Как живеят полярните мечки в своята „столица“
Едно е човек да следи 1200-килограмова полярна мечка отдалеко в снежната тундра. Съвсем друго - да се приближи задоволително, с цел да види даже снежинките, кацнали на носа ѝ. В градчето Чърчил, в област Манитоба в Канада, и двата типа срещи с полярни мечки са изцяло вероятни.
Прочетете още
Градът е прочут още като " столицата на полярните мечки " и е едно от дребното места в света, където тези животни срещат хора всекидневно. Там живеят към 1050 души, а към 1200 са туристите, които идват през пиковия сезон в края на лятото.
Не е необичайност мечките да се скитат в града, само че от време на време се постанова да бъдат премествани надалеч от него и отвеждани в така наречен " затвор за полярни мечки ". Той в действителност представлява бивш хангар за военни самолети и в него животните получават здравна помощ.
Нападенията от страна на полярните мечки пък също са част от живота в Чърчил, само че се случват все по-рядко, с помощта на засилено наблюдаване и нова радарна система, наречена bear-dar, която предизвестява жителите за приближаването на животно. Освен това локалните имат навика да оставят вратите на колите си отключени, ако някой има потребност да се скрие от мечка.
Животните нормално търсят леговище на сушата още през август, когато ледът стартира да се отдръпва. Малко по-късно обаче, през октомври, те още веднъж " яхват " леда.
Именно есента е един от най-подходящите интервали за наблюдаване на полярните мечки. За благополучие на хилядите туристи, които посещават " столицата " им, те не са срамежливи животни. Могат да бъдат видени да показват цяло " шоу ", като се изправят на задните си крака, боричкат се между тях на леда и заемат разнообразни " йога пози " в снега.
Колкото и удивително да звучи това прекарване както за гостите на Чърчил, по този начин и за пухкавите му жители, истината е, че зад него стои една много притеснителна наклонност. От 2015 година се вижда доста понижаване на леда, който е нужен на полярните мечки, с цел да се придвижват посредством него и да си обезпечават издръжка. Без лед те остават приковани на сушата.
" Полярните мечки са мощни плувци, само че не са доста бързи. Ако са в открити води, нямат късмет да уловят тюлени. Нуждаят се от морския лед, с цел да го употребяват като платформа ", изяснява Джеф Йорк, старши шеф в нестопанската организация Polar Bears International.
Сега мечките прекарват с един ден повече на сушата, в сравнение с през миналата година. Това ги кара да губят тегло и за жалост излага на риск най-много женските, които би трябвало да тежат най-малко 190 кг, с цел да могат да се възпроизвеждат.
Вече е регистрирано, че през последните години се раждат по-малко дребни. И неприятната статистика не завършва дотук. Учените споделят, че от 80-те години мечките в района са с към 30 % по-малко. Освен това те все по-често се хранят едвам на 140 дни, което граничи с апетит.
Тъй като полярните мечки фактически са застрашени, учените не стопират да приканват за повече старания за спасяването както на типа им, по този начин и на морския лед, който въздейства осезаемо върху световния климат.
" Наричаме го климатикът на Земята, тъй като не разрешава световните температури да си покачват толкоз ", изясняват специалистите. По думите им е мъчно да си представим живота без полярните мечки, защото те са прекомерно тясно свързани с изменението на климата, написа Travel and Leisure.
Източник: Lifestyle.bg
Прочетете още
Градът е прочут още като " столицата на полярните мечки " и е едно от дребното места в света, където тези животни срещат хора всекидневно. Там живеят към 1050 души, а към 1200 са туристите, които идват през пиковия сезон в края на лятото.
Не е необичайност мечките да се скитат в града, само че от време на време се постанова да бъдат премествани надалеч от него и отвеждани в така наречен " затвор за полярни мечки ". Той в действителност представлява бивш хангар за военни самолети и в него животните получават здравна помощ.
Нападенията от страна на полярните мечки пък също са част от живота в Чърчил, само че се случват все по-рядко, с помощта на засилено наблюдаване и нова радарна система, наречена bear-dar, която предизвестява жителите за приближаването на животно. Освен това локалните имат навика да оставят вратите на колите си отключени, ако някой има потребност да се скрие от мечка.
Животните нормално търсят леговище на сушата още през август, когато ледът стартира да се отдръпва. Малко по-късно обаче, през октомври, те още веднъж " яхват " леда.
Именно есента е един от най-подходящите интервали за наблюдаване на полярните мечки. За благополучие на хилядите туристи, които посещават " столицата " им, те не са срамежливи животни. Могат да бъдат видени да показват цяло " шоу ", като се изправят на задните си крака, боричкат се между тях на леда и заемат разнообразни " йога пози " в снега.
Колкото и удивително да звучи това прекарване както за гостите на Чърчил, по този начин и за пухкавите му жители, истината е, че зад него стои една много притеснителна наклонност. От 2015 година се вижда доста понижаване на леда, който е нужен на полярните мечки, с цел да се придвижват посредством него и да си обезпечават издръжка. Без лед те остават приковани на сушата.
" Полярните мечки са мощни плувци, само че не са доста бързи. Ако са в открити води, нямат късмет да уловят тюлени. Нуждаят се от морския лед, с цел да го употребяват като платформа ", изяснява Джеф Йорк, старши шеф в нестопанската организация Polar Bears International.
Сега мечките прекарват с един ден повече на сушата, в сравнение с през миналата година. Това ги кара да губят тегло и за жалост излага на риск най-много женските, които би трябвало да тежат най-малко 190 кг, с цел да могат да се възпроизвеждат.
Вече е регистрирано, че през последните години се раждат по-малко дребни. И неприятната статистика не завършва дотук. Учените споделят, че от 80-те години мечките в района са с към 30 % по-малко. Освен това те все по-често се хранят едвам на 140 дни, което граничи с апетит.
Тъй като полярните мечки фактически са застрашени, учените не стопират да приканват за повече старания за спасяването както на типа им, по този начин и на морския лед, който въздейства осезаемо върху световния климат.
" Наричаме го климатикът на Земята, тъй като не разрешава световните температури да си покачват толкоз ", изясняват специалистите. По думите им е мъчно да си представим живота без полярните мечки, защото те са прекомерно тясно свързани с изменението на климата, написа Travel and Leisure.
Източник: Lifestyle.bg
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ