Едно от най-често изричаните словосъчетания през последните дни е гаранции

Едно от най-често изричаните словосъчетания през последните дни е " гаранции за сигурност " и най-често то се изрича по отношение на Украйна. Словосъчетанието е като че ли задоволително транспарантно и смисълът му е сякаш повече явен. Но от време на време, както е известно, първичното усещане се оказва много лъжливо. И по този начин, какво в действителност са гаранциите за сигурност.

Русия - Украйна

Лавров: Русия се съгласи да прояви еластичност по редица точки, препоръчани от ТръмпИ Австрия е подготвена да не арестува Путин, в случай че се срещне със Зеленски на неин терен Ким Чен-ун награди севернокорейски бойци, сражавали се на страната на Русия

В актуалния си тип те се появяват след Втората международна война. На процедура това са принадлежности за въздействие: Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики оферират на евентуалните си съдружници разнообразни гаранции за сигурност в подмяна на преданост.

Най-често става дума за политическите задължения на обособена страна или боен блок да оказва помощ на друга страна или група страни при положение, че те бъдат нападнати от трета страна. " Помощ " тук може да значи както директна военна интервенция, по този начин и доставки на оръжия и дипломатически напън върху агресора. А постоянно - и възобновяване на отбранителния и икономическия капацитет след войната: вложения, същите доставки на оръжия и така нататък

Класически образец за гаранции за сигурност е член 5 от Северноатлантическия контракт: нахлуване против един член на НАТО се преглежда като нахлуване против целия алианс и съдружниците са длъжни да оказват помощ. При това в този член категорично се показва, че " използването на въоръжена мощ " е единствено последна мярка. НАТО официално не задължава своите членове да водят война един за различен. На процедура член 5 е задействан единствено един път: след терористичните офанзиви от 11 септември 2001 година съдружниците няколко месеца помагаха за патрулирането на въздушното пространство над Съединени американски щати.

Действат ли гаранциите за сигурност на процедура?

Изключително в случаите, когато държавата-гарант вижда в това военна и политическа целенасоченост.

Международните политически и правни документи като цяло са известни с размитите си формулировки. И това се отнася изключително за гаранциите за сигурност: никой не желае авансово да поема задължението да води война за непознати ползи.

Но в случай че на държавата-гарант по някаква причина е преференциално да поддържа съответна страна, тя постоянно може да интерпретира тези формулировки по " нужния " метод - и да изпрати на помощ оръжия или даже бойци.

Американските гаранции за сигурността на Израел са доста присъщ образец. През първите двадесет и няколко години от съществуването на Израел на власт там са социалистите, освен това най-вече емигранти от Руската империя. Съединени американски щати не бързат да си сътрудничат с тях. Но след това идва Войната от Йом Кипур през 1973 година: Египет и Сирия атакуват Израел с поддръжката на Съюз на съветските социалистически републики - и администрацията на Никсън се убеждава, че просъветска еврейска страна няма да има.

Оттогава и до през днешния ден Съединени американски щати доставят на Израел оръжие и технологии, които даже при положение на количествено предимство на съперниците ще обезпечат успеха на Израел. Всъщност, по този начин се случва всякога.

Тук всичко е ясно: американците се нуждаят от благонадежден съдружник в района - и по тази причина са задоволителни няколко незабележителни меморандума за взаимно съгласие, с цел да работят гаранциите. А в случай че няма такава нужда - никакви тържествени многостранни заявления няма да оказват помощ.

Съединени американски щати са най-големият поръчител за сигурността в света. Те са сключили контракти за отбрана на сигурността и/или суверенитета с 51 страни, в това число членовете на НАТО. Например, през 1947 година Съединени американски щати и страните от Латинска Америка подписват пакта от Рио - контракт за групова защита. Страната също по този начин дава гаранции на Австралия, Нова Зеландия, Япония, Южна Корея и Филипините.

Съединени американски щати постоянно трансформират настоящите документи за гаранции за сигурност. Така, в настоящия документ за съдействие с Япония се акцентира, че действието на съглашението се отнася единствено за Тихоокеанския район и че при положение на въоръжен спор военните дейности ще би трябвало да се водят от Япония, до момента в който Съединени американски щати ще се концентрират върху нейната " поддръжка и доставяне ".

Американските гаранции за сигурността на Тайван пък въобще не се основават на интернационално съглашение, а на специфичен вътрешен закон. Той е признат през 1979 година, откакто Съединени американски щати откриват дипломатически връзки с Китай и дефинитивно отхвърлят концепцията за признание на независимостта на Тайван.

Принципът " гаранциите работят, когато това е преференциално за гаранта " изчерпателно изяснява за какво не са сработили гаранциите за сигурност, които Украйна получава по прословутия Будапещенски меморандум от 1994 година Съгласно този документ, Украйна предава на Русия руското нуклеарно оръжие, което остава на нейна територия, а в подмяна Русия, Съединени американски щати и Англия подсигуряват нейната сигурност, задължават се да " почитат [нейната] самостоятелност, суверенитет и съществуващи граници ".

Меморандумът не задължава никого да застане в отбрана на Украйна и въобще не обръща внимание на въпроса какво ще стане, в случай че някой го наруши. Русия го наруши директно през 2014 година, когато анексира Крим, и нито Съединени американски щати, нито Англия започнаха нещо уверено по този мотив, тъй като не бяха подготвени да се карат с Русия поради Украйна.

През последните дни централна тематика на договарянията за преустановяване на войната в Украйна стана точно тематиката за гаранциите за сигурност.

Конкретни детайлности към момента няма, само че се загатва, че гаранциите би трябвало да наподобяват член 5 на НАТО, само че без участие на Украйна в Алианса. Част от европейските водачи декларират, че са подготвени да вкарат войски в Украйна след преустановяване на огъня. А Тръмп даде да се разбере, че някакви гаранции (но без въвеждане на войски) ще дават и Съединени американски щати.

При това пратеникът на Тръмп Стив Уиткоф съобщи, че на срещата в Аляска са реализирани някои " пробивни " съглашения, свързани със единодушието на Русия за гаранции за сигурността на Украйна.

В Москва обаче не разясниха в детайли този въпрос. Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров единствено съобщи, че Русия смята, че гаранции могат да дадат нуклеарните сили - Съединени американски щати, Англия, Франция и Китай (Зеленски към този момент се изрече срещу привличането на Китай). Лавров също по този начин съобщи, че въпросите за груповата сигурност към Украйна не могат да се вземат решение без да се взема поради мнението на Русия. Освен това, съгласно него, настояща остава схемата за гаранции за сигурност, която е обсъждана на договарянията в Истанбул през 2022 година (тогава концепцията е, че гаранциите би трябвало да бъдат дадени от всичките пет непрекъснати членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, в това число Русия). Освен това Москва повтори (и то няколко пъти) предходната си позиция: на територията на Украйна не би трябвало да има непознати войски.

И това към този момент прави на практика безсмислени разсъжденията за въвеждането на войски в Украйна, защото то може да бъде осъществено единствено в границите на общи съглашения за привършване на войната, които би трябвало да бъдат съгласувани от всички страни, в това число Русия. В Москва, апропо, се популяризира версията, че диалозите за въвеждането на войски са опит на европейските страни да провалят договарянията, като слагат условия, които са авансово неприемливи за Русия, а по-късно да обвинят Кремъл, че не желае спокойно споразумяване.

По същия метод в Киев и в Европа поясняват условията на Русия за изтеглянето украинските войски от Донбас - т.е. слага изискване, което украинските управляващи ще откажат да изпълнят, след което да ги обвинят в неуспех на преговорния развой.

Разликата сред тези два образеца обаче е, че Тръмп разполага с доста лостове за въздействие върху Киев, които, в случай че пожелае, може да употребява, с цел да принуди Зеленски да одобри " явно неприемливи условия ", до момента в който Съединени американски щати и Западът като цяло разполагат с доста по-малко лостове за въздействие върху Русия.

В същото време цялата полемика за гаранциите за сигурност сега се отклонява от главния въпрос - по какъв начин Западът може действително да помогне на Украйна при положение на ново навлизане на Русия? Или по-точно - може ли (и подготвен ли е) той да помогне с нещо по-голямо от това, с което към този момент оказва помощ в актуалната война? Може ли той самичък да влезе във война против Русия или най-малко да смъква съветски ракети със силите на Противовъздушна отбрана на НАТО, както се прави в помощ на Израел, когато той е нападнат от Иран? Готов ли е той да рискува война с Русия, като вкара войски в Украйна без единодушието на Москва?

В Украйна по този мотив към този момент се показват огромни подозрения. По-специално, по отношение на успеваемостта на обсъжданите сега гаранции за сигурност, " аналогични на член 5 на НАТО ", написа по тематиката украинското издание " Страна ".

Настоящата война сподели, че Западът не е подготвен да води война непосредствено с Русия. Ако беше подготвен, от дълго време щеше да води война. Но Алиансът не прави това по изцяло разбираема причина - поради големия нуклеарен боеприпас в Руската федерация, който Москва, най-вероятно, ще употребява при положение на нахлуване от страна на войските на НАТО.

Докато този фактор (наличието на нуклеарно оръжие в Русия) съществува, Западът може да даде гаранции на Украйна с ангажимент в една или друга форма да влезе във война на нейна страна при положение на ново навлизане единствено в два случая.

Първият - в случай че по някакви аргументи Москва не се опълчи на такива гаранции. Но към този момент не се виждат такива " тояги и моркови ", които биха предиздвикали Москва да се съгласи на сходен вид. Освен в случай че не се стигне до някакви световни съглашения сред Запада и Русия за цялостно възобновяване на връзките и геополитически съюз. Или при положение на появяването на колосални проблеми в Русия (и двете са към момента изцяло хипотетични).

Второ - в случай че и в Съединени американски щати, и в Европа надделее мнението, че с цел да се отбрани Украйна от ново навлизане, е възможно да се стартира нуклеарна война с Русия. Тоест, всички без изключение членове на Алианса ще кажат на Путин нещо като: " Ако даже един съветски снаряд или FPV-дрон прелети фронтовата линия и навлезе в украинска територия, това ще значи, че Русия е оповестила война на целия Алианс. На идващия ден всички страни от НАТО ще стартират военни дейности против Русия. А в случай че Москва употребява нуклеарно оръжие, в отговор и ние ще нанесем нуклеарен удар по Русия. Нека целият свят да се трансформира в прахуляк, само че ние с украинците ще отидем в парадайса, а вие просто ще пукнете ".

Но няма безусловно никакви признаци, че Западът е подготвен на международна нуклеарна война поради Украйна. Цялото държание на страните от НАТО, отпред със Съединени американски щати, от началото на пълномащабното навлизане приказва тъкмо за противоположното - Алиансът не има намерение да води война с Русия поради Украйна.

В тази обстановка пред Украйна (независимо от това дали актуалната война ще завърши в близко бъдеще или не) стои избор сред два разновидността.

Първият - " постоянно опълчване " на Русия с вярата, че Руската федерация рано или късно ще се срине под тежестта на проблемите. Това е известната в Украйна идея за " европейски Израел " или, по думите на Урсула дер Лайен, " стоманено бодливо свинче ". Само че Украйна няма да има такива гаранции за военна поддръжка от страна на Съединени американски щати, каквито има Израел. А Израел няма и в никакъв случай не е имал в съседство толкоз мощен зложелател с голям боеприпас от нуклеарни оръжия, какъвто е Русия. Ето за какво положението на " безконечна война " - било то открита война, както в този момент, или хибридна, както беше в Донбас през 2015-2022 година, ще бъде доста по-разрушително за Украйна, в сравнение с за Русия. И в вероятност от 10-15 години може да докара до провал на украинската държавност.

Вторият е " грузинско-финландският " сюжет, в случай че в украинската елита и общество надделее мнението, че единствената действителна гаранция за сигурността на Украйна могат да бъдат споразуменията за спокойно общуване с Русия.

Тоест: неутралитет, цялостно възобновяване на връзките, взаимно отдръпване на претенциите един към различен. Тази идея има доста съперници. Основният им мотив е следният: " Реалната цел на Москва е унищожаването на Украйна като такава, заради което е кардинално невероятно да се договаря за спокойно общуване с Кремъл. Русия ще употребява всевъзможни мирни съглашения, с цел да отслаби и изцяло да завземе Украйна ". Но в случай че от Кремъл дойдат сигнали, че " грузинско-финландският " сюжет е допустим за Русия, не може да се изключи смяна в политиката на Киев в тази посока. Особено в случай че неутралната във връзка с Москва политика на Украйна бъде подкрепена от Тръмп, написа в умозаключение " Страна ".