Една трогателна житейска история, на един от хилядите български пенсионери

Една трогателна житейска история, на един от хилядите български пенсионери, оставени „ немили-недраги “, на доизживяване в България. Една история, разказана от 23-годишен благоевградчанин, състезател и първенец ни раздруса през днешния ден. Таекуондистът Илиян изля душата си в покъртителен пост, с който разплака стотици негови другари в мрежата. Ето разказът на това момче, пред чиято добрина се прекланяме. Наистина ни развълнува, Илияне! Ето какво написа той, без интервенция: Един от дребното дни, в които се почувствах в действителност жив. Това е баба Райна, на 71 години е. Днес взехме решение с другари да отидем на пейнтбол, който се намира на 3-4 км от с. Бучино и на 10-15 км. от Благоевград. Когато си потеглих видях баба Райна на пътя с една раница, тя се обърна и помаха, естествено стопирах, а тя ме помоли да я смъква до където мога, тя била към града. Започна диалога с това, че ми благодари още веднъж и стартира да споделя за живота си. Аз обаче я прекъснах заинтересован от това по какъв начин тя слиза по принцип и по какъв начин е мислела да слезе в този момент, защото оттова рядко минават коли. Тя ми отговори: „ Пеша бабе, всеки ден слизам и се качвам пешком “, та помислих си това са 10-15 км. Както и да е, баба Райна стартира с това, че мъжът и е починал преди 7 години, доста го обичала, има двама синове, единият никак не я слуша, другият е ЗЛАТЕН, само че от нерви се разболял и не се движи от кръста надолу, по нейни думи „ гние в леглото “. След като се разболял жена му го изгонила в гаража, и се качила в жилището с различен мъж. До този миг беше мощна, само че към този момент виждах сълзите в очите и, усещах ги и в гласа и. „ Всеки ден слизам храня сина си, обличам се, отивам на градината и отново се качвам, не се предавам напред с главата против живота “. Това са 20 минути път с кола, аз не усетих по кое време стигнахме в града, единствено гледах пътя, слушах и не знаех къде съм. Попитах я след това с какво ще се прибере, тя ми сподели, че до село Бело поле с рейс и оттова с такси, само че това е било през вчерашния ден, през днешния ден ще е пеш, тъй като таксито е 6 лева, а тя до пенсия няма, пести за закуски на сина си. Когато я оставих пред тях, тя ми пожела неща, които ще запазя за себе си, само че усетих, че са откровени. Каза ми също: „ Обичам те сине, като внук те обичам “. Бях шокиран от историята й, от всекидневието и, от отношението на страната към предишното ни, към хората, които са ни основали и отгледали. Това са 10 км всеки ден, безусловно всеки ден. 200 лева и е пенсията. Срамувам се, беше ме позор да погледна баба Райна в очите. Днес аз доведох баба Райна до града да нахрани сина си – жив мъртвец, и й дадох пари за такси, с цел да се върне, въпросът е на следващия ден кой ще го направи?