Една трета от всички поляци живеят в къщи на германци,

Една трета от всички поляци живеят в къщи на германци, прокудени след края на Втората международна война от Силезия и Померания. Какви следи са останали от тяхната история в домовете, традициите и митовете на днешна Полша?

В своята книга „ В къщите на другите “ писателката и преводачка Каролина Кушик изследва тези следи в Западна Полша. Тя е родена Легница, чието немско име е било Лигниц, в региона Долна Силезия.

„ По-особен регион на Полша “

В изявление пред „ Ди Велт “ тя споделя, че още като дете е схванала, че пораства в един по-особен регион на Полша: „ В остарялата постройка, в която живееха прародителите ми, имаше предмети от немско време, да вземем за пример един бич, който беше окачен на вратата. В мазето един път открих пепелник с немски надписи и попитах дядо ми какво е това.
Редакцията предлага
А той сподели сбито, че е останало от. Само това. Това си беше същински когнитивен дисонанс: да знаеш, че в една полска къща непрекъснато се натъкваш на някакви немски движимости. Сравнително рано открих още, че даже на гробищата не всичко е полско.

Новозаселилите се след края на през 1945 година са били освен поляци, прокудени от Изтока, само че и преселници от Централна Полша, от Варшава или други градове, чиито домове са били разрушени от бомбардировките, или просто бездомници, търсещи работа и заслон. А тогавашното полско държавно управление придружавало заселванията с пропагандистка акция, говорейки за „ назад върнати земи “.

Според Кушик в полските къщи в района и до през днешния ден се отриват редица немски предмети, завещание от предишното и дава един образец: „ Един ден бяхме с моя немски брачен партньор на посетители на родителите ми в Легница и след вечерята миехме съдовете на мивката. Тогава мъжът ми напълно инцидентно откри на гърба на една керамична купа щемпел с пречупен кръст. Откакто се помня този съд постоянно е бил в нашето домакинство. Самата купа нямаше никаква естетическа стойност, постоянно сме я употребявали за месене на тесто. Виждах този пречупен кръст за първи път - цели 20 години, откакто бях напуснала тази къща “.

Митове, митове и следи

Авторката споделя също легендата за тайнствения нацистки трен от Валбжих, претрупан със злато, както и за немските гробища. Тя споделя, че намерено по въпроса за гробищата на германците в се приказва едвам от 1990-те години, въпреки че и преди този момент хора са се грижели за тях. „ Някои от тях са изцяло запустели или са изоставени, на други просто са били погребвани по-късно поляци. В книгата си описвам за редица локални начинания за спасяването на старите немски гробища, измежду които има и еврейски.

Географска карта на Померания от 1902 година

Катарина Кушик твърди, че за опазването на историческата памет не може да се разчита на ръководещата партия „ Право и правдивост “ (ПиС), която залага на антигерманската карта и унищожава дългогодишните старания за помиряване. Това, съгласно нея, влиза в несъгласие с съществуването на множеството локални начинания за другарства и партньорства сред обособени градове в Полша и Германия.

Кушик споделя, че книгата ѝ е била призната доста позитивно в Полша. Много от читателите са били удовлетворени, че най-сетне някой слага на дневен ред тематиката за немската история на тези полски земи. А мнозина очевидно имат мощна прочувствена връзка със старите немски домове и даже поддържат другарски връзки с децата или внуците на някогашните им немски притежатели.

Това прави региона по-интересен и многопластов “

На въпрос дали е трябвало да се сменят цели три генерации, с цел да стане вероятен прочитът на тази глава от полската история, авторката дава отговор по този начин: „ Да, и това е доста разбираемо. Първото потомство трябваше да се оправя с новия си живот в една нова среда. Неговите представители нормално премълчаваха събитието, че са се възползвали от наследството, оставено от прокудените германци.

Долна Силезия, руините на Бреслау (Вроцлав)

Следващото потомство предпочиташе да гледа напред към бъдещето и избягваше да мисли за предишното, войната и последствията от нея. Сегашните внуци на първото потомство, които - както и аз самата - израснахме след измененията от 1989 година, нямаме необикновен проблем с това, че предците ни са взели къщите на прокудените германци. Дори демонстрираме комизъм по тематиката, а когато на битпазари откриваме немски движимости от това време, го намираме за доста изискан. Защото това прави региона, от който произлизаме в днешна Полша, още по-интересен и по-многопластов “.