Едно момче на 19 години, което от това лято си

Едно момче на 19 години, което от това лято си отпътува:
Най-сетне. Скоро приключвам и ще се махна от тази задънена страна и задънения живот в нея. Ще отида на запад. Може би в Германия, а за какво не и във Англия, в случай че стигнат парите? Важното е да напусна България.
Вижте още: Защо София е толкоз „ прелестна “?
Питат ме „ Добре, за какво толкоз доста искаш да отидеш на открито? “. Чудя се от кое място да започна…

Омръзна ми да пребивавам в страна на политически и стопански безпорядък. Какво прави страната, с цел да ме накара да остана, какво ми дава, с цел да й дам аз? Създава ми условия да завърша висше обучение и след това да работя за 400 лева в Макдоналдс? Това несъмнено прави, само че не това ми би трябвало. Ще отида в университет с хубава и съвременна база, не като нашите морално остарели монолити от соц-а. Ще ми преподават професори, които в действителност ще се вълнуват от моето развиване и моето мнение, ще ме третират като еднакъв.

Колегите ми ще се интересуват от личното си обучение. Писна ми да бъда осмиван поради любознанието си и дразнен за триумфите си. Навън няма да съм заобиколен от хора, чийто набор от мисли са лимитирани до „ Как да препиша? “ и „ Къде ще се напия този уикенд? “. Навън са ерудирани, заинтригувани, политически ангажирани.

Не че при нас няма такива. Има, нали и аз се стремя да съм подобен. Аз и още няколко мои другари. Има, само че сме стряскащо малко, и сме потискани от останалите. Не единствено останалите възпитаници, ами като цяло останалите хора. Трудно е да се захванеш с нещо, мъчно е дори да намериш с какво – две начинания на кръст в учебно заведение, още толкоз в общината, а за някои от тях даже няма по какъв начин да схванеш. Трудно, само че се оказа скъпо за бъдещото кандидатстване – всеки извънучилищен опит, всяко присъединяване на съревнование или европейска стратегия ме извежда една стъпка пред останалите претенденти. А един път отида ли – тогава ще мога да се включа към каквото ми хрумне, и това ще бъде нормата, не изключението. Самата мисъл за бъдещото ми обграждане ме стимулира.

Може би не би трябвало да съм толкоз недопечен към болшинството от мои връстници. Много фамилии едвам свързват двата края – това не са условия, в които един човек взема решение да разшири хоризонтите си или да поработи над образованието си, не и с българската вероятност да стои незает. Оттатък, обаче, такива терзания нямат. Уредеността на страната им и спокойствието за утрешния ден ги подготвя към други търсения. Нашите работят, а ние с Боби работим по себе си, както се пееше в известната ария.

Работим по себе си и четем, творим, питаме, търсим. Полагаме основите за бъдещия триумф, в случай че желаете девиз.
Та и аз на това се надявам, да съумея. Не да съумея като изваждам 2000 евро заплата (не ги връщам, де), ами да стана приключена персона, с насъбран опит, познание, разсъдък. Като другите – там, на запад.
Едно момче на 21 години, което си отпътува преди 2 години:

Като другите – там на запад. Но дали е по този начин? Дали упованията се оправдават, или човек остава отчаян от действителността. Аз мога да приказвам за себе си, за моите усещания и мнение по въпроса, и изключително за Германия, където работя и изучавам право в Мюнстер в последната година и нещо. Преди това учих един учебен срок инженерна компетентност и имам взор и в тази тенденция.

Сега незабавно ще пристигна въпросът – за какво отпътува, за какво не остана да се бориш за бъдещето си в България, а бягаш? А в чужбина не е ли битка? Да се опиташ да влезеш в обществото на непознатите, които те одобряват, само че единствено ненапълно, и това остава вечно, даже и някой да си мисли, че хората към него го одобряват изцяло. Трябва да учиш, освен специалността, ами и да подобряваш езика, а в един миг би трябвало и да работиш – не е изключително елементарно, дори въобще. Следването в Германия може да продължи много повече от 5 години, даже двойно. Но резултатът идва по-късно. След всичките лекции, извънкласна активност и така нататък, идва компенсацията. Има доста благоприятни условия за реализация, а в случай че на човек не му харесва в Германия, дипломата му най-вероятно ще важи в огромна част от Европа.

Базите на университетите са страхотни съгласно нашите стандарти, просто няма място за съпоставяне, а университетите са на делегиран бюджет и при съществуване на средства могат да си разрешат да привлекат някой много добър професор, като огромна част от моите преподаватели.

Библиотеките са страхотни – има основна библиотека и профилирана такава за всяка обособена компетентност, което е изключително скъпо за мен като студент по право.

Спортните бази са страхотни. Аз съм човек, който се интересува от всевъзможни спортове, и все пак от трицифрения лист имаше някои неща, които не бих подозирал, че съществуват. Откъм спорта германците няма по какъв начин да бъдат подложени на критика – имат си бази и ги употребяват постоянно – огромна част от хората практикуват нещо или най-малкото вървят да бягат.

Освен това в Германия кажи речи всичко за елементарния човек е уредено. Вярно, че налозите са по-високи, само че се вижда за какво е по този начин, когато човек отиде в някоя институция, когато види колите на пожарната и спешна помощ или просто като огледа асфалта под краката си. Германците несъмнено имат недоволства, тъй като на хубавото елементарно се привиква и в един миг към този момент се приема като нещо обикновено. Но аз пристигам от страна, където доста неща са наобратно и одобрявам, че нещата са уредени – хората наподобяват по-спокойни, имат средства за съществени потребности и могат да се съсредоточат върху по-важни работи. Що се отнася до студентите – имат съвършена база за учене и би трябвало да я употребяват на 100%….

…и тук монетата се обръща, виждаме другата страна. Нашите връстници. Ако някой счита, че студентите в България не са съществени – не е виждал какво става тук. Някои хора са ходили на отмора в Западна Европа и не виждат нищо неправилно, само че когато живееш повече от година и половина в друга страна, разбираш какво се случва в обществото, или най-малко със хората на твоята възраст.

Студентите тук са много странни. Учат, купонясват и работят (някои от тях). Голяма част от тях не се интересуват от протичащото се към тях в обществото, в политиката. В България, било то единствено поради осмиването на политиците, даже и децата знаят кой какъв е и за какво подобен е. Но тук доста хора си гледат единствено техния живот. Когато вляза в рейса немската тирада се върти към лекции… И тук идва огромният абсурд. Някой би си направил извод, че доста учат, че са доста начетени и с обща просвета, тъй като непрекъснато са завряли глава в учебниците. Уви, не е по този начин. Нивото на общата просвета и на знанието за личната им страна е меко казано притеснително. Невинаги мога да завържа диалог. Защо ли? Защото някой път тематиката се завърта към историята, да вземем за пример, и блъскам на греда. Веднъж в час по история на конституцията ми се случи сътрудниците да не знаят кой е Карл Първи – крал на Франките и пръв император на Свещената Римска империя… Професорът беше меко казано отчаян, когато българин даде отговор за нещо, което сънародниците му би трябвало да знаят. Това е все едно ние да не помним кой е Княз Борис. Същото може да се случи и в други предмети или области на знанието, както нерядко ми се е случвало. Всеки бъгарин в Германия може да засрами хората в обкръжението си, без да има енциклопедични знания.

В никакъв случай не настоявам, че всички германци са по този начин. Познавам начетени, умни, интересуващи се от ставащото към тях хора, само че срещам и доста такива, които не знаят защо иде тирада. В последна сметка всеки взема решение по какъв начин да си води живота, от какво да се интересува и от какво не. На някого може да му стига да си върви на работа и на лекции. Друг може да върви на извънкласни мероприятия и да опита да даде глас на мнението си, концепциите си. Други, като мен, учим, работим, и се опитваме да стоим в крайник със събитията, четейки или слушайки разнообразни източници.

И тук идва моментът за равносметка – какво може да реализира един българин, като отиде в Западна Европа, и по-специално в Германия. Със сигурност ще бъде признат добре в университета, тъй като като цяло имаме много висока обща просвета и знаем неща за Германия, които от време на време родените там не знаят. Разбира се, че ще е мъчно – някои съумяват, други не, не тъй като нямат познания или умствена опция, ами може би поради шока на смяната, който, в случай че би трябвало да сме почтени, е огромен. Въпросът е какво ще създадем също така да учим и да работим.

Лично мое мнение е, че има едно огромно предизвикателство за чужденците, изключително за тези от по-бедни страни като нашата. Дали ще се радваме на многото пари в сметката или ще използваме финансовото си положение да се съсредоточим върху други неща – семейство, разширение на ползите, спомагателни действия, за които другояче няма да има време. Като цяло да станем приключени персони, да осъществим западния блян, който се оказва малко или доста западен мит. Оттатък всеки може да реализира доста, в случай че се труди. Това е суровата истина. По-зелената трева се оказва плевясала, а розовите очила бързо се сменят с лещите на трезвия взор.

Което е и най-важното – да останем трезви. Некадърният човек си е несръчен във всяка точка на света. Кадърният също. Просто на другите места се цени по друг метод.

Инфо: podmosta.bg
Автори: Павел Кондов и Любомир Белчев