът. Дивото животно, считано за най-стария представител на животинския свят, е тъкмо муфлон.

Първото споменаване на муфлоните датира от ІІІ хилядолетие преди Христа. Рисунки на забележителните животни са открити в пустинята Сахара.

И отново благодарение на муфлони стартира развъждането на нова порода овце - планинският меринос, който може да пасе в планината през цялата година.

Затова запознаването с муфлона дава опция всеки да се запознае с животното, което слага началото на отглеждането на животни в света.

Класификация на муфлона

Муфлонът е с латинско название Ovis orientalis и съставлява бозайник от фамилията на Кухорогите- Bovidae. Той е прародителят на домашната овца.

Класификацията отделя 3 типа муфлони: Степният овен, наименуван още Уриали. Той са непосредствен на планинския овен, наименуван още Архар, който живее в Средна Азия и Аркала, населяващ предните елементи на Азия и северозападните елементи на Индия.

Азиатският муфлон се среща в Мала Азия. Европейския муфлон обитава Корсика и Сардиния и оттова е разселен в доста европейски страни, включително и в България.

Съществува и виждане, че муфлоните и дивите кози са подивели още в антични времена домашни овце и кози, а не диви прародители, съхранени в естествената си среда и типа си.

Характеристика на муфлона

Муфлонът е относително дребен бозайник. Височината в холката на възрастния мъжки е от 65 до 83 сантиметра. Дължината на тялото му е от 113 до 144 сантиметра. Теглото му е към 40-50 кг. Женските са очевидно по-малки. Тежат 35-36 кг.

Тънкият торс на муфлона се държи на високи и не дебели крайници. Главата му е дребна, съпоставена с тялото, вратът не е изключително пълен. Ушите на животното също не са огромни. Холката е повдигната по подобен метод, че гърбът е леко хлътнал.

Опашката на муфлона е къса, към 10 сантиметра. Копитата му са относително високи. Дължината им на предните крака е 57-63 сантиметра, а задните крака са 50-58 сантиметра.

Рогата са най-забележителното в муфлона. При мъжките тежестта на рогата е до 5 кг. Те са кухи и извити като охлюв в две пресичащи се равнини. Първата низина пресича рога, а втората извежда рогата отвън тялото.

Муфлоните, на които рогата не се извеждат на открито, а се забиват във врата, се назовават самоубийци. Рогата на животното порастват през целия му живот. След осмата година от живота растежът им мощно понижава и те стартират да се изтриват и отчупват на върха. След този интервал се счита, че муфлонът навлиза в трофейната си зрялост.

Общият декор на цвета на муфлона се мени през сезоните. През лятото е сивокафяв, а през зимата тъмнокафяв до черен. През зимата козината е груба, дълга и остра, изключително при мъжките.

Местообитания на муфлона

Предпочитаното място на живот на муфлоните са скалистите планински региони, покрай границата с гората, само че постоянно навлизат и в нея. По-топлите южни скатове са желани, тъй като снежната завивка е по-слаба и не се задържа дълго. Влажните места не са търсени от муфлона, той избира по-сухите елементи.

Планинското крайбрежие на Средиземно море- Корсика, Кипър, Сардиния, остров Крим, където се приспособява и живее в естествени резервати са място, където популациите са сносно развити, само че муфлонът намира свое място и в други европейски страни - Испания, южните региони на Франция, намира се в това число у нас.

Азиатският тип се среща по-добре публикуван в Южна Азия: Таджикистан, Турция, Туркменистан, Узбекистан, Казахстан.

Начин на живот на муфлона

Муфлонът е диво животно, което обича свободата. Затова той мигрира, а не се открива на едно несъмнено място. Основния му маршрут следва пасищата.

Бозайникът води на първо място нощен живот, а през деня почива в горите или в необятните планински клисури.

Женските дружно с дребните образуват стада, които наброяват до 100 индивида. Мъжките избират самотата. Те могат да бъдат видени в стадо единствено през интервала на чифтосването.

Тези артиодактили имат построена строга подчиненост. Младите мъжки под тригодишна възраст не съумяват да вземат участие в чифтосването, тъй като са прогонвани от възрастните човеци.

Аклиматизираният европейски муфлон в България се развъжда сполучливо в стопанства за отглеждане на дивеч в Стара планина, Витоша, Средна гора, Странджа, Родопи, Витоша и в Лудогорието.

Хранене на муфлона

Храната на муфлона през лятото включва разнообразна растителност, която се намира в техните местообитания. Това са Тревите, вегетативните елементи от боровинките, зеленината от храстите и дърветата. Билките и издънките на листата и храстите са част от менюто им. За муфлоните, отглеждани в Австрия, млечните водорасли са обичаната им храна.

През есента дивите овни ядат на драго сърце ядат букови и жълъдови ядки. Ядат снежните елементи на растенията. Те не могат да изкопаят храната отдолу под снега и по тази причина ядат сухата трева, която се подава под тънката снежна завивка, а също борови издънки и лишеи. За разлика от множеството животни, които обират единствено върховете на всички треви, с помощта на резците си, муфлонът реже тревата съвсем в корена.

Размножаване на муфлона

Както мъжките, по този начин и женските муфлони доближават пубертет на година и половина. Женските на втората година са оплодени и на 2-годишна възраст носят първото си агне. При мъжките присъединяване в заплождането стартира откакто навършат 3 или 4 години, защото биват прогонвани от по-възрастните овни.

Бременността на женския муфлон продължава към 5 месеца. Раждането нормално е края на март, началото на април. Преди да роди, женската се отдалечава от стадото, намирайки насаме място. Там ражда едно и по-рядко две агнета. Веднага след появяването си дребното се изправя на крайници. Този интервал е най-опасният за живота му, тъй като дребното към момента е беззащитно и елементарно може да бъде уловено. Няколко часа по-късно то към този момент може да следва майка си и е мъчно да бъде уловено.

За разлика от други копитни животни агнетата на дивите овни не се крият при заплаха, а се пробват да избягат. След няколко седмици те към този момент са мощни и се причисляват към стадото. Другите овце обаче са недружелюбни към дребните агнета и по тази причина женската заобикаля прекомерната непосредственост с тях.

В естествена среда чифтосването на домашни овце и муфлони е доста рядко събитие. Изкуствено са получени много хибриди, само че потомството им не е стабилно.

Продължителността на живот на муфлона в естествени условия е към 7-8 години. В зоологическите градини и при удобни условия на живот могат да доживеят до 10-14 години, а има случаи от 19 години живот в предпазена среда.

Ловуване на муфлона

Муфлонът е ловджийски обект от антични времена. Преди към 10 хиляди години индивидът стартира да опитомява това диво животно и в следствие се появява домашната овца. Смята се, че в Армения се е случило за първи път това опитомяване. Преди 8 хиляди години домашната овца се появява и в западните елементи на Европа.

Месото на животните не е с доста високо качество, само че луксозните рога са мечтан ловджийски трофей. Това е сложна задача, тъй като този ловджийски обект е доста внимателен и живее на мъчно налични терени.

Няколко забавни обстоятелството за муфлона

Преди 19 години муфлонът е клониран. Роденото агне живее 7 месеца.

Муфлонът е изключително известен в Кипър, където символизира природата на острова.

Муфлоните са изобразени върху монети и марки в Кипър и Казахстан.

Муфлонът не е предпазен тип и не е включен в Червената книга на нашата страна.