Eдната от препоръчителните мерки на СЗО в борбата с пандемията

Eдната от целесъобразните ограничения на СЗО в битката с пандемията от ковид е да престанем да допираме лицето си. Вие опитахте ли? Получи ли ви се? Някои психолози настояват, че пипаме лицето си 23 пъти на час. Да не го вършим се оказа извънредно сложна задача, ще се съгласите с този факт. Плодът в утробата на майката също си пипа личицето. Правим го до момента в който още не сме се родили. Трудно ще се отучим...
Някои проучвания сочат, че докосването на лицето може да ни помогне да контролираме страстите, написа уеб сайтът Wired. Също по този начин е допустимо този табиет да служи на някаква обществена функционалност, настояват специалистите по „ езика на тялото " и напомнят, че клиничните лъжци не могат да не си пипат носовете.

В множеството случаи го вършим неумишлено. Това ненапълно изяснява за какво ни е толкоз мъчно да се откажем, ние просто не знаем, че го вършим толкоз постоянно. „ Избягвайте да докосвате очите, носа и устните си с немити ръце “, инструктира СЗО, дружно с рекомендации за безспирно миене и дезинфекциране на ръцете и отбягване на непосредствен обществен контакт.
Възникват въпроси. Мога ли да вземем за пример да докосна лицето си в личния си дом? Мога ли да се почеша по челото, в случай че съм на открито? По-добре ли ще е да употребявам ръкава си, с цел да почеша носа си? Не всички от тези въпроси имат безапелационни отговори. Ето какво мислят по въпроса с пипането на лицето психолозите.

Защо не можем да спрем да допираме лицата си?

Има доста аргументи за непрекъснатото пипане на лицето. На пръв взор най-честите са физическите – имаме нос, нещо непрекъснато в него не е наред – сърби, щипе, има потребност от разчистване, счита Дъглас Уудс, професор по логика на психиката в Университета Маркет, Мичиган, който учи поведенческите привички на индивида. „ Също по този начин може би би трябвало да разтриете очите си, да коригирате косата си, да отметнете бретона си. А ръцете ни всекидневно отиват в устата ни, когато ядем или се облизваме “ –  прибавя Уудс.

Основната поддръжка на тялото даже единствено при едно обикновено изтупване на трохи – наблюдавайте се по какъв начин го вършиме – първо от ревера, след това от устата – съдържа наложително пипане. Това се трансформира в табиет.
Възнаграждаваме се с абсорбиране, даже без да го осъзнаваме. Това ни успокоява. Просто сме привикнали с това държание. „ Ние сме хора и по този начин действаме “, успокоява читателите Ан Лю, професор и доктор по инфекциозни заболявания в Stanford Health Care. 
Но докосването до лицето ни може да способства за разпространяването на вируса. Ние пипаме всякакви неща и по-късно допираме лицето си. От другите повърхности, върху които коронавирусът живее с друга дълготрайност – от няколко часа до дни, болестта идва наоколо до нашите уста, нос и очи, през които прониква в организма ни. 

Цялото ли лице да не пипаме?

За лигавиците към този момент е ясно, повтарят ни го безчет пъти дневно. Всички го знаем. Но на челото нямаме лигавици. Какво толкоз ще ни стане от едно бързо почесване? На доктрина, евентуално нищо, споделя Габриела Андужар Васкес, доктор по инфекциозни болести и асоцииран болничен епидемиолог в Медицински център Туфтс. „ Докато не поставите същата ръка, която е мръсна в очите, носа или устата, значи сте ок. Смятаме, че вирусът няма да остане за дълго на други елементи на лицето ви. Но в случай че сте докоснали челото си за леко почесване, съвсем в 90 % от случаите по-късно ще докоснете и и очите, носа и/или устата " - споделя тя.

„ Доколкото знаем, вирусът не може да скача над, под и към повърхността независимо - споделя Лю - вирусите нормално не се държат по този метод и по тази причина няма да скочи от линията на косата ви в очите - само че е безусловно допустимо вие самите да го преместите там без въобще да отчетете това придвижване. Всеки път, когато доближите някой от „ порталите “ по лицето си, се излагате на риск. “

Добре, само че какво да кажем за ушите?

„ Те не са точка за влизане на вируса “ - безапелационна е Андужар Васкес. Ушите нямат същите кафези, щадящи вирусите, както очите и носовете. Все отново евентуално най-малко би трябвало да се опитате да не ги чешете. Както и всичко, което е над врата и е покрай „ порталите “. 

Можете ли да докоснете лицето си вкъщи?

В идеалния вид - несъмнено. „ Ако сте от дълго време вкъщи под карантина, знаете и сте сигурни, че околните ви са здрави и не са излизали от 2 седмици, знаете, че всичко е почистено и дезинфекцирано или че вие самите сте изтъркали до искра със алкохол всички повърхности вкъщи – е, тогава можете да докоснете лицето си “ - споделя Лю.

И по този начин, по какъв начин да се откажете?

Разочароващо е да научите, че няма рецепта по какъв начин да се откъснем от рефлексивното наслаждение от докосването до личното си лице. Трябва да започнете с концепцията, че няма да можете да го постигнете съвършено, безапелационни са психолозите. Според тях това е глупава цел, обречена на неуспех. 
Но можете да извършите нещо по-добро. Да сте осведомени. Да знаете по какъв начин действате, даже когато не го осъзнавате. „ Целият смисъл на навика е, че се случва на автопилот, а вие не осъзнавате, че се случва “ – прецизира Уудс. Ако не вярвате, снимайте клипче със себе си за към 20 минути и след това го изгледайте деликатно. 
Всеки път, когато забележите, че ръката ви отива към лицето, просто направете дребна маркировка върху едно листче. Доста скоро, в част от случаите, когато ръката ви стартира да отива към лицето ви, вие ще си кажете: О, това се случва още веднъж и ще отбележите още едно кръстче върху листчето, предлага Уудс, въпреки и авансово да знае какъв брой бързо ще ви писне и че няма да има съвсем никакъв резултат. 
Можете да потърсите някакви дребни предмети, които да се търкалят из ръцете ви през по-голямата част от времето – пластилин, гума за моделиране, силиконови топчета и т. н. От писането в интернет също би могло да има изгода – най-малко ръцете ви ще са заети с клавиатурата, след потреблението на която знаете, че безусловно би трябвало да си измиете ръцете, преди да продължите с другите си дейности за деня. 

Немедицинската маска няма да ви защищити от директна кашлица или кихане от инфектиран човек, само че в случай че „ упражнявате “ устойчиво обществено разграничаване, всевъзможен вид покритие за лице е чудесна отбрана от най-голямата ви опасност: личните ви ръце. 

Някои не са съгласни с това изказване и задават въпроса – каква изгода, че устата са закрити и не можем да ги пипаме, само че можем да разтъркаме очите… Експертите се сплотяват към това: всички стъпки, които ще ви накарат да спрете да докосвате лицето си, са положителни.
Тъй като каквито и опити и практики да употребявате, с цел да се научите да не си пипате лицето, ще претърпите крах, остава единственото и най-важното – мийте си ръцете. Това е дейната стъпка, коментира Сингър. 

Ами в случай че вместо това употребявате тъкан или ръкав?

Ако имате чиста тъкан на разположение, това „ евентуално “ оказва помощ, само че не е потвърдено, споделя Сингър. Ако ви засърби носът на открито, добре е преди да го почешете да си дезинфекцирате ръцете с флакончето, което носите постоянно със себе си. Нали го носите? Дезинфекциращ гел или алкохол. „ Не мога да ви кажа сигурно какъв брой, само че евентуално до известна степен ръкавът оказва помощ " - споделя Сингър. Във всички случаи е по-добре с ръкав или тъкан, в сравнение с с ръка. 
Източник