Кога се налага да замълчим, за да запазим магията
Една здрава прочувствена връзка значи един цялостен прикрит свят със свои цветове, собствен език и свои събития, недостъпни за световете на другите хора. Независимо положителни или неприятни – прекарванията ни пробуждат в нас безредици, които непроменяемо водят до желанието да ги споделим с някого. Романтичната връзка за нас постоянно значи цели следобеди, прекарани в разискване и анализиране на жестове, погледи, неразбираеми думи и докосвания. Всяко хубаво нещо, което се случи във връзката ни, е мотив да се похвалим на някого, а всяко неприятно – да се оплачем. Споделен проблем е половин проблем, нали по този начин? Истината е обаче, че сходно държание най-често е най-вече деградивно. И идва моментът, в който се постанова да създадем една елементарна равносметка:
“Ако в действителност желаеме да имаме здрава и сериозна връзка, за какво непрестанно намесваме непознати хора в нея?Къде тогава остава мястото на шерването и би трябвало ли да потъваме в връзките си с един човек, лишавайки се от другарство с всички други? ”
Много постоянно разтърсващи усеща и моменти, запечатали се в мозъка ни като свещени, звучат банално и неуместно, когато ги разбираем на глас. Това е и една от аргументите да ни харесва да споделяме проблемите си – думите елементарно омаловажават. Замисляме ли се обаче, че в случай че това работи с проблемите ни, прекомерно евентуално е да оказва същото влияние и върху щастието ни?
Споделянето на проблем с другарка разумно води до състрадание и съвет от нейна страна. Обикновено обаче ние представяме проблематичната обстановка в положение на афект и това, което ни се коства като достоверен преразказ, в действителност едностранчиво (само)обвинение. Независимо какъв брой близка ни е съответната персона, тя просто няма по какъв начин да прегледа събитията на казуса ни многопластово и независимо. Твърде евентуално е в края на сходен диалог да се усещаме още по-убедени в правотата си и безпредметно настроени против обичания човек. Същото важи и в противоположния случай – когато при проблем с другарка ние тичаме да се оплачем на сантименталния си сътрудник или пък на друга другарка. Най-доброто решение в сходен случай е да се успокоим и да приказваме непосредствено с обекта на страстите си, запазвайки безмълвие пред тези, които не ги касае връзките ни с трети лица.
Как тогава стои въпроса с приятните преживявания? Вреди ли някому да се похвалим каква прелестна връзка имаме и какъв брой обичани се усещаме? Какъв превъзходен уикенд сме изкарали с най-хубавата си другарка отвън града? Разбира се, че не вреди – до такава степен, докъдето не прекаляваме. Полезното безмълвие не значи да затворим вечно уста пред света: би трябвало обаче да почитаме дискретността на всяка връзка, която построяваме. Да споделяме значи да сме близки, само че по-вярното е, че да имаме общи секрети значи да сме близки, и издаването на една загадка е задоволително, с цел да подкопае основите на връзката ни. Много малко е нужно, с цел да се почувстваме предадени, а прекомерните пояснения постоянно ни довеждат до миг, в който връзките ни стартират да ни наподобяват маловажни и незадоволителни. Човек се любува най-силно, когато го прави в безмълвие, и даже единствено мисълта, че „ единствено ние двамата знаем ” за нещо, трансформира двама души във правилни съзаклятници, подготвени да бранят съкровището на възприятията си.
“Да пазим безмълвие за връзките си е нещо, което прави всяка връзка неповторима и неповторима, несравнима с никоя друга. Анализите скапват фокуса и трансформират вероятността ни от участник в фен. ”
Ако прескочим баналностите в пожеланията по случай празниците и ги сменяем с неща, които единствено ние и отсрещния човек разбираме – свързани с проект за бъдещето, с фантазия, която другият е споделил с вас, със скорошно общо прекарване, с носталгичен спомен или даже с нещо, подхвърлено в някогашен диалог – тези дребни мигове, които сме изживели дружно, са значими. Дори шегите, които никой различен не схваща, са към този момент нещо особено. И в случай че сходна поверителност ни се коства като изменничество по отношение на приятелите ни – дано се замислим какъв брой по-правилно би било да ценим и възприемаме като свещенодействие всяка връзка поотделно, вместо да трансформираме себе си в центъра на мрежа от връзки. Именно умеенето да запазим безмълвие в точния момент ни подсигурява, че святото ще си остане свято. Мълчаливото схващане за едно чувство е, което до трансформира в светиня.
“Ако в действителност желаеме да имаме здрава и сериозна връзка, за какво непрестанно намесваме непознати хора в нея?Къде тогава остава мястото на шерването и би трябвало ли да потъваме в връзките си с един човек, лишавайки се от другарство с всички други? ”
Много постоянно разтърсващи усеща и моменти, запечатали се в мозъка ни като свещени, звучат банално и неуместно, когато ги разбираем на глас. Това е и една от аргументите да ни харесва да споделяме проблемите си – думите елементарно омаловажават. Замисляме ли се обаче, че в случай че това работи с проблемите ни, прекомерно евентуално е да оказва същото влияние и върху щастието ни?
Споделянето на проблем с другарка разумно води до състрадание и съвет от нейна страна. Обикновено обаче ние представяме проблематичната обстановка в положение на афект и това, което ни се коства като достоверен преразказ, в действителност едностранчиво (само)обвинение. Независимо какъв брой близка ни е съответната персона, тя просто няма по какъв начин да прегледа събитията на казуса ни многопластово и независимо. Твърде евентуално е в края на сходен диалог да се усещаме още по-убедени в правотата си и безпредметно настроени против обичания човек. Същото важи и в противоположния случай – когато при проблем с другарка ние тичаме да се оплачем на сантименталния си сътрудник или пък на друга другарка. Най-доброто решение в сходен случай е да се успокоим и да приказваме непосредствено с обекта на страстите си, запазвайки безмълвие пред тези, които не ги касае връзките ни с трети лица.
Как тогава стои въпроса с приятните преживявания? Вреди ли някому да се похвалим каква прелестна връзка имаме и какъв брой обичани се усещаме? Какъв превъзходен уикенд сме изкарали с най-хубавата си другарка отвън града? Разбира се, че не вреди – до такава степен, докъдето не прекаляваме. Полезното безмълвие не значи да затворим вечно уста пред света: би трябвало обаче да почитаме дискретността на всяка връзка, която построяваме. Да споделяме значи да сме близки, само че по-вярното е, че да имаме общи секрети значи да сме близки, и издаването на една загадка е задоволително, с цел да подкопае основите на връзката ни. Много малко е нужно, с цел да се почувстваме предадени, а прекомерните пояснения постоянно ни довеждат до миг, в който връзките ни стартират да ни наподобяват маловажни и незадоволителни. Човек се любува най-силно, когато го прави в безмълвие, и даже единствено мисълта, че „ единствено ние двамата знаем ” за нещо, трансформира двама души във правилни съзаклятници, подготвени да бранят съкровището на възприятията си.
“Да пазим безмълвие за връзките си е нещо, което прави всяка връзка неповторима и неповторима, несравнима с никоя друга. Анализите скапват фокуса и трансформират вероятността ни от участник в фен. ”
Ако прескочим баналностите в пожеланията по случай празниците и ги сменяем с неща, които единствено ние и отсрещния човек разбираме – свързани с проект за бъдещето, с фантазия, която другият е споделил с вас, със скорошно общо прекарване, с носталгичен спомен или даже с нещо, подхвърлено в някогашен диалог – тези дребни мигове, които сме изживели дружно, са значими. Дори шегите, които никой различен не схваща, са към този момент нещо особено. И в случай че сходна поверителност ни се коства като изменничество по отношение на приятелите ни – дано се замислим какъв брой по-правилно би било да ценим и възприемаме като свещенодействие всяка връзка поотделно, вместо да трансформираме себе си в центъра на мрежа от връзки. Именно умеенето да запазим безмълвие в точния момент ни подсигурява, че святото ще си остане свято. Мълчаливото схващане за едно чувство е, което до трансформира в светиня.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ