Защо руската космонавтика продължава да е в криза?
Едно от най-честите недоволства, които получавам като админ на уеб страницата КОСМОС БГ, е това, че съм отразявал новините пристрастно и необективно – галактическите събития от Съединени американски щати най-вече в положителна светлина, до момента в който тези от Русия – в отрицателна. Всъщност в коментарната публицистика (макар и КОСМОС БГ да не е истински журналистически уебсайт и не се управлява от професионален журналист) обективизъм няма и не може да има. Коментар постоянно се написа по отношение на някаква позиция. Всеки човек има пристрастия и това е изцяло естествено. Пристрастеността напълно не е неприятно нещо – това значи, че пишещият има мотив или мнение, което е подготвен да пази. Освен това хората всеобщо бъркат думата “пристрастен ” със “зависим ” – това, че даден човек брани ревниво причините си, не е еквивалент на зависимост от фондация, сдружение или държавно управление. Далеч по-сериозна щета на обществеността нанасят тези общественици, които претендират за безпристрастност, въпреки да е ясно, че не са.
В случая с съветската галактическа стратегия обаче, без значение от пристрастията на коментиращия, мъчно може да се отхвърли, че тя е в рецесия. Да се твърди, че положението на съветския галактически бранш е равно на това на американския или китайския, би било опашата неистина и нищо не може да оправдае тиражирането на тази неистина. Трудно е да се напише нещо позитивно за галактическите разработки на Русия заради една елементарна причина – те са прекомерно малко.
В този ред на мисли през днешния ден на страниците на Лента.Ру бе показан обстоен разбор от Дмитрий Саркисов. Статията тъкмо проучва настоящото положение на съветската галактическа стратегия. Препоръчвам да я прочетете в оригинал, а тук представям най-важните акценти.
Да, Русия към момента има статут на основен сътрудник на Международната галактическа станция. Свързаният с нея стадий на асимилиране на галактическото пространство обаче завършва. А казусът е, че съветската гражданска космонавтика е понастоящем финансирана от Съединени американски щати. След приключването на програмата “Космическа совалка ” през 2011 година, американците са налели в съветския галактически бранш над $2.6 милиарда $ – пари, които биха били задоволителни за създаването на нов пилотиран галактически транспортен съд “Федерация ” и нова ракета-носител “Феникс ”.
Защо обаче те към момента не са основани? Защото в съветската космонавтика към момента се работи на правилото “от всекиго съгласно качествата, всекиму съгласно потребностите ”. Парите са преразпределени поравно на всички звена. Резултатът от тази политика е, че неконкурентноспособните компании към Роскосмос непрестанно имат потребност от държавни субсидии. При една естествена пазарна стопанска система парите, които се генерират от пилотираната космонавтика, би трябвало да се внедряват точно в тази област, а не да се вземат и да се дават на непознати звена. В случая звената, които би трябвало да получат главния дял, са “Енергия ” и “Прогрес ”.
Както и да е – това не се е случило, вместо това средствата е трябвало да бъдат вложени за модернизацията на съветското спътникостроене. Но тази рационализация по този начин и не се е случила, с едно-единствено изключение – съветската навигационна система ГЛОНАСС. Тя е основана като аналог на GPS от звената “Информационни системи и технологии ” и “Руски галактически системи ” – само че даже и по проблеми като установяване на точността на местоположението съветската система отстъпва на американската.
Русия към момента няма обикновено работеща информационна система и пълноценна група от спътници за отдалечено сондиране на Земята. По отношение на съветските научни задачи нещата са трагични: последните два съществени апарата, “Спектр-Р ” (космически телескоп) и “Фобос-Грунт ” (мисия до луната Фобос на Марс) бяха изстреляни през 2011 година. “Спектр-Р ” престана да получава команди от Земята през януари тази година, а “Фобос-Грунт ” изгоря в атмосферата през януари 2012-та година.
Статистиката за 2018-та година е тъжна: Русия изостава в региона на сателитните изстрелвания. СпейсЕкс са изстреляли предходната година повече ракети “Фолкън 9 ” в сравнение с всичките орбитални ракети, изстреляни от руснаците за същия интервал, освен това в случай че броим към статистиката полетите на “Союз-СТ-Б ” от Френска Гвиана за съветски (де факто те са европейски). Миналата година Русия е изстреляла единствено четири цивилен спътника (тези от серията “Канопус ”) и два за потребностите на ГЛОНАСС.
Друг главен проблем – електрониката. Макар че по времето на Съюз на съветските социалистически републики битовата техника е била с ниско качество, електронните съставни елементи са били по-добри. Да, тези електронни принадлежности, които са се употребявали във военния и галактическия бранш, са изразходвали повече електрическа енергия и са били по-големи и тежки от западните, само че са правили добре своята работа. Успехите по руско време са безспорни – автоматизирани междупланетни станци, най-много задачи до Венера, пилотирани кораби, планът Буран. Да, развиването на галактическата електроника е било в изолираност от световните трендове, само че то е било провеждано съгласно предварителни начертани проекти и ясно структурирана управителна и индустриална система. Прогресът в тази област бил преустановен след съсипването на системата. Конструкторските бюра били оставени на пазара с управление, което не е умеело да работи в капиталистическата система, само че въпреки всичко е било насила да го прави. В опит да оцелеят те се облегнали най-много на връзките си и на лобизъм, с цел да получават поръчки. Резултатът от това е налице – вместо да има пазарна конкуренция, решенията се взимат въз основата на персонални договорености сред поръчителя и изпълнителя. Космическите апарати са екипирани с нови бордови принадлежности, с нови наземни системи, само че те се изготвят от разнообразни производители, надлежно взаимовръзката сред обособените звена е неприятна. През последните години Русия прави опит да купи задгранични съставни елементи за спътниците си, най-много целева екипировка. Но никой не желае да продаде такава екипировка на руснаците даже за метеоспътниците – просто цената е прекомерно висока за непрестанно намаляващия бюджет на съветската космонавтика.
Саркисов обръща внимание и на още един сериозен проблем – неналичието на работна ръка. Да, в Русия към момента има инженерно-конструкторски школи на топ равнище, обединени към най-големите звена на галактическата промишленост, само че и те отмират. Почти няма хора на междинна възраст, които да са назначени, а даже и тези, които са на щат, просто не са съумели да си намерят някаква друга работа. Млади хора пък съвсем не се наемат. Ако преди време в космонавтиката са се трудили единствено най-хубавите, в този момент малко на брой желят да работят за заплата като тази на чистачката в мола. Следва най-тежкият проблем след този на ниското възнаграждение – бюрокрацията. Представете си следното, написа Саркисов: един юноша, преди малко приключил университет, постъпва в галактическия бранш поради чист идеализъм и романтика да работи в галактическия бранш (друга справедлива причина няма). Вместо да употребява уменията си по този начин, както може, е заставен през множеството време да се занимава с документи. Това е наложително за младите галактически експерти, без значение че предприятията си имат назначен административен личен състав, освен това безобразно раздут по отношение на стандартите на актуалните компании. Безумията са неописуеми, да вземем за пример няма електронна документи – документите неведнъж се отпечатват и сканират отначало, тъй като огромна част от личния състав се състои от възрастни хора, които не могат да работят с компютри и не желаят да се научат.
Осигуряването в Русия също отстъпва съществено на това в Съединени американски щати. Работниците на НАСА имат здравни осигуровки, командировъчни, болнични в размер на 100% от главната заплата, даже се поема такса асансьор при пренасяне от една квартира в друга. За множеството съветски учени и инженери това е мираж. Да, топ шефовете получават всичко упоменато, че и от горната страна. Но останалата част от личния състав разчита единствено на влошаващите се съветски лекарства, опция за отмора и болничен, който е няколко пъти по-малък от главната заплата.
Стигаме до непрекъснатите отлагания. Русия постоянно отсрочва изстрелванията на научни задачи, нови ракети и галактически кораби. Да вземем да вземем за пример модула МЛМ “Наука ”, който се създава от центъра “Хруничев ” от 1995 година насам. Очакваше се той да лети през 2007 година, само че заради ред аргументи (замърсяването на горивните резервоари и стареенето на каучукови компоненти) към момента не е изхвърчал. Сега стартът е плануван за лятото на 2020 година и в случай че е сполучлив, “Наука ” ще служи като основа за основаването на новата орбитална станция на Русия.
Друг спорен план е този на ракетите “Ангара ”. През април 2018-та година Юрий Коптев, началник на научно-техническия съвет на държавната корпорация, оповести, че планът е погълнал 110 милиарда рубли. До този миг ракетите са летяли два пъти през 2014-та година. Роскосмос непрестанно се оплаква, че СпейсЕкс получава дотации от държавното управление, само че подценява да упомене, че макар че тези дотации са сходни с полученото за “Ангара ”, компанията на Илон Мъск е изпълнила всичките си отговорности и е съумяла да сътвори конкурентноспособна ракета. Най-интересното е, че разработчикът на “Ангара ” е същото това дружество “Хруничев ”, което има задължения от над 100 милиарда рубли. Рогозин взема решение проблемите му по чудноват метод – той принуждава галактическата промишленост да купува артикули на “Хруничев ”, основал е Национален галактически център на негова територия и моли държавното управление за дотации, с цел да се изкупят задълженията. И това не е задоволително – Рогозин непрестанно декларира, че е нужно да се сътвори обединен ракетно-космически холдинг, който да сплоти Роскосмос, Алмаз-Антей, Радиотехнически и осведомителни системи (РТИ) и корпорация Тактическо-ракетно въоръжение (КТРВ). Четирите военни звена въобще не са очаровани от сходно обединяване, тъй като не желаят да вземат участие в решаването на задълженията на “Хруничев ”, които тежат като воденичен камък на съветската галактическа стратегия.
Според Саркисов Русия има две благоприятни условия: или да остави нещата такива, каквито са, или най-малко да се опита да резервира дребното неща, които са й останали. Става въпрос най-много за личен състав, научни школи и колективи, които страната се пробва да ги преобразува в бюрократични чудовища, неспособни да вършат нищо друго от това да усвояват пари и да строят Потьомскински села (бележка: бутафорни села, построени по разпореждане на княз Потьомкин Таврически в Новорусия и Таврида по маршрута на Екатерина II).
