Влизате в България, преместете часовниците си
Едните желаят зимното време, другите - лятното. Дискусията върви с цялостна мощ, а чувството на обществеността е за огромна демократична победа - тъй като е на път да ликвидира някакви наложени ѝ от горната страна правила и регулации. Анализ на Ивайло Дичев за " Дойче Веле България ".
Европа от дълго време не беше виждала такава гражданска готовност. Както се пееше преди години: „ Времето е наше! “. В едно всеобщо онлайн-допитване голямото болшинство се произнесе да се приключи местенето на стрелките. И Еврокомисията радостно откликна на този безопасен израз на евро-демокрация. Пък и съвременно беше това допитване, посредством същото това електронно гласоподаване, към което има толкоз пристрастености. Изобщо - облага отвред.
Зимно или лятно?
Темата пристигна на дневен ред заради следния факт: западните общества се замогнаха дотам, че икономиите на електричество, които в началото бяха стимулирали промяната на времето, към този момент наподобяват незначителни. Остана единствено да се реши кое от двете времена да остане - зимното или лятното. В този миг Комисията демократично подвигна ръце и остави националните страни сами да вземат решение кое време да изберат.
Неописуемият безпорядък, който може да настъпи напълно скоро, е предвидим: пресичаш Дунава и връщаш часовника, напускаш Люксембург - хайде един час напред. Лично аз не разбирам за какво бизнесът не стачкува. Явно задачата е да се изпусне пара и да се организира „ либерален спор “. Но тъй като националното въстание против регулациите и бюрокрациите внезапно се оказа без съперник, дебатът се измести към тематиката за здравето. Започнаха да валят съображения за това какъв брой нездравословна е в действителност промяната на времето. И защото интернет изобилства от проучвания по всевъзможни тематики, диалозите бяха аргументирани с линкове, а възмущението избиваше в посока на „ системата ни убива “. Бедата е, че съгласно едните е по-добре да ставаме рано през цялата година, а съгласно другите - по-късно. Процентите са разграничени, обстановката е леко патова. Г-н Дончев беше най-честен, като сподели, че е въпрос на темперамент - той бил от тези, които не можели да спят доста, по тази причина предпочитал лятното време. И ето, че дебатът отива в обичаната ни посока: „ На мен пък плочките ми харесват “.
Народен изблик на правилото " по този начин го усещам "
Лично аз не си представям какви проучвания могат да отрекат очевидния житейски факт, че през лятото, когато се съмва рано, ставаме по-рано, а когато е мрачно, спим до по-късно. Ако не вярвате на личния си организъм, погледнете кучетата си - през лятото стартират да ви дърпат за разходка от седем часа, през зимата би трябвало да ги изровиш принудително от завивките. Ако в действителност има някакъв „ стрес “ при промяната на времето, той евентуално може да се преодолее, като се сменя времето постъпателно или пък на няколко пъти. Всъщност най-естественото за нашата биология би било часовниците гладко да изостават или вървят напред съгласно намаляването/удължаването на деня. Още повече, че технологията през днешния ден го разрешава.
Но популисткото зло към този момент е сторено. Тъй както стана с Брекзита - национален изблик на правилото „ по този начин го усещам “. Сега сме пред алтернативата децата да стават за учебно заведение в 5:30 наместо в 6:30 (според малко по-популярния вид за опазване на лятното време) или кучето ми да се напишква през лятото (зимно време). Това, което може да се направи, е обособени институции или предприятия да вземат решение за по-ранно/късно започване на работа. Призовавам учебните заведения да го създадат - родителите на възпитаници ще ме схванат. И още нещо: изпращането на възпитаник повлича час за потегляне на работа, оттова пък - тайминга на утринните блокове, в случай че родителят ги следи. И по този начин нататък. В последна сметка отново ще стане същото, единствено дето раздразнението ще е по-голямо.
Защото преместването на часовника има свойството да упражнява върху нас една невидима власт - време е за едно или друго, толкоз е часът. Същият незабележим механизъм е заложен в парите - те се обезценяват или ревалоризират, само че нещата като че ли не престават да костват същото число.
Няма да е неприятно също така да координираме решението си с другите страни от часовата зона - в колкото по-голям блок попаднем, толкоз по-добре. А най-добре ще е, в случай че целият Съюз одобри едно време. Но по какъв начин да схванеш демократично какъв брой % ще се окажат ранобудни и какъв брой - поспаливци?
Времето е наше! И зимното, и лятното
Много от вас ще махнат с ръка: глупава тематика, времето така и така е конвенционалност, Китай е целият в една часова зона и какво му е? Странно съвпадане е също по този начин, че в Русия прекратиха местенето на стрелките през 2011 - годината, в която страната пое антизападния си курс. Един тип времеви суверенитет, за какво да не се погордеем и ние: „ Влизате в България, апелирам преместете часовниците си “. Впрочем, от ден на ден хора в България са на самостоятелни сделки с работодателя, няма ги към този момент фабричните сирени, които ръководят живота на хиляди хора, тъй че всеки ще откри метод да се приспособява.
Накрая обръщам внимание и на това: тези офанзиви против сякаш наложени от горната страна регулации имат подозрителен резултат, само че по тази причина пък дават на обществеността чувството за огромна демократична победа. Утре ще възобновят битката за пушене в заведенията, вдругиден - против имунизациите, след това пък против някакви екологични правила. И народът ще се гордее, че е ликвидирал едни наложени му правила.
Редактор: Деница Райкова
Европа от дълго време не беше виждала такава гражданска готовност. Както се пееше преди години: „ Времето е наше! “. В едно всеобщо онлайн-допитване голямото болшинство се произнесе да се приключи местенето на стрелките. И Еврокомисията радостно откликна на този безопасен израз на евро-демокрация. Пък и съвременно беше това допитване, посредством същото това електронно гласоподаване, към което има толкоз пристрастености. Изобщо - облага отвред.
Зимно или лятно?
Темата пристигна на дневен ред заради следния факт: западните общества се замогнаха дотам, че икономиите на електричество, които в началото бяха стимулирали промяната на времето, към този момент наподобяват незначителни. Остана единствено да се реши кое от двете времена да остане - зимното или лятното. В този миг Комисията демократично подвигна ръце и остави националните страни сами да вземат решение кое време да изберат.
Неописуемият безпорядък, който може да настъпи напълно скоро, е предвидим: пресичаш Дунава и връщаш часовника, напускаш Люксембург - хайде един час напред. Лично аз не разбирам за какво бизнесът не стачкува. Явно задачата е да се изпусне пара и да се организира „ либерален спор “. Но тъй като националното въстание против регулациите и бюрокрациите внезапно се оказа без съперник, дебатът се измести към тематиката за здравето. Започнаха да валят съображения за това какъв брой нездравословна е в действителност промяната на времето. И защото интернет изобилства от проучвания по всевъзможни тематики, диалозите бяха аргументирани с линкове, а възмущението избиваше в посока на „ системата ни убива “. Бедата е, че съгласно едните е по-добре да ставаме рано през цялата година, а съгласно другите - по-късно. Процентите са разграничени, обстановката е леко патова. Г-н Дончев беше най-честен, като сподели, че е въпрос на темперамент - той бил от тези, които не можели да спят доста, по тази причина предпочитал лятното време. И ето, че дебатът отива в обичаната ни посока: „ На мен пък плочките ми харесват “.
Народен изблик на правилото " по този начин го усещам "
Лично аз не си представям какви проучвания могат да отрекат очевидния житейски факт, че през лятото, когато се съмва рано, ставаме по-рано, а когато е мрачно, спим до по-късно. Ако не вярвате на личния си организъм, погледнете кучетата си - през лятото стартират да ви дърпат за разходка от седем часа, през зимата би трябвало да ги изровиш принудително от завивките. Ако в действителност има някакъв „ стрес “ при промяната на времето, той евентуално може да се преодолее, като се сменя времето постъпателно или пък на няколко пъти. Всъщност най-естественото за нашата биология би било часовниците гладко да изостават или вървят напред съгласно намаляването/удължаването на деня. Още повече, че технологията през днешния ден го разрешава.
Но популисткото зло към този момент е сторено. Тъй както стана с Брекзита - национален изблик на правилото „ по този начин го усещам “. Сега сме пред алтернативата децата да стават за учебно заведение в 5:30 наместо в 6:30 (според малко по-популярния вид за опазване на лятното време) или кучето ми да се напишква през лятото (зимно време). Това, което може да се направи, е обособени институции или предприятия да вземат решение за по-ранно/късно започване на работа. Призовавам учебните заведения да го създадат - родителите на възпитаници ще ме схванат. И още нещо: изпращането на възпитаник повлича час за потегляне на работа, оттова пък - тайминга на утринните блокове, в случай че родителят ги следи. И по този начин нататък. В последна сметка отново ще стане същото, единствено дето раздразнението ще е по-голямо.
Защото преместването на часовника има свойството да упражнява върху нас една невидима власт - време е за едно или друго, толкоз е часът. Същият незабележим механизъм е заложен в парите - те се обезценяват или ревалоризират, само че нещата като че ли не престават да костват същото число.
Няма да е неприятно също така да координираме решението си с другите страни от часовата зона - в колкото по-голям блок попаднем, толкоз по-добре. А най-добре ще е, в случай че целият Съюз одобри едно време. Но по какъв начин да схванеш демократично какъв брой % ще се окажат ранобудни и какъв брой - поспаливци?
Времето е наше! И зимното, и лятното
Много от вас ще махнат с ръка: глупава тематика, времето така и така е конвенционалност, Китай е целият в една часова зона и какво му е? Странно съвпадане е също по този начин, че в Русия прекратиха местенето на стрелките през 2011 - годината, в която страната пое антизападния си курс. Един тип времеви суверенитет, за какво да не се погордеем и ние: „ Влизате в България, апелирам преместете часовниците си “. Впрочем, от ден на ден хора в България са на самостоятелни сделки с работодателя, няма ги към този момент фабричните сирени, които ръководят живота на хиляди хора, тъй че всеки ще откри метод да се приспособява.
Накрая обръщам внимание и на това: тези офанзиви против сякаш наложени от горната страна регулации имат подозрителен резултат, само че по тази причина пък дават на обществеността чувството за огромна демократична победа. Утре ще възобновят битката за пушене в заведенията, вдругиден - против имунизациите, след това пък против някакви екологични правила. И народът ще се гордее, че е ликвидирал едни наложени му правила.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ