Рисовете се завръщат в българските гори
Една забележителна територия в Западния Балкан на сръбска, само че също и на наша територия би трябвало да е местообитанието на една неголяма популация от рисове. Това описа пред Българска телеграфна агенция проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при Българската академия на науките (НПМ-БАН).
Проф. Спасов дружно с Асен Игнатов (НПМ-БАН) и Цветан Михайлов, експерт по дивеча от дивечовъден сектор в Западна Стара планина, показват данни за постоянната поява на риса (Lynx lynx) по северозападната ни планинска граница. Тяхната публикация, в която е включена и фотография на “уловен ” с фотокапан рис на българска територия, е оповестена в последния брой на научното списание Historia Naturalis Bulgarica.
Рисовете имат огромни самостоятелни територии и за това визията на едно такова животно е мъчно, още повече, че то е доста потайно. Понякога можеш да живееш години наред в съседство с него и да не го забележиш, описа проф. Спасов.
Рисът - хищникът, липсващ от България през 40-те години на ХХ в.
Той означи, че рисът се счита за липсващ от страната ни в първата половина на 40-те години на предишния век. Бях още напълно млад откривател, когато правехме първото издание на Червената книга и разпитвайки тогавашния библиотекар на Рилския манастир, се добрах до информацията, персонално разказана от него и негови усещания, сподели Спасов.
Ученият добави, че библиотекарят му е разказал нещо, което е видял - през 1941 година немски бойци са умъртвили рис в резервата " Парангалица " в Рила и са го носили на една сопа на раменете си.
Това сведение сложихме тогава в първото издание на Червената книга, като най-късните сигурни данни за наличието на риса у нас, изясни професорът. След това от разнообразни места в страната се появяват сведения за хищника, въпреки че за нито едно от тях учените не могат да бъдат 100 % сигурни.
В началото на новия век са открити следи от рис, уточни Спасов. “Наш сътрудник беше снимал следи точно в региона, където в този момент е забелязан рисът - в Западна Стара планина. Отидохме на място, говорихме с Цветан Михайлов, който беше шеф на Ловно стопанство. Той ни описа, че го е видял година преди този момент и направихме сходна обява още тогава, в която описах и всички известни случаи, колкото и да са несигурни, за намирането на риса у нас ”, описа Спасов.
Това първото несъмнено сведение за съществуването на огромната котка в българските гори е от 2004 - 2005 година За страдание, на същото място през 2006 година е открит бракониерски погубен рис, добави ученият.
След това рисът продължи да се появява по нашата западна планинска граница. Имаше сведения отново за Западна Стара планина, за Осогово, където беше сниман от наша колежка. Но, за жалост, имаше също и сведения за бракониерски убити животни, означи още ученият.
Рисът идва в България от Карпатите (Румъния), където има огромна популация
Това, че се появява точно по западната граница, и то северозападната граница не е инцидентно, съгласно проф. Спасов. През последните десетилетия се обособи въпреки и неголяма популация на риса в Източна Сърбия. Те идват от Карпатите в Румъния, където има огромна популация. Тези рисове минават през Дунава, през Железни врата, защото през последните години там равнището на реката по отношение на бентове и язовири е спаднало, описа ученият.
Той означи, че това очевидно е допустимо. Доказателство е открит удавен рис преди много години в риболовен мрежи навръх това място на Дунава, уточни той. Така карпатският рис навлиза в Източна Сърбия и оттова се пробва да се разсели по нашите планини, описа Спасов и добави, че това, което го стопира за в този момент, очевидно е бракониерството.
В западните елементи на страната има и други данни за съществуването на тайнствения див звяр. През 2008 година и малко по-късно, най-малко на два пъти рисът беше сниман в Осогово. Малко по-късно в Осогово беше следена и следа на мъжко и женско животно, които са били очевидно в двойка в брачния интервал. По-късно са получени някои други, въпреки и несигурни, сведения за съществуване на хищника в страната. Последната информация е от предходната година и е за дочут от експерт вик на разгонен рис, означи Спасов, като добави, че въпреки всичко това е индиректно сведение.
Има също и информация за рисове, които са били убити бракониерски, колкото и да е мъчно да се потвърди това за едно или друго място, добави ученият. “Няма никакво подозрение, че тази популация, която към този момент съществува, въпреки и неголяма, на нашата западна граница, най-много в Западна Стара планина, се пробва да се разсели, тъй като младите рисове са в търсене на нови територии, заобикаляйки възрастните животни, които към този момент са станали техни съперници, описа ученият и уточни, че те могат да изминат доста километри.
Големият проблем пред рисовете - бракониерството
Това, което ги стопира, не е нищо друго с изключение на бракониерството, означи ученият. И по тази причина намирането на този рис в Западна Стара планина е толкоз значимо, уточни той. Първите наблюдения са от 2017 година, а фотографията е направена през 2020 година Тези обстоятелства демонстрират, че това животно регулярно идва на наша територия, добави Спасов.
“Разбира се, радостно е това, че рисът още веднъж сигурно се появява на наша територия. Надявам се, че това ще е тласък за това да се вземат ограничения той да стане постоянна част от едрите бозайници на нашата фауна ”, сподели ученият.
Преди повече от 10 години е направено предложение за основаването на естествен парк “Западен Балкан ”, който да е комбиниране с към този момент съществуващия подобен парк на сръбска територия. То е било пратено в миналото до Министерството на околната среда и водите, описа Спасов и добави, че тогава нищо не се е случило. Сега това предложение е модифицирано и изпратено още веднъж. Много се надявам, че то ще бъде осъществено и по този метод както в ловните стопанства, които се намират там, по този начин в целия този парк ще има по-голям късмет за опазването на тази популация, която ще послужи за основа за разселването на животното в нашите планини и във вътрешността в страната, сподели проф. Спасов.
Както за учените, по този начин и за бракониерите това животно също е доста атрактивно, описа още проф. Спасов. За тях това е страховит трофей, с който могат да се хвалят: “Ей, аз гръмнах рис ”, изясни Николай Спасов. По думите му, има хора, които са подготвени както да гръмнат мечка, по този начин и да заловен вълк или рис. Това е едра, хищна котка и той се усеща воин, сподели Спасов. Много ловци биха разбрали едно такова държание, съгласно учения. Самият факт, че рисът не може да направи популация в нашата страна, а стои на западната ни граница, приказва тъкмо за това, добави проф. Спасов.
Проф. Спасов дружно с Асен Игнатов (НПМ-БАН) и Цветан Михайлов, експерт по дивеча от дивечовъден сектор в Западна Стара планина, показват данни за постоянната поява на риса (Lynx lynx) по северозападната ни планинска граница. Тяхната публикация, в която е включена и фотография на “уловен ” с фотокапан рис на българска територия, е оповестена в последния брой на научното списание Historia Naturalis Bulgarica.
Рисовете имат огромни самостоятелни територии и за това визията на едно такова животно е мъчно, още повече, че то е доста потайно. Понякога можеш да живееш години наред в съседство с него и да не го забележиш, описа проф. Спасов.
Рисът - хищникът, липсващ от България през 40-те години на ХХ в.
Той означи, че рисът се счита за липсващ от страната ни в първата половина на 40-те години на предишния век. Бях още напълно млад откривател, когато правехме първото издание на Червената книга и разпитвайки тогавашния библиотекар на Рилския манастир, се добрах до информацията, персонално разказана от него и негови усещания, сподели Спасов.
Ученият добави, че библиотекарят му е разказал нещо, което е видял - през 1941 година немски бойци са умъртвили рис в резервата " Парангалица " в Рила и са го носили на една сопа на раменете си.
Това сведение сложихме тогава в първото издание на Червената книга, като най-късните сигурни данни за наличието на риса у нас, изясни професорът. След това от разнообразни места в страната се появяват сведения за хищника, въпреки че за нито едно от тях учените не могат да бъдат 100 % сигурни.
В началото на новия век са открити следи от рис, уточни Спасов. “Наш сътрудник беше снимал следи точно в региона, където в този момент е забелязан рисът - в Западна Стара планина. Отидохме на място, говорихме с Цветан Михайлов, който беше шеф на Ловно стопанство. Той ни описа, че го е видял година преди този момент и направихме сходна обява още тогава, в която описах и всички известни случаи, колкото и да са несигурни, за намирането на риса у нас ”, описа Спасов.
Това първото несъмнено сведение за съществуването на огромната котка в българските гори е от 2004 - 2005 година За страдание, на същото място през 2006 година е открит бракониерски погубен рис, добави ученият.
След това рисът продължи да се появява по нашата западна планинска граница. Имаше сведения отново за Западна Стара планина, за Осогово, където беше сниман от наша колежка. Но, за жалост, имаше също и сведения за бракониерски убити животни, означи още ученият.
Рисът идва в България от Карпатите (Румъния), където има огромна популация
Това, че се появява точно по западната граница, и то северозападната граница не е инцидентно, съгласно проф. Спасов. През последните десетилетия се обособи въпреки и неголяма популация на риса в Източна Сърбия. Те идват от Карпатите в Румъния, където има огромна популация. Тези рисове минават през Дунава, през Железни врата, защото през последните години там равнището на реката по отношение на бентове и язовири е спаднало, описа ученият.
Той означи, че това очевидно е допустимо. Доказателство е открит удавен рис преди много години в риболовен мрежи навръх това място на Дунава, уточни той. Така карпатският рис навлиза в Източна Сърбия и оттова се пробва да се разсели по нашите планини, описа Спасов и добави, че това, което го стопира за в този момент, очевидно е бракониерството.
В западните елементи на страната има и други данни за съществуването на тайнствения див звяр. През 2008 година и малко по-късно, най-малко на два пъти рисът беше сниман в Осогово. Малко по-късно в Осогово беше следена и следа на мъжко и женско животно, които са били очевидно в двойка в брачния интервал. По-късно са получени някои други, въпреки и несигурни, сведения за съществуване на хищника в страната. Последната информация е от предходната година и е за дочут от експерт вик на разгонен рис, означи Спасов, като добави, че въпреки всичко това е индиректно сведение.
Има също и информация за рисове, които са били убити бракониерски, колкото и да е мъчно да се потвърди това за едно или друго място, добави ученият. “Няма никакво подозрение, че тази популация, която към този момент съществува, въпреки и неголяма, на нашата западна граница, най-много в Западна Стара планина, се пробва да се разсели, тъй като младите рисове са в търсене на нови територии, заобикаляйки възрастните животни, които към този момент са станали техни съперници, описа ученият и уточни, че те могат да изминат доста километри.
Големият проблем пред рисовете - бракониерството
Това, което ги стопира, не е нищо друго с изключение на бракониерството, означи ученият. И по тази причина намирането на този рис в Западна Стара планина е толкоз значимо, уточни той. Първите наблюдения са от 2017 година, а фотографията е направена през 2020 година Тези обстоятелства демонстрират, че това животно регулярно идва на наша територия, добави Спасов.
“Разбира се, радостно е това, че рисът още веднъж сигурно се появява на наша територия. Надявам се, че това ще е тласък за това да се вземат ограничения той да стане постоянна част от едрите бозайници на нашата фауна ”, сподели ученият.
Преди повече от 10 години е направено предложение за основаването на естествен парк “Западен Балкан ”, който да е комбиниране с към този момент съществуващия подобен парк на сръбска територия. То е било пратено в миналото до Министерството на околната среда и водите, описа Спасов и добави, че тогава нищо не се е случило. Сега това предложение е модифицирано и изпратено още веднъж. Много се надявам, че то ще бъде осъществено и по този метод както в ловните стопанства, които се намират там, по този начин в целия този парк ще има по-голям късмет за опазването на тази популация, която ще послужи за основа за разселването на животното в нашите планини и във вътрешността в страната, сподели проф. Спасов.
Както за учените, по този начин и за бракониерите това животно също е доста атрактивно, описа още проф. Спасов. За тях това е страховит трофей, с който могат да се хвалят: “Ей, аз гръмнах рис ”, изясни Николай Спасов. По думите му, има хора, които са подготвени както да гръмнат мечка, по този начин и да заловен вълк или рис. Това е едра, хищна котка и той се усеща воин, сподели Спасов. Много ловци биха разбрали едно такова държание, съгласно учения. Самият факт, че рисът не може да направи популация в нашата страна, а стои на западната ни граница, приказва тъкмо за това, добави проф. Спасов.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ