Иван Стамболов-Сула: Лошото православие. Триумфът на арогантната посредственост не може да е вечен
Едно е ясно – пристигнало е време разделно. Яростта към откриването на олимпиадата доби мащаби на нервността по време на ковида за това кой се е ваксинирал и кой не е. Като тези, които не бяха, си заслужиха ореола на пещерни хора и… православни. Днес православните отново са отговорни за „ тесногръдието “, което си разрешава да осъди пошлостта и то не цялата долнопробност, а единствено частта, която допира святи за милиарди хора знаци.
Поводът, който отприщи умнокрасивия яд, беше изказването на Светия синод, в което се споделя, че “повече от две хиляди години до през днешния ден в основата на европейската цивилизация стои християнството, стоят християнските полезности и добродетели, т. е. Христовата евангелска добродетелност и мироглед ” и че “Пошлостта и идейната безсъдържателност са единствено част от казуса. Много по-важният въпрос обаче остава за предизвикателното, дискриминационно и оскърбяващо религиозните усеща на вярващите християни отношение, което ние не можем да приемем и да премълчим ”.
“Пътят на нашия народ е европейският път - приключва обръщението, - само че ние сме за християнска Европа; за Европа, която почита и уважава своята история и корени. Убедени сме, че без действителна, жива религия в Христа и в непреходните християнски полезности, Европа няма и не може да има бъдеще ”. Както виждате, все неща, които гордите критици на Църквата споделят, че не са по този начин. И даже се подиграват от висотата на своето “неоспоримо предимство ”. Остроумничат и събират овации от себеподобните си.
Направиха неблаговиден колаж с “Тайната вечеря ” на Леонардо, където в ролята на Христос и на всички апостоли беше комплициран патриарх Даниил, като лицето му беше взето от различен, още по-нескопосан колаж, в който на фотография с Митрофанова му бяха залепили нечия непозната усмивка, с цел да потвърдят, че това бил единственият случай в който Даниил се усмихвал. Между другото, доказателството първо беше приведено от един член на “Правосъдие за всеки ”, дето към момента имат синини по коленете от паветата пред Президентството.
Друг пък демократичен мъдрец “доказа ”, че отношението на Църквата към олимпийските пошлости в Париж е погрешно и мракобесно, като показа видео, в което православен духовник язди бесноват в обред по екзорсизъм (тоест язди бяс, с цел да го накара да излезе от човека) - нещо като побоят с тояги у Захарий Стояновите “Записки... ”, единствено че там чобаните не гонят дявол, а лекуват събрата си от грип. Всъщност видеото е снимано от някой си Дейвид Гудинг и е оповестено през 2015 година.
На него виждаме отец Валерий от храма “Свети Михаил ” в Приднестровието, в диоцеза на Молдовската православна черква, която незабавно след случката оповестява, че отец Валерий е осъден. Какво общо има това с Олимпийските игри, с Българската православна черква и с нейния Свети синод? Не съм чул същият демократичен мъдрец, бичуващ по този начин кардинално православието, да се е възмутил от исляма и по-специално от обичая в приятелски Афганистан изнасилена жена да бъде убивана с камъни. Не, тъй като това е мултикултурализъм, тип цивилизованост. Забелязали ли сте, че прогресивният хайлайф на човечеството няма никакви проблеми с исляма, не се зъби на будистите, нито на кришнарите, нито на йогите, нито на вудуистите, нито на шинтоистите? Защото не им пречат. Една неистина не пречи на друга неистина. Пречи им християнството и то най-много православието като единствената непроменена форма на християнство, тъй като е истина.
След като уредниците на игрите се извиниха и то се извиниха за “Тайната вечеря ”, а не за нещо друго, демократичните водачи на публично мнение и виртуози на тънката подигравка с присъщата си жизненост и безсрамие започнаха да настояват, че не са се извинили, че Ганя още веднъж не е схванал, само че въпреки всичко бяха малко комплицирани, тъй като и техният официоз “Шарли ебдо ” излезе на корицата с подигравка, осмиваща церемониите към игрите.
В потока остроумия по адрес на православието и Църквата попаднах и на късия коментар на българския “журналист, артист и държавник ” Игор Марковски. Коментарът гласи: “Днешният златен орден от олимпийските игри в Париж се връчва на Св. Синод на БПЦ-БП по отношение на тяхната декларация за церемонията по откриването на олимпийските игри в Париж, Франция ”.
И изпод - па смех, па подбив... Обаче му написаха и това: “Е по какъв начин по този начин пропуснахте през вчерашния ден и оня ден френските католически епископи и вселенския патриарх Вартоломей? Защо ги оставихте без медали? ”. Действително никой не надигна засегнат глас против Вартоломей, който сподели безусловно същото като нашия Синод. Обаче Вартоломей е правилен другар на Америка и на новоизлюпената Православна черква на Украйна. Нашият Синод също е другар на Украйна (което проличава дори в това изявление на Даниил - тогава Видински митрополит, в този момент Патриарх, - поради което несправедливо го тричат като русофил), само че не е другар на ПЦУ, тъй като е противозаконна.
Интересно е, че раздавачът на олимпийски медали Игор Марковски е внук (заедно с брат си Вени) на комунистическия стихотворец Венко Марковски, учен, национален активист на културата, лауреат на всички вероятни държавни награди, прочут с това, че за него македонците не са българи, и прочул се с елегиите си за Чернобил:
В Чернобйл избухнал е пожар.
Стрес разтресъл земна ос.
Разлюля се континента остарял.
За отговор копней въпрос -
написа поетът. И още:
В Чернобйл белее саркофаг
на реактор с мирна цел.
Смел реактор под руски байрак
за науката умрел.
Оставяме настрани художествените достолепия на творбата ( “Чер чернее Чернобил ”, изд. “Български публицист ”, София, 1987, Рецензент Владимир Голев, Редактор Надя Кехлибарова), стъписани от мощния ѝ абстрактен заряд. И от решителността да защитиш идеята, каквато и да е тя. Така и с идеята на Парижките олимпийски игри. Какво било знамето на социализма - хипопотам, заседнал до гушата в тиня, обаче отворил голяма уста. Много ми е любопитно, в случай че учен Венко Марковски беше жив и твореше в днешния ляволиберален свят, с какъв ли екстаз щеше да възпее на измисления си македонски акцент откриването на олимпиадата в Париж. То би било нещо от рода на:
Во град Париж наш режисьор
извел напети травестити,
а черна черква с гняв и мор
ги следва злобно по петити.
Господа либерали, атеисти и вся остальная..., към този момент няколко пъти ви споделиха, че няма нищо общо сред евроатлантизма, на който служите и срещу който никой няма нищо срещу, и гейската хармония на откриването на олимпийските игри в Париж. Още по-малко пък имат общо тези неща с християнството и Църквата. Знам, че християнската просвета и християнската цивилизация ви бодат очите, тъй като желаете да наложите някакъв собствен некадърен ерзац, който нито е просвета, нито е цивилизация. Триумфът на арогантната незначителност не може да е безконечен. Рано или късно ще свърши и колкото по-късно, толкоз по-болезнено ще бъде. Уви, за всички. Затова се смирете и смирението ще проясни мислите ви. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.