Г-н Плевнелиев, гледайте Обама!
Едно изречение на досегашния президент Росен Плевнелиев е на път да омаловажи напъните на една цяла нация. Дългогодишните старания, които започнаха от починалия Желю Желев, претърпяха Иван Костов и Георги Първанов, и откриха триумфалния си свършек с Бойко Борисов. Във вторник министър председателят подписа историческия контракт за добросъседство с Македония, който отваря нова страница в връзките освен на двете съседки, само че и на задачите Балкани. През тази седмица не знаехме на кое повече да се радваме - дали че след десетки години недоразумение, най-сетне София и Скопие си стиснаха ръцете. Или че договорът невиждано
сплоти всички политически сили в България
За няколко дни даже станахме очевидци на помирение в словесните партийни дуели. Лидерът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова мълчешком благослови контракта, вицепремиерът Красимир Каракачанов бе измежду хората, които ръкопляскаха при подписването в Скопие. Дори дежурните критикари на кабинета внимателно си замълчаха. И по този начин до през вчерашния ден сутринта, когато някогашният държавен глава Росен Плевнелиев реши да се изяви и потвърди, че поговорката „ къде го чукаш, къде се пука " е чисто български патент.
Изненадващо в следващото си тв изявление, той се разгласи за катализатор на стоплянето на българо-македонските връзки. С други думи, за мотор и подстрекател на историческия документ. Така той направи рисковата стъпка, което даже и Патриотите не са си и помисляли да сторят. А точно - на път е да разбие нежното обединяване на политиците в името на България. И да повлече крайник от тук нататък всеки да се перчи със заслугите си.
Изказването на Плевнелиев става за някой конкурс „ Кой е по- по-най ", само че не приляга на човек, който милее за страната си. Преди да се самоизтъква е добре да си отговори на няколко въпроса: Колко визити направи като президент в Македония? Къде беше, когато България призна независимостта на съседката ни и когато бе подписана Декларацията за добросъседство?
Дали е търкал студентска пейка или е търсил метод да успее в бизнеса, няма значение. Бил е доста надалеч от външнополитическите процеси. За разлика от него, един различен някогашен президент - Георги Първанов, има доста по-големи учредения да претендира за фактор в сдобряването ни със Скопие. Да не приказваме за напъните на последните няколко кабинета, външни министри и посланици. Изказването на Плевнелиев
е меко казано засегнатост за всички тях
Дори Румен Радев не си разреши да изтъкне някакви свои заслуги като сегашен държавен глава. Напротив - в неговото приветствие той означи напъните на всички свои прародители.
Големият въпрос е за какво Плевнелиев си разрешава сходни изявления? Дали това е част от сюжет за разлюляване на постигнатото нежно национално обединяване, или е просто недостиг на самочувствие, откакто към този момент не е стопанин на „ Дондуков " 2? Ако е първото, значи може би има истина в слуховете, че наесен се готви да се завърне в политиката, само че не през политическата мощ, която го сътвори и направи държавен глава, а през политически обединения, които изпаднаха от Народното събрание на последните избори. Те и до момента не могат да преглътнат провалянето си и със зъби и нокти не престават да се борят да седнат на държавната трапеза. Може би пък просто да му липсва публичността, което изяснява и за какво се появи ненадейно на откриването на огромната немска инвестиция в Пазарджик при дни. Неговото наличие на първа линия измежду хората, които имат същинска заслуга за откриването на завода, бе повече от озадачаващо. Както и други негови прояви и изявления, които не прилягат на някогашен президент.
Самият той твърди, че негов образец за общественик е Барак Обама. Не е неприятно да си свери часовника с него. Бившият американски президент не си разрешава да разяснява нито вътрешната, нито външната политика на Тръмп. И не е споделил, да вземем за пример, че е катализатор на новите наказания против Русия. Обама направи това, което всики очакваха- отдаде се на обичайните за неговите прародители действия.
Накрая, с цел да не бъдем упрекнати в пристрастия, дано да още веднъж да се върнем на обстоятелствата и да забележим какво значи думата „ катализатор ". „ Катализаторите форсират процеси, които биха протекли и без тях ", сочи научното пояснение на думата. Така че нито е моментът за самовъзвеличаване, нито за терзания, господин Плевнелиев - добросъседството към този момент е реалност и без катализатори!
Източник: Иван Петров, " Стандарт "
сплоти всички политически сили в България
За няколко дни даже станахме очевидци на помирение в словесните партийни дуели. Лидерът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова мълчешком благослови контракта, вицепремиерът Красимир Каракачанов бе измежду хората, които ръкопляскаха при подписването в Скопие. Дори дежурните критикари на кабинета внимателно си замълчаха. И по този начин до през вчерашния ден сутринта, когато някогашният държавен глава Росен Плевнелиев реши да се изяви и потвърди, че поговорката „ къде го чукаш, къде се пука " е чисто български патент.
Изненадващо в следващото си тв изявление, той се разгласи за катализатор на стоплянето на българо-македонските връзки. С други думи, за мотор и подстрекател на историческия документ. Така той направи рисковата стъпка, което даже и Патриотите не са си и помисляли да сторят. А точно - на път е да разбие нежното обединяване на политиците в името на България. И да повлече крайник от тук нататък всеки да се перчи със заслугите си.
Изказването на Плевнелиев става за някой конкурс „ Кой е по- по-най ", само че не приляга на човек, който милее за страната си. Преди да се самоизтъква е добре да си отговори на няколко въпроса: Колко визити направи като президент в Македония? Къде беше, когато България призна независимостта на съседката ни и когато бе подписана Декларацията за добросъседство?
Дали е търкал студентска пейка или е търсил метод да успее в бизнеса, няма значение. Бил е доста надалеч от външнополитическите процеси. За разлика от него, един различен някогашен президент - Георги Първанов, има доста по-големи учредения да претендира за фактор в сдобряването ни със Скопие. Да не приказваме за напъните на последните няколко кабинета, външни министри и посланици. Изказването на Плевнелиев
е меко казано засегнатост за всички тях
Дори Румен Радев не си разреши да изтъкне някакви свои заслуги като сегашен държавен глава. Напротив - в неговото приветствие той означи напъните на всички свои прародители.
Големият въпрос е за какво Плевнелиев си разрешава сходни изявления? Дали това е част от сюжет за разлюляване на постигнатото нежно национално обединяване, или е просто недостиг на самочувствие, откакто към този момент не е стопанин на „ Дондуков " 2? Ако е първото, значи може би има истина в слуховете, че наесен се готви да се завърне в политиката, само че не през политическата мощ, която го сътвори и направи държавен глава, а през политически обединения, които изпаднаха от Народното събрание на последните избори. Те и до момента не могат да преглътнат провалянето си и със зъби и нокти не престават да се борят да седнат на държавната трапеза. Може би пък просто да му липсва публичността, което изяснява и за какво се появи ненадейно на откриването на огромната немска инвестиция в Пазарджик при дни. Неговото наличие на първа линия измежду хората, които имат същинска заслуга за откриването на завода, бе повече от озадачаващо. Както и други негови прояви и изявления, които не прилягат на някогашен президент.
Самият той твърди, че негов образец за общественик е Барак Обама. Не е неприятно да си свери часовника с него. Бившият американски президент не си разрешава да разяснява нито вътрешната, нито външната политика на Тръмп. И не е споделил, да вземем за пример, че е катализатор на новите наказания против Русия. Обама направи това, което всики очакваха- отдаде се на обичайните за неговите прародители действия.
Накрая, с цел да не бъдем упрекнати в пристрастия, дано да още веднъж да се върнем на обстоятелствата и да забележим какво значи думата „ катализатор ". „ Катализаторите форсират процеси, които биха протекли и без тях ", сочи научното пояснение на думата. Така че нито е моментът за самовъзвеличаване, нито за терзания, господин Плевнелиев - добросъседството към този момент е реалност и без катализатори!
Източник: Иван Петров, " Стандарт "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ